Вирусният паралич е заразна болест по пчелите и какавидите в пчелното семейство. Причинява се от филтруем вирус.

Засега в Европа са известни 4 вида вируси:

  • на хроничния паралич;
  • на острия паралич;
  • филоментовирозата (нишковидният вирус);
  • египтовирозата.

В България през 1991 г. са направени предварителни изследвания от екип в състав Митов, Гургулова и Кънчев, които са констатирани вируса на острия паралич и египетския вирус, но не е изключено да съществуват и други видове.

Заразяването с вируса става, чрез слюнката при взаимното хранене на пчелите и пилото.

Заразява се медът, питите и стените на кошера. Важен преносител на заразата е акарът, който причинява вароатозата.

Вирусният паралич протича по следния начин:

  • заразените пчели отначало са възбудени;
  • след това загубват способността си да летят;
  • стоят неподвижни по прилетната дъска или се трупат по стените и дъното на кошера;
  • при пипане леко трепват с крилата си, които са несиметрично разперени (разкрилица).

Здравите пчели , в стремежа си да изхвърлят навън болните, оскубват власинките им и затова те изглеждат черни. Вирусният паралич протича бързо. Пред кошера могат да се наблюдават множество трупове на пчели, а семейството започва да отслабва бързо. Вирусният паралич може да бъде и хронично заболяване характерно с по-къси и с по-слабо забележими прояви. Фактори, които допринасят за развитието на вирусният паралич са горещото време и белтъчният глад (при липса на прашец).

Борбата с вирусния паралич се води, като:

  • в големите горещини гнездата трябва да се предпазват от прегряване;
  • кошерите се засенчат, а пчеларите трябва да създадат необходимите условия за добра вентилация;
  • труповете на умрелите пчели се изгарят, а ръцете и помагалата след прегледа на болните семейства се дезинфекцират.
Според Ст. Недялков, вирусния паралич е една от трите форми на черната болест по пчелите. заради черния цвят на обезкосмените пчели. Другите две форми на черната болест са от незаразен характер. При едната в основата са генетични причини (мутации), като около половината от индивидите на семейството с излюпват без власинки по тялото. След смяна на майката, обезкосмените пчели изчезват. Другата форма се проявява предимно в горските райони. Там пчелите не събират цветен прашец и изпитват белтъчен глад когато са ориентирани към мановата паша и затова се нарича горска болест. В организма на изтощените (предимно летящите) пчели, се нарушава обмяната на веществата, вследствие на което власинките по тялото им започват да опадват. Като средство за борба срещу тази форма на черна болест се препоръчва осигуряване на прашец, чрез преместване на пчелина на подходяща паша, както и подхранване със сироп (двукратно по 0,4 л през 5 – 6 дни), в който се разтваря 1 г. син камък на 1 л сироп. При липса на прашец срещу вирусния паралич и незаразната черна болест е добре в сиропа да се прибавят белтъчни храни, като мляко, извара и др. При първа възможност майката трябва да се смени с млада. Не бива да се преместват пити от болни (заразени) в здрави семейства. Старите пити трябва да се подменят, а кошерите и другия инвентар, както и работните дрехи и ръцете на пчеларя трябва да се дизенфекцират.