Поливане на зеленчуците - дъждуване и гравитачно напояване.

Повечето от зеленчуковите култури разполагат основната част от кореновата система

повърхностно (на дълбочина 15-40 см) и имат сравнително висок транспирационен коефициент, поради което предявяват високи изисквания към водния режим на почвата и въздуха.

Своевременното поливане на засетите площи със зеленчукови култури гарантира изпълнението на програмата за етапно прибиране на продукцията. С поливния режим се поддържа растежът, стимулира се максимално цветообразуване, осигурява се дружно зреене на плодовете.

Гравитачното поливане при зеленчуковите култури се осъществява на базата на лехо-браздовата повърхност. Широко се прилага и профилирането на площите на тирове.

За по-мащабно производство на зеленчуковите култури дължината на браздите трябва да бъде между 200 и 400 м, но при гравитачно напояване към този параметър се подхожда диференцирано в зависимост от нивелацията на терена, типа и механичния състав на почвата.

Установено е, че добивът на домати по дължина на браздите варира силно. Така в началото на браздите (до 350 м) добивът е най-малък. Между 350 и 500 м той се увеличава с 16% в сравнение с началото на браздите, след което от 500 до 800 м нараства с 2 до 7%, а в края на браздите (от 800 до 1000 м) - с 21%. Различията в добива се обуславят от затормозване на развитието на растенията поради преовлажняване в началото на браздите, недостатъчно овлажняване в границите от 500 до 800 м и осигуряване на оптимално навлажняване в края на браздите.

За дъждуване на зеленчуковите култури с успех се използват подвижни или стационарни дъждовални инсталации.

Зеленчуковите култури са много чувствителни към механичното въздействие на дъжда. Най-качествено е дъждуването при осигуряване на дъжд с размери на капките 1-2 мм и интензивност 0,1-0,2 mm/min за тежките почви, 0,2-0,3 mm/min за средно тежките и 0,5-0,8 mm/min за леките.

Безразсадовите домати се поливат 8-10 пъти, а разсадовите - 7-11 пъти. Последното поливане се извършва 25-30 дни преди прибирането в зависимост от механичния състав на почвата, сорта, състоянието на посева и др. Късните поливки забавят или пречат за механизираното прибиране на продукцията.

Формирането на високи добиви пипер изисква влагата на почвата да се поддържа около 80% от ППВ, а на въздуха - 60-70%. При разсадовия метод на отглеждане първата поливка се прави едновременно с разсаждането или веднага след него. При безразсадовото отглеждане на червения пипер за мелене редовно се полива (дъждува се с поливна норма 8 m3/dka през ден при сухо време) от сеитбата до поникването на растенията.

Обикновено пиперът изисква 8-12 поливки през вегетацията с поливна норма 30-40 m3/dka. Честотата на поливките се определя от типа и механичния състав на почвата и фазата на развитие на растенията. На по-леки почви се полива по-често. Пиперът реагира много чувствително при нарушаване на водния режим във фаза на плододаване.

На площи, заразени с Phytoftora capsici, или при ползване на заразени водоизточници пиперът се полива задължително гравитачно. Режимът на поливане не бива да позволява съприкосновение на водата с кореновата шийка на растенията.

Дъждуването съответства на биологичните изисквания на пипера. То се прилага на незаразени площи и при ползване на вода от локални водоизточници. Дъждуването влияе най-благоприятно, когато се извършва в следобедните часове. Доказано е, че в сравнение с гравитачното напояване дъждуването повишава добива до 26% и съдейства за формирането на по-едри плодове.

За нормално развитие на краставиците и за получаване на високи добиви от тях са необходими 6-8 поливки през вегетацията с поливна норма 30-40 m3/dka. До цъфтежа растенията се поливат умерено, като се поддържа почвена влага 70% от ППВ. Във фазата на цъфтеж поливането се прекратява, а със започване на плододаването се полива по-често, като най-добри резултати се получават при поддържане на почвената влажност около 80% от ППВ.

Полива се гравитачно или чрез дъждуване. Повечето от сортовете краставици реагират положително на дъждуването в хладните часове на денонощието. При този начин на поливане трябва да се има пред вид, че цветовете, които са опрашени до 3 h преди дъждуването, не дават плод поради измиване на прашеца от близалцето. Пчелите престават да посещават посева след около 16 h; за да се избегне този недостатък, дъждува се след обед или във вечерните часове.

Необходимата влажност при ранното зеле се осигурява с 3-4 поливки с поливна норма 30-40 m3/dka. Дъждуването съответства на биологичните изисквания на културата и осигурява по-високи добиви в сравнение с гравитачното поливане.

За средно ранното и късното зеле се извършват 8 до 12 поливки с поливна норма около 35 m3/dka.

Зеленият фасул изисква 3-4 поливки с поливна норма 35-40 m3/dka. Оптималната почвена влажност е 80-85% от ППВ. Особено критичен период е цъфтежът, когато поливането с норма 30 m3/dka благоприятства формирането на максимален брой чушки и може да допринесе за увеличаване на добива до 1,5- 2 пъти. Второто поливане се извършва задължително в началния период от нарастването на чушките. Фасулът реагира положително на дъждуването , поради което той се включва в системата на площите, оросявани с дъждовална техника.

Морковите развиват дълбоко проникваща коренова система и имат сравнително нисък транспирационен коефициент (300-400). Независимо от това за получаване на високи и стабилни добиви културата се отглежда при поливни условия. В зависимост от почвено-климатичните условия през вегетацията се извършват 4-6 поливки с поливна норма 35 m3/dka. Изключително важни са поливките за осигуряване на поникването и по време на нарастване на кореноплодите. Напояването се осигурява чрез дъждуване или по гравитачен начин.

Независимо от високия транспирационен коефициент (788) в условията на страната зеленият грах през някои години може да се отглежда и без вегетационни поливки. Това се обуславя от мощно развитата и дълбоко проникваща коренова система, късия вегетационен период и ранното засяване напролет. За получаване на високи добиви и добри технологични качества на продукцията обаче културата изисква 2-3 поливки за ранните сортове и 3-4 за средно ранните и късните сортове с поливна норма 30-40 m3/dka. Особено критични моменти са фазите на бутонизация и началото на образуване на чушките. При суха пролет поливането за осигуряване на поникване предопределя възможностите за еднократно механизирано прибиране, тъй като създава условия за равномерно развитие на посева, оформяне на растенията с благоприятно съотношение между листно-стъблената маса и чушките, дружно зреене, високи добиви и др.

При дъждуване на граха добивът се повишава до 55% в сравнение с неполивания вариант и с 13% в сравнение с гравитачното напояване.