Салатата - ценна зеленчукова храна.

Ботанически особености

 Салатата (Lactuca sativa) е едногодишно растение с много бърз растеж. Със съдържанието си на белтъчни вещества, витамини и минерални соли салатата е ценна зеленчукова храна, особено през пролетта.

Най-желани за отглеждане у нас са два вариетета салата - маруля (var. romana) и главеста салата (var. capitata).

Коренът на салатата расте бързо и в горната си част е надебелен. Разклонен е доста, но страничните разклонения са разположени плитко.

Стъблото отначало нараства много бавно на височина. През вегетативната фаза е скрито между листата на главата. Това дава възможност да се образува листната розетка и главата. След яровизацията и преминаването на светлинния стадий израства цветоносното стъбло, което достига на височина до 70-100 см. В горната си част то е разклонено.

Листата са големи, кръгли до елипсовидни, гладки или накъдрени, с различни оттенъци на зелената окраска, с нежно маслена или хрупкава консистенция. Вътрешните листа образуват по-плътна или по-рехава глава и са етиолирани.

Семената са дребни, плоски, с вретеновидна форма, сребристобели или кафеникавочерни в зависимост от сорта салата.

Изисквания към външните условия за отглеждане на салата (маруля)

Салатата е студоустойчиво растение. Расте и при температура 5°С, но оптималната температура е 15 и 20°С. Главите стават по-плътни при температура 12-14°С. Най-студоустойчива е преди образуването на главите, във фаза на розетка, когато и слабо студоустойчивите сортове салата издържат -5, -7°С.

Студоустойчивостта на отделните сортове салата не е еднаква. Затова едни от тях могат да зимуват на открито, а други не могат.

При високи температури (над 25-28°С) семената на някои сортове салати не поникват. Затова при сеитбата през август лехите трябва да се поливат със студена вода и да се покриват с рогозки, докато започнат да поникват семената.

Салатата реагира отрицателно на засенчване - при гъсто засаждане съвместно с други култури, които ограничават достъпа на светлина, тя не формира глави.

Към почвената и въздушната влажност салатата е взискателна - оптимална е постоянната умерена влажност. Засушаването предизвиква угнетяването на растенията и при дълъг ден бързо стрелкуване. То е особено опасно за младите растения. Прекомерната влажност също не е полезна - долните листа загниват и се развиват някои болести, които компрометират реколтата. Много високата почвена и въздушна влажност е най-опасна в периода, когато нарастват главите.

Взискателността на салатата към почвеното плодородие се дължи на бързия й растеж, късия вегетационен период и сравнително слабата коренова система. Най-добре е да се отглежда салата на дълбока влагоемна, рохкава глинесто-песъчлива почва, богата на органични и лесноусвоими хранителни вещества. На богата с органични вещества почва тя реагира много положително на внасянето на минерални торове. Изключително ефективно е действието на азотните соли, които активизират растежа на салатените растения. Влиянието на азота е най-силно при понижена интензивност на светлината. От друга страна, при наличието на достатъчно лесноусвоими азотни соли в почвата фосфорът повишава ранозрелостта на салатата.

Отглеждане на разсад салата

За пролетно отглеждане на маруля и главеста салата семената се засяват в полутопъл парник или полиетиленови оранжерии, около 15-20 януари - за марулята и малко по-късно (в края на януари или в началото на февруари) - за главестата салата, която е с по-къс вегетационен период от марулята. Добри резултати се получават и в неотопляеми полиетиленови тунели, но при условие, че сеитбата се извърши в малко по-късни срокове. Сеитбената норма е 1,5-2 г семена на м2, засети на дълбочина 0,5-1см, а за производството на разсад за 1 декар са нужни около 20 г семена.

В парника или оранжерията се поддържа температура 18-20°С през деня и с няколко градуса по-ниска - през нощта. Необходимо е разсадът да се проветрява редовно, за да се поддържа умерена температура и влажност. Преовлажняването на разсада заедно с неправилно поддържания въздушен режим причиняват бързо развитие на болестта мана и загниване на растенията. Готовият за разсаждане разсад е с 4-6 добре оформени листа.

За презимуване марулята и главестата салата се сеят на открити, добре огрявани от слънцето лехи от 2-3 етапа, през 3-4 дни. Зимната главеста салата трябва да се сее в началото на септември за северните райони и към средата на септември за южните. Зимната маруля се сее в началото на септември.

На 1 м2 от лехата се засяват 1,5-2 г семена; 40-50 г семена са достатъчни за отглеждане на разсад за 1 дка.

На разсадните лехи се осигурява умерена влажност; преовлажняването, както и засенчването на разсада са причина за поява на мана. Разсадът става готов за засаждане 30-40 дни след поникването. Възрастният и прераснал разсад не се прихваща добре и не презимува успешно. При топла есен се използва разсад от по-късните сеитби, защото при тези условия по-младият разсад осигурява по-висока зимоустойчивост на салатата.

Засаждане на салатата

Пролетната салата се разсажда през март, зимната - около средата на октомври, есенната - около средата на септември.

Пролетната салата се сади на фитарии - при по-лека и по-лесно затопляща се почва, или на кавали - при по-тежка почва на разстояния 30/25 см при марулята и 25/20 см при главестата салата. При отглеждане на кавали растенията се засаждат от двете страни на кавалите. По съшия начин се засажда и есенната салата.

За разсаждане на зимната главеста салата се правят високи лехи, широки около 1,2 м и с 50 см пътека между тях. Може да се използват фитарии , но когато почвата е лека и мястото по-проветриво. Разстоянията на разсаждане са 25/25 см.

Зимната маруля се сади на тирове от двете им страни на разстояния 30/25 см.

Марулята и главестата салата трябва да се засаждат на постоянно място на дълбочина, на каквато са били в парника или в разсадната леха, за да остане свободен вегетационният връх на растенията. Дълбокото засаждане на салатата със зариване и притискане на вегетационния връх причинява неправилен растеж и деформиране на главите.

Грижи през вегетацията

След подсаждането и окончателното прихващане растенията се подхранват с 10-15 кг на дка амониева селитра и почвата се разрохква плитко и внимателно, като притиснатите с почва растения се освобождават. След това се правят още 1-2 окопавания и още едно подхранване с амониева селитра - 15-20 кг на дка. Рядко се полива, но когато през пролетния период има засушавания, извършва се поливка с течаща вода. Когато са се образували главите, честите поливки не са желателни с оглед да се избегне гниенето на листата и образуването на спорите на болестта мана.

Около две седмици след разсаждане на зимната салата се извършва първото окопаване. Заедно с окопаването растенията се подхранват с 10-15 кг на дка амониева селитра и с 25-30 кг на дка суперфосфат, ако последният не е внесен с основната обработка на почвата. Подхранването с по-високи дози азотен тор не е полезно - растенията израстват много бързо и стават по-слабо зимоустойчиви.

В края на декември или през януари, когато времето застуди, лехите със зимната главеста салата се покриват с полиетиленови тунели. Много важно е да се осигури добро проветряване в тунелите. През топли дни полиетиленът се отстранява или се отмахва на места. Оставянето на полиетиленовото платно върху лехите в слънчево топло време причинява изтегляне, изнежване, засушаване и загниване на салатените растения.

Зимната маруля не се покрива с полиетилен.

През пролетта при първа възможност презимувалата салата се подхранва с 20-25 кг на дка амониева селитра и се окопава. При засушаване се полива. Водният режим се поддържа умерен.

Прибиране

Пролетната маруля се прибира през май и юни, пролетната главеста салата - в началото на май, а също - и през втората половина на април.

Зимната маруля се прибира през април, зимната главеста салата - през втората половина на март и в началото на април.

От марулята може да се отрежат 7 000-8 000 стандартни растения от дка, от главестата салата - 9 000-10 000 растения от дка, от зимната главеста салата -12 000-15 000 растения от дка.