Полезна информация за животните.

Яйчникови цисти при кравите често водят до безплодие.

В световната литература,

яйчниковите цисти при кравите се дискутират като важен проблем с непосредствено практическо значение. Един пример: през 2006 год. в Германия яйчниковите цисти са били водеща причина за отпадане на кравите - 19,9% от брака. Всъщност от яйчникови цисти се засяга между 5,6 и 18,8% от поголовието. За съжаление липсват конкретни данни за моментното им разпространение при кравите отглеждани в България. Едно обаче е сигурно - този проблем не подминава стадата и у нас.

Като циста се означават всички мехурчести образувания в яйчниците, които са по-големи от 20 - 25 мм в диаметър и остават да перзистират продължително време. Те се образуват в случаите, когато вместо да настъпи овулация (спукване на фоликула и отделяне на зряла яйцеклетка) количеството на фоликулната течност продължава да се увеличава. Диаметърът на цистите може да достигне 5 и повече сантиметра.

Причините за появата им се разделят най-общо на две групи: нарушение на централните регулаторни механизми в организма или причини действащи на место в яйчниците, следствие на което хормоналния баланс в организма се нарушава.

Най-често цистите възникват при недостатъчна енергийна обезпеченост на дажбата (развитие на кетоза) или пък предимно киселинен тип хранене, което оказва неблагоприятно въздействие върху половия център. Дискутират се също така и други отключващи фактори за развитие на цистите в организма, като наследствена обремененост например. Съществуват случаи , когато при майката и нейното поколение съществува склонност към образуване на яйчникови цисти. Друг предразполагащ фактор е високата млечност, приема на голямо количество фитоестрогени от зелените фуражи главно през пролетта и първата половина на лятото, както и високите нива на кортизола при стрес.

Яйчниковите цисти възникват обикновено 4-8 седмици след отелването (до 60-я ден). Това е така, защото именно през този лабилен период настъпва възстановяване на яйчниковата циклична активност, което понякога протича неправилно. И най-малките отклонения в тази насока водят до хормонален дисбаланс. Най-често се засягат високопродуктивните крави в стадото, при които съществува енергиен дефицит. Според Bostedt 2006, при нормален хранителен режим яйчниковите цисти засягат 12% от най-млечните животни в стадото. Ако обаче съществува недохранване, този процент може да бъде повече от 20.

За фермерите и стопаните е важно да знаят, че цистите се разделят основно на две групи.

В първия случай съществува свръхпроизводство на естрогени. Това е съпроводено с редица лесно установими признаци еструсът е много продължителен, или се проявява през къси интервали от време, наблюдава се постоянен едем на външните половите органи, които са набъбнали с изпъната кожа и тестяна консистенция. От външния полов орган се отделя воднист, понякога примесен и с белезникава гной секрет. Тазовите връзки са хлътнали. Често животните са неспокойни, понякога дори агресивни по отношение на останалите в стадото и обслужващия персонал. При вързаното отглеждане най-важните признаци които биха могли да се установяват са споменатите промени на външните половите органи, както и разхлабването на тазовите връзки.

По съвсем друг начин стоят нещата във втория случай, когато стената на цистата произвежда повишено количество прогестерон. Полово-цикличната активност преустановява и кравите не се разгонват продължително време. Животните са сексуално индиферентни. Външния полов орган е свит, с множество гънки, а тазовите връзки са стегнати. Някои автори (Bostedt 2006) означават последната форма, като тихи цисти”. Те се срещат значително по-рядко и се диагностицират трудно. Могат да бъдат причина за заблуди относно репродуктивното състояние на животното. Едва след извършване на ректален контрол на яйчниците се откриват цистите.

Възможно е, ако вместо овулация след осеменяване, се образува жълтотелна циста. Продължително време кравата не се разгонва. Често това е повод, въпросното животно да бъде причислено към групата на бременните. Едва след извършване на рутинна диагностика на бременността, се установява обратното. Не са редки случаите в практиката, когато вместо бременните” крави да родят, се оказва че те са ялови. Липсата на еструс в тези случаи се дължи на болестни процеси в яйчниците. Тук е мястото, още веднъж да се подчертае голямото значение на ранната ултразвукова диагностика на бременността, при която своевременно се регистрира статуса на половите органи.

След като ветеринарният лекар диагностицира наличие на цисти в яйчниците, е необходимо да проведе специален лечебен курс. Използват се различни хормонални препарати. Най-ефективни са синтетичните гестагени, предназначени за синхронизиране на еструса. За съжаление те не са широко разпространени на нашия пазар. От друга страна съществуват и някои етични и санитарно-хигиенни ограничения относно тяхното приложение. В специализираната литература у нас и в чужбина са описани различни терапевтични схеми за лекуване на цистозните яйчници при кравите. По принцип до хормонални средства трябва да се прибягва само в случаите, когато се засягат единични животни. Задължително е, ако съществува да се лекува и локалното съпътствуващото маточно възпаление.

Фермерите трябва да имат предвид, че като проблем цистозните яйчници при кравите може да бъде изкоренен единствено след прилагане на комплексни мерки. Самостоятелното приложение на медикаменти има временен, несигурен и непълен ефект. Фактически по този начин не се отстранява първопричината. Като излекувани се считат животните, които не само че се заплождат успешно, но по-късно раждат жизнени приплоди.

В случай, че при значителна част от животните в едно стадо (над 18 %) се установяват яйчникови цисти е необходима спешна намеса от страна на фермерите. На първо място трябва рязко да се подобри енергийната обезпеченост на дажбата. Особено най-високопродуктивните крави се нуждаят и от качествени концентрати. В това отношение най-ценен фураж е станалата вече екзотична за нашата страна - царевица.

За щастие, установено е, че при около 60% от всички засегнати животни е възможно да настъпи самооздравяване, особено ако се направят горепосочените корекции. В случаите, когато въпреки проведения терапевтичен курс, обезпокоителните признаци не отшумяват дълго време и млечността намалява прогресивно, дори и да се касае за ценни екземпляри, е най-добре въпросното животно да се бракува своевременно, а поколението му се изключва от разплод.


Още за животните:
Източник: доц. д-р Пламен Георгиев