Jabalkova_gradina_2Добре е овощните насаждения да се създават на подходящи места, които са естествено защитени от силни ветрове. За съжаление това не винаги е възможно и когато няма естествена защита от ветровете, тя трябва да се създаде изкуствено, чрез засаждане на защитни пояси. Доказано е, че без съответната естествена или изкуствена защита от силните ветрове, овощните дървета имат слаб растеж и плододават незадоволително.

Какво е влиянието на ветровете при овощните култури?

Силните ветрове имат много неблагоприятно влияние върху овощните растения. Те създават следните проблеми:

  • повишават изразходването на вода от овощните растения, защото изсушават почвата. Поради тази причина те страдат от засушаване, имат слаб растеж и дават ниски добиви;
  • пречат на летежа на пчелите и изсушават нектара на цветовете им, с което в много голяма степен пречат на опрашването и оплождането на цветовете, което също силно намалява добивите;
  • събарят много плодове, с което се намаляват добивите и се понижава качеството на прибраната продукция, тъй като често падат зелени и недозрели плодове, които се набиват;
  • често силните ветрове чупят клони, а понякога събарят и цели овощни дървета, когато почвата е силно навлажнена и размекнала се, а коренова система е плитко разположена;
  • много често явление е под влияние на ветровете овощните дървета да растат наклонени на една страна и да имат, съществува едностранно развитие на короната.

За да избягнем посочените неблагоприятни последствия от ветровете е необходимо да избираме естествено защитени от вятър места или да засаждаме защитни насаждения около овощните градини.

При климатичните условия на България най-голямата полза от защитните насаждения се състои в това, че те намаляват скоростта на вятъра и така намаляват значително изпарението на влагата от овощните растения и от почвата. Освен това те са препятствие за вятъра и не позволяват той да издуха снега през зимата и така спомагат за увеличаване на водните запаси от топящите се снегове.

Видове защитни пояси

Защитните пояси биват два вида - продухваеми и непродухваеми (плътни). При продухваемите защитни пояси, дърветата от пояса са засадени малко по-рядко и позволяват част от вятърът да мине с много намалена скорост през пояса. При непродухваемите защитни пояси вятърът не може да мине през плътния пояс. Той  се отклонява нагоре, прехвърля дърветата от пояса и се спуска постепенно на известно разстояние от началото на пояса, почти без загуба на скоростта си. Опитите са показали, че продухваемите пояси имат предимства пред непродухваемите.

Препоръчва се за големите овощни градини да се засаждат от външната страна обикновено петредови защитни пояси. Освен това вътре в големите овощни насаждения се засаждат и двуредови или едноредови ветроломни пояси от високорастящи дървета (канадска топола, пирамидална топола и др.)

Ветроломните пояси в овощните градини за защита от преобладаващите ветрове се разполагат обикновено на разстояние 250-300 м. Напречно на тях за защита от второстепенните ветрове ветроломните пояси се зсаждат на 500-700 м. При по-малките овощни градини и в по-слабо изложени на вятъра места са достатъчни и само 2-3-редови защитни пояси от външните страни на овощната градина откъм преобладаващите и откъм второстепенните ветрове. При неравен терен се предпочита защитните пояси да се засаждат на по-издигнати места, откъдето те ще могат да окажат по-добра защита от вятъра.

Видове дървета използвани за създаване на защитни пояси

Дърветата, които се засаждат в защитните пояси, трябва:

  • да се развиват добре при дадените климатични и почвени условия;
  • да имат бърз растеж, за да създадат в скоро време защита на овощното насаждение;
  • да достигат голяма височина;
  • да са дълговечни;
  • да имат компактна корона;
  • да притежават слаба проницаемост за въздуха по цялата си височина и да не дават издънки.

Трябва да се избягва за защитните насаждения на овощните градини да се използват овощни и горски дървета. Това е мнаго важно да се знае , защото овощните и горските дървета имат общи болести и неприятели с дърветата в овощната градина.

Предпочетените за защитния пояс дървета трябва да притежават и други стопански ценни свойства катонапример:

  • липата е отлично медоносно растение;
  • брезата, брястът, ясенът и орехът притежават ценна дървесина за изработване на различни дърводелски изделия;
  • кленът, ясенът и брястът дават клони за подпори на овощните дървета.

Следните видове дървета могат да вземат участие в защитните насаждения на овощните градини - канадска топола, бряст, пирамидална топола, ясен, бреза, орех, липа, клен и други видове, които отговарят на посочените по-горе условия. Не трябва да се засаждат в защитните пояси на овощните градини дъб, габър, бяла акация, глог и други дървета, които имат общи стопански важни болести и неприятели с овощните дървета. При поливни условия особено подходящи са пирамидалната топола и канадската топола, които израстват много бързо и създават добра защита от ветровете.