Пчеларство.Пчеларство 2019: Мълчание, тих ропот, отчуждение.

Това са трите най-важни

характеристики на днешното организиранопчеларство в България

Независимо от все по-обогатяващата се пчеларска програма, независимо от добре финансираните линии за поддържане и развитие на биопчеларството и пчеларството въобще , напоследък в България някак си затихнаха пчеларските разговори и обсъждания.

Прокрадва се тягостното чувство за:

  • безсмислието на всичко, което се прави и обречеността на пчеларския сектор;
  • пчеларите не само се отдръпнаха от пчеларските организации (не без помощта и активното безучастие на земеделската администрация), но и замлъкнаха в споделянето на проблемите си;
  • по мероприятията, макар и оскъдни в ранна пролет, както и помежду си нашите пчелари тихо роптаят, съжалявайки се и с разбирането, че и самите те са виновни някак си за ситуацията.
  • печален тих ропот, който никога не може да има ефект, освен върху самата пчеларска психика;
  • от ден на ден в семействата на пчеларите, бавничко но неотстъпно се търсят нови пътища за осигуряване на насъщния, нови варианти за работа на някой от членовете на пчеларската фамилия.

Бизнесът спчели от свръхперспективен преди няколко години, вече е в обратния край на махалото. Производителите се отчуждават от всичко – помежду си, от другите пчеларски организации, от пазара, който вече не ги влече за нови продукти, етикети, цени и реализация, от печатните издания в сектора. Даже в социалните мрежи настъпва тишина...

Ако тези отчетливи тенденции не се забелязват от администрацията, толкова по-зле!

Идва следващият програмен период и парите за агроземеделие и биопчеларство няма да са по-малко. Тогава кой ще ги УСВОЯВА? Кой ще измива лицето на родната администрация, както това правиха десетина години биопчеларите? Вече няма да е така лесно чрез скрити неработещи фирми да се разпределят огромните потоци финансови средства, напротив трябва да се активизират именно дребните производители, които да вдигнат производството и да го направят по-производително и по-печелившо. Как ли ще стане това, като вече десетина години не можем да отгледаме организация на производители с истински ефективна дейност.

Май е време в нашето министерство на земеделието, храните и горите сериозно да се замислят какво и колко е необходимо на истинските дребни производители. Да помислят и за възможностите на вече съществуващите служби за съвети в земеделието как да навлязат наистина в работата на фермерите. И това да стане само за няколко години, защото иначе всички вкупом ще станем излишни – производители, контрольори и инспектори и управленческа администрация! След украинския, на вратата „тропа“ турския мед и турската организация в производството и реализацията.

(ПиК)