Полезна информация за овцете. Отглеждане на женски агнета за разплод. Женските агнета за разплод са втората по важност група, която се

отглежда във всяка овцеферма. От тях зависят успехът от развъдно-подобрителния процес и бъдещата продуктивност на стадото.

Както мъжките, така и женските агнета за разплод се оставят да бозаят повече майчино мляко в сравнение със стоковите животни. Групите от овце майки с одобрени за разплод женски агнета се формират на 20-ия ден след раждането им. Тогава се извършва и първата преценка на агнетата по екстериор, конституция, тип, едрина (развитие) и качествени показатели на вълната (гъстота, дължина, нежност). Избраните женските агнета за разплод трябва да отговарят по всички признаци на изискванията за породата и за направлението на продуктивността. Наред с това женските агнета трябва да имат и добър произход, т.е. продуктивността на майките им да е по-висока от средната за стадото.

Важно условие за повишаване на плодовитостта при овцете е да се оставят за разплод агнета близнаци. Становището, че ако се бракува единият близнак, другият ще се развие по-добре, е погрешно. Ето защо трябва да се направи всичко възможно да се отгледат и двете агнета. Ако майката няма достатъчно мляко, едното агне може да се придаде на друга овца, но не и да се бракува.

Агнетата, отделени за разплод, се номерират с майчиния номер и се отглеждат в отделни групи до отбиването. Ако групата е голяма, разделя се на две или повече групи по 60-70 агнета. Фермерът трябва да се стреми във всяка група агнетата да са изравнени по развитие и жива маса. До отбиването освен с майчино мляко животните се подхранват и с достатъчно количество концентрирани фуражи и люцерно-во сено.

Женските агнета се отбиват на 3-3 ,5-месечна възраст и жива маса 23-25 кг и се бонитират по същите признаци както след раждането. Едновременно с това одобрените женските агнета за разплод се номерират с индивидуален (инвентарен) номер на дясното ухо. Бракуват се всички агнета, които са изостанали в растежа, с нежна или груба конституция, с отклонения в типа или в качествените показатели на вълната.

Всеки фермер трябва да полага специални грижи за отглеждането на женските агнета за разплод през периода преди отбиването и прехода към пасищно отглеждане. Животните се отбиват постепенно с отнемане на второто и третото бозаене, така че последните дни агнетата се пускат при майките само веднъж през деня. При нормално подхранване с концентриран фураж и люцерново сено агнетата са добре развити и може да се отбиват без сътресение.

Отбитите шилета не бива да се пускат веднага на сочна паша, защото получават лесно диария и отслабват. Сутрин се подхранват с част от дневната дажба концентриран фураж и малко сено, за да не пасат лакомо зелената трева. Преминаването от оборно към пасищно хранене трябва да става постепенно в продължение на 10-12 дни. Животните се стрижат на 6-7-месечна възраст, като се контролира количеството на получената вълна.

През лятото до късна есен шилетата трябва да се пасат на добри и богати пасища с по-голям процент бобови треви. Добри резултати се получават, когато пасищата се разделят на парцели и животните ги изпасват последователно. Желателно е през лятото да се избягва пашата през горещите часове на деня и да се премине към нощна паша. През пролетта и есента шилетата трябва да се изкарват на паша след вдигането на росата. Количеството на концентрирания фураж се определя в зависимост от количеството и вида на пашата.

Женските шилета са чувствителни към простуда. Ето защо на пасищата трябва да има заслони за прибиране на животните при дъждовно, ветровито и студено време. Ако се допуснат простудявания и диарии, заболелите шилета се отделят и се хранят при оборен режим. Слабите и изоставащите шилета също се отделят в самостоятелна група и за тях се полагат по-добри грижи.

Шилетата се нуждаят от достатъчно количество чиста и прясна вода. Водопойните корита трябва да се поддържат постоянно чисти, а животните да се поят спокойно, без натрупване и блъскане.

През есента се провежда есенен преглед и се бракуват част от животните. Преминаването от пасищно към оборно отглеждане е също постепенно, с минимално залагане на груби и сочни фуражи.

Последната преценка на женските шилета за разплод (бонитирането) се извършва на 16-18-месечна възраст. Животните се претеглят и се преценяват по екстериор, конституция и по качествени показатели на вълната. След преценяването се рещава окончателно кое животно се оставя за разплод и кое се бракува за месо.

Дзвизките се осеменяват след бонитирането по един от двата метода - естествено или изкуствено. Неправилно е да се смята, че дзвизките не може да се осеменяват изкуствено и от тях не бива да се оставят агнета за разплод. Независимо че агнетата се раждат по-дребни от останалите, защото майките им не са завършили растежа си, те бързо израстват и до 9-месечна възраст се изравняват с връстниците си.

Ако фермерът има възможност и броят на дзвизките е достатъчно голям за едно стадо, правилно е те да се отглеждат, без да се смесват с овце от други възрасти. Еднаквите им изисквания създават възможност да се отглеждат според потребностите им. Въпреки по-големите трудности през първата година от дзвизките може да се оформи най-доброто и високопродуктивно стадо във фермата. Ако младите животни се пръснат из другите стада, те биват избутвани