Полезна информация за говедата.

Кравите ни дават двойно по-малко мляко от европейските.

Албена Филипова

България е на предпоследно място в Европа по продуктивност в млечното говедовъдство. Средната годишна млечност на кравите у

нас е 3670 кг на глава животно, докато в страните от ЕС тя е почти двойно по-висока – 6 692 кг. Това сочи изследване на Института по аграрна икономика, разработено по проект за изследвания в селското стопанство – САРА, финансиран от Фондация „Америка за България”. Ръководителят на проекта доц. Божидар Иванов разясни, че проучването отразява динамиката в развитието на млечния сектор в България и включва производството, преработката, търговията и консумацията на краве и овче мляко.
Най-ниски показатели в млечния сектор са отчетени в Румъния – където средната годишна млечност на кравите и 3531 кг, а отличник в проучването е Дания, където средният годишен добив на мляко от крава е 8173 кг. На първо място за ниската млечна продуктивност на кравите у нас е нерационалното им хранене, а на второ – че повече от половината от тях се отглеждат във ферми, които не отговарят на евростандартите, изтъкна доц. Иванов. По думите му спадът в млечното животновъдство през целия преходен период е един от най-големите. Броят на кравите е намалял 2 пъти, а овцете са 5 пъти по-малко, в сравнение с 90-те години на миналия век. През 2010 г. е отчетено, че в над 95 000 стопанства са отглеждани 576 339 броя крави, което е средно по 6 животни в стопанство. В изследването се отчита, че по същото време в частните дворове са развъждани и над 1,4 млн. овце в близо 91 800 стопанства, което е средно по 15,5 броя животни.
Няма индикации, че млечното животновъдство в България ще претърпи сериозни промени до 2018 г., подчерта доц. Иванов. През 2013 г. е отчетено леко нарастване на млечните крави в България, но при овцете се очаква спад в
поголовието.
Предвижданията сочат, че ще се запазят и стойностите в производството на мляко, което съставлява около 35% от Брутната стойност в животновъдството и около 10% от БП в селското стопанство през 2012 г. Производствената структура на сектора е влошена и средният брой на животните в стопанствата е нисък, а броят на говедата в І и ІІ категория е около 45%. Не на последно място е и слабата пазарната организация в изкупуването и преработването на млякото. Над 50% от суровината остава извън мандрите и те формират сивия сектор. В отрасъла преобладават малките стопанства и от тези 50% – около 10-15 % отиват за собствена консумация. Останалото производство или се преработва във фермите и се продава директно на потребителите, или се предава на мандрите, но без да е отчетено при тях.
Вносът на сухи млека и палмово масло расте
през последните години, като голяма част от тези продукти отива за млечната индустрия, сочи проучването. През 2012 г. в България са внесени около 37 хил. т сухо мляко, основно от Евросъюза , като в сравнение с 2005 г. увеличението е над три пъти. Дори и през тази година да има спад заради цените на международните пазари, вносът ще се задържи на нива над 30 хил. т, прогнозира експертът. Той посочи, че при палмовото масло след 2007 г. започва ускорен ръст на вноса и само за 5 – 6 г. вече използваме по около 35 хил. т годишно, не само в млечния сектор, но и в други индустрии.
Цената на сухото мляко в света ще се диктува най-вече от търсенето в Китай, коментира проф. Уилям Майерс, представител на The Food and Agricultural Policy Research Institute (FAPRI), САЩ. Той припомни, че Пекин либерализира модела „едно дете в семейството“, затова се очаква при увеличение на раждаемостта да се засили търсенето на адаптирани млека.
Божидар Иванов обяснява вноса на сухо мляко най-вече със състоянието на българското земеделие – спадът в млечното животновъдство. В резултат България няма достатъчно качествена суровина и остава зависима от вноса – 30% от млечния протеин е внос, посочи експертът. „И през следващите години все по-голяма част от консумацията на млечни продукти ще бъде задоволявана от внос, за сметка на произвежданата в България суровина“, каза Божидар Иванов. Той очаква през следващите години в България вносът на сухото мляко да се движи на сегашните нива, но да се увеличи след 2016 г. Тогава в Европа няма да действат ограниченията за фермерите, наложени от системата за млечните квоти, и като цяло се очаква производството на мляко на Стария континент да нарасне.
От представения от българския специалист анализ става ясно, че до 2018 г. най-вероятно цените на млечните продукти плавно ще се повишават
Консумацията на кисело мляко, сирена и сметана ще остане на нива, близки до 2013 г., а при прясното мляко се очаква слаб ръст.
Дефицитът на вътрешна суровина и очакваният ръст на потреблението ще продължат да поддържат нивата на внос както на млечни суровини, така и на продукти от тях. Износът на сирене и кашкавал у нас може да бъде поставен под натиск след отпадане на млечните квоти през 2015 година, ако не се направи продуктово и пазарно преструктуриране на сектора, каза доц. Иванов.
Семинар, посветен на месното и млечното животновъдство, беше организиран и от Департамента по земеделие на Американското посолство у нас. Той се проведе миналата седмица в Тракийския университет в Стара Загора. Гост-лектори на семинара бяха международни експерти по въпросите на животновъдството. Сред тях бяха д-р Мартин Зибер, международен консултант по животновъдство, Роберт Кайзер – почетен професор към унивесритета в Уисконсин, САЩ, проф. Скот Йенсен от Службата за съвети в земеделието към Университета на Айдахо, САЩ.
Ректорът на университета проф. Иван Станков откри събитието. „Страната ни трябва коренно да промени отношението и подхода си към животновъдството“, каза той. Мартин Хени, аташе по земеделските въпроси, благодари за постоянната подкрепа, която Тракийският университет оказва на работата на департамента по земеделие на посолството на САЩ у нас и допълни, че успехът на съвместните проекти не би бил възможен без съдействието на експерти от Министерство на земеделието и храните, на развъдните организации и неправителствения сектор, както и на Фондация „Америка за България“. Майкъл Хени изтъкна също безценния опит, придобит от мнозина родни животновъди и учени по време на посещения за обмяна на опит в САЩ по програмите „Кохран” и „Бурлог” на американския департамент по земеделие.
Фактът, че средната млечност на кравите у нас е от порядъка на 3675 литра годишно, е много притеснителен. Около това мнение се обединиха и лекторите и гостите на семинара. Нивата са сходни с тези в Русия. За сравнение, в ЕС този показател е 6047 литра, а в САЩ е близо 10 000 литра. Специалистите от университетите в САЩ изтъкнаха, че в страната ни има изключително модерни ферми, в които млеконадоят на животно може да бъде сравнен с този отвъд Океана, но общото ниво на модернизация на фермите и използването на геномиката като метод за селектиране на животни с висока млечност у нас е изключително ниско и това рефлектира върху незадоволителния усреднен резултат.
Оказва се, че през 1945 г. в САЩ млечните крави са били три пъти повече, отколкото са сега, но благодарение на селекцията и геномиката днес този намален брой на животните дава четири пъти по-големи количества мляко, отколкото е произвеждала страната тогава. Използването на изкуственото осеменяване и правилното хранене са най-важните фактори за постигане на високи резултати в млечната ферма, твърдят специалистите. Цифрите говорят, че у нас 50% от възпроизводството в стадата става чрез изкуствено осеменяване, докато в САЩ този процент е 70.
Генетичните подобрения на стадата, които набират все по-голяма популярност както в САЩ, така и в ЕС, са основани на програми за генетична оценка. Оценяват се добивът, физическата годност, типът и особеностите на животното при отелване. Двата основни метода, чрез които може да се прави това, са
селекцията и геномиката.
Селекцията е бавен и скъп процес. Тестването на потомството за производствени особености трае между 3 и 4 години от осеменяването, което означава, че един бик ще е навършил минимум 5 години, преди да е готова първата му оценка. Освен това разходите за тестване на потомството са от порядъка на 25 – 50 000$. За да се избегнат проблемите, свързани с разходите и времето, на помощ на фермерите се явява геномиката – науката, която изучава как е организиран геномът (ДНК) на даден вид и как той влияе върху всички негови белези. Благодарение на геномиката се постигат все по-добри резултати при продуктивността на говедата както в млечното, така и в месното направление.
Учените изтъкват, че геномиката в своята същност не представлява модификация или манипулация на гените.
Задават се тежки времена за говедовъдите.
За това предупреждават от най-голямата лобистка фермерска организация „Копа Коджека”. Причината за тази прогноза е в липсата на благоприятна основа на европейските пазари, поради което цените са поддържани изкуствено. В свой анализ Rabobank предвижда, че търсенето на говеждо месо в Китай ще упражнява натиск върху пазарите, тъй като доставките остават малко в ключови региони на производителите. Въпреки това цените на месото от тригодишни говеда в Европейския съюз паднаха до около 400 евро за 100 кг. Това е спад от повече от 5% в сравнение със същия период на миналата година. В същото време специалистите на „Копа Коджека” по политиките в сектор животновъдство отбелязват, че производствените разходи, особено разходите за фуражи, скачат изключително бързо. „Очаква се тази тенденция да се запази в дългосрочен план“, казва Пиер Шавалие, председател на Работническата партия в „Копа Коджека”. Производството и консумацията в ЕС ще намалеят с около 7% в периода 2014 – 2023 г. в сравнение със средните за 2010 – 2012 г. В същото време от фермерската организация очакват увеличение в износа. Нейното становище е, че производството в Европа не бива да бъде променливата, която да регулира европейския пазар.

Agro-CONSULTANT.net