Полезна информация за говедата.

Кравите ни дават двойно по-малко мляко от европейските.

Албена Филипова

България е на предпоследно място в Европа по продуктивност в млечното говедовъдство. Средната годишна млечност на кравите у

нас е 3670 кг на глава животно, докато в страните от ЕС тя е почти двойно по-висока – 6 692 кг. Това сочи изследване на Института по аграрна икономика, разработено по проект за изследвания в селското стопанство – САРА, финансиран от Фондация „Америка за България”. Ръководителят на проекта доц. Божидар Иванов разясни, че проучването отразява динамиката в развитието на млечния сектор в България и включва производството, преработката, търговията и консумацията на краве и овче мляко.
Най-ниски показатели в млечния сектор са отчетени в Румъния – където средната годишна млечност на кравите и 3531 кг, а отличник в проучването е Дания, където средният годишен добив на мляко от крава е 8173 кг. На първо място за ниската млечна продуктивност на кравите у нас е нерационалното им хранене, а на второ – че повече от половината от тях се отглеждат във ферми, които не отговарят на евростандартите, изтъкна доц. Иванов. По думите му спадът в млечното животновъдство през целия преходен период е един от най-големите. Броят на кравите е намалял 2 пъти, а овцете са 5 пъти по-малко, в сравнение с 90-те години на миналия век. През 2010 г. е отчетено, че в над 95 000 стопанства са отглеждани 576 339 броя крави, което е средно по 6 животни в стопанство. В изследването се отчита, че по същото време в частните дворове са развъждани и над 1,4 млн. овце в близо 91 800 стопанства, което е средно по 15,5 броя животни.
Няма индикации, че млечното животновъдство в България ще претърпи сериозни промени до 2018 г., подчерта доц. Иванов. През 2013 г. е отчетено леко нарастване на млечните крави в България, но при овцете се очаква спад в
поголовието.
Предвижданията сочат, че ще се запазят и стойностите в производството на мляко, което съставлява около 35% от Брутната стойност в животновъдството и около 10% от БП в селското стопанство през 2012 г. Производствената структура на сектора е влошена и средният брой на животните в стопанствата е нисък, а броят на говедата в І и ІІ категория е около 45%. Не на последно място е и слабата пазарната организация в изкупуването и преработването на млякото. Над 50% от суровината остава извън мандрите и те формират сивия сектор. В отрасъла преобладават малките стопанства и от тези 50% – около 10-15 % отиват за собствена консумация. Останалото производство или се преработва във фермите и се продава директно на потребителите, или се предава на мандрите, но без да е отчетено при тях.
Вносът на сухи млека и палмово масло расте
през последните години, като голяма част от тези продукти отива за млечната индустрия, сочи проучването. През 2012 г. в България са внесени около 37 хил. т сухо мляко, основно от Евросъюза, като в сравнение с 2005 г. увеличението е над три пъти. Дори и през тази година да има спад заради цените на международните пазари, вносът ще се задържи на нива над 30 хил. т, прогнозира експертът. Той посочи , , че при палмовото масло след 2007 г. започва ускорен ръст на вноса и само за 5 – 6 г. вече използваме по около 35 хил. т годишно, не само в млечния сектор, но и в други индустрии.
Цената на сухото мляко в света ще се диктува най-вече от търсенето в Китай, коментира проф. Уилям Майерс, представител на The Food and Agricultural Policy Research Institute (FAPRI), САЩ. Той припомни, че Пекин либерализира модела „едно дете в семейството“, затова се очаква при увеличение на раждаемостта да се засили търсенето на адаптирани млека.
Божидар Иванов обяснява вноса на сухо мляко най-вече със състоянието на българското земеделие – спадът в млечното животновъдство. В резултат България няма достатъчно качествена суровина и остава зависима от вноса – 30% от млечния протеин е внос, посочи експертът. „И през следващите години все по-голяма част от консумацията на млечни продукти ще бъде задоволявана от внос, за сметка на произвежданата в България суровина“, каза Божидар Иванов. Той очаква през следващите години в България вносът на сухото мляко да се движи на сегашните нива, но да се увеличи след 2016 г. Тогава в Европа няма да действат ограниченията за фермерите, наложени от системата за млечните квоти, и като цяло се очаква производството на мляко на Стария континент да нарасне.
От представения от българския специалист анализ става ясно, че до 2018 г. най-вероятно цените на млечните продукти плавно ще се повишават
Консумацията на кисело мляко, сирена и сметана ще остане на нива, близки до 2013 г., а при прясното мляко се очаква слаб ръст.
Дефицитът на вътрешна суровина и очакваният ръст на потреблението ще продължат да поддържат нивата на внос както на млечни суровини, така и на продукти от тях. Износът на сирене и кашкавал у нас може да бъде поставен под натиск след отпадане на млечните квоти през 2015 година, ако не се направи продуктово и пазарно преструктуриране на сектора, каза доц. Иванов.
Семинар, посветен на месното и млечното животновъдство, беше организиран и от Департамента по земеделие на Американското посолство у нас. Той се проведе миналата седмица в Тракийския университет в Стара Загора. Гост-лектори на семинара бяха международни експерти по въпросите на животновъдството. Сред тях бяха д-р Мартин Зибер, международен консултант по животновъдство, Роберт Кайзер – почетен професор към унивесритета в Уисконсин, САЩ, проф. Скот Йенсен от Службата за съвети в земеделието към Университета на Айдахо, САЩ.
Ректорът на университета проф. Иван Станков откри събитието. „Страната ни трябва коренно да промени отношението и подхода си към животновъдството“, каза той. Мартин Хени, аташе по земеделските въпроси, благодари за постоянната подкрепа, която Тракийският университет оказва на работата на департамента по земеделие на посолството на САЩ у нас и допълни, че успехът на съвместните проекти не би бил възможен без съдействието на експерти от Министерство на земеделието и храните, на развъдните организации и неправителствения сектор, както и на Фондация „Америка за България“. Майкъл Хени изтъкна също безценния опит, придобит от мнозина родни животновъди и учени по време на посещения за обмяна на опит в САЩ по програмите „Кохран” и „Бурлог” на американския департамент по земеделие.
Фактът, че средната млечност на кравите у нас е от порядъка на 3675 литра годишно, е много притеснителен. Около това мнение се обединиха и лекторите и гостите на семинара. Нивата са сходни с тези в Русия. За сравнение, в ЕС този показател е 6047 литра, а в САЩ е близо 10 000 литра. Специалистите от университетите в САЩ изтъкнаха, че в страната ни има изключително модерни ферми, в които млеконадоят на животно може да бъде сравнен с този отвъд Океана, но общото ниво на модернизация на фермите и използването на геномиката като метод за селектиране на животни с висока млечност у нас е изключително ниско и това рефлектира върху незадоволителния усреднен резултат.
Оказва се, че през 1945 г. в САЩ млечните крави са били три пъти повече, отколкото са сега, но благодарение на селекцията и геномиката днес този намален брой на животните дава четири пъти по-големи количества мляко, отколкото е произвеждала страната тогава. Използването на изкуственото осеменяване и правилното хранене са най-важните фактори за постигане на високи резултати в млечната ферма, твърдят специалистите. Цифрите говорят, че у нас 50% от възпроизводството в стадата става чрез изкуствено осеменяване, докато в САЩ този процент е 70.
Генетичните подобрения на стадата, които набират все по-голяма популярност както в САЩ, така и в ЕС, са основани на програми за генетична оценка. Оценяват се добивът, физическата годност, типът и особеностите на животното при отелване. Двата основни метода, чрез които може да се прави това, са
селекцията и геномиката.
Селекцията е бавен и скъп процес. Тестването на потомството за производствени особености трае между 3 и 4 години от осеменяването, което означава, че един бик ще е навършил минимум 5 години, преди да е готова първата му оценка. Освен това разходите за тестване на потомството са от порядъка на 25 – 50 000$. За да се избегнат проблемите, свързани с разходите и времето, на помощ на фермерите се явява геномиката – науката, която изучава как е организиран геномът (ДНК) на даден вид и как той влияе върху всички негови белези. Благодарение на геномиката се постигат все по-добри резултати при продуктивността на говедата както в млечното, така и в месното направление.
Учените изтъкват, че геномиката в своята същност не представлява модификация или манипулация на гените.
Задават се тежки времена за говедовъдите.
За това предупреждават от най-голямата лобистка фермерска организация „Копа Коджека”. Причината за тази прогноза е в липсата на благоприятна основа на европейските пазари, поради което цените са поддържани изкуствено. В свой анализ Rabobank предвижда, че търсенето на говеждо месо в Китай ще упражнява натиск върху пазарите, тъй като доставките остават малко в ключови региони на производителите. Въпреки това цените на месото от тригодишни говеда в Европейския съюз паднаха до около 400 евро за 100 кг. Това е спад от повече от 5% в сравнение със същия период на миналата година. В същото време специалистите на „Копа Коджека” по политиките в сектор животновъдство отбелязват, че производствените разходи, особено разходите за фуражи, скачат изключително бързо. „Очаква се тази тенденция да се запази в дългосрочен план“, казва Пиер Шавалие, председател на Работническата партия в „Копа Коджека”. Производството и консумацията в ЕС ще намалеят с около 7% в периода 2014 – 2023 г. в сравнение със средните за 2010 – 2012 г. В същото време от фермерската организация очакват увеличение в износа. Нейното становище е, че производството в Европа не бива да бъде променливата, която да регулира европейския пазар.