Информационен бюлетин за поява, разпространение, плътност, развитие, степен на нападение, начини и средства за борба с вредителите по земеделските култури за периода април 2013 година
ПШЕНИЦА И ЕЧЕМИК
Фенофази : „братене - начало на вретенене"
Основни вредители за периода:
♦ Обикновена полевка
♦ Житни пиявици
♦ Вредна житна дървеница
♦ Брашнеста мана и Септориози
Обикновена полевка
Засушаването през лятото и есента на 2012 г. депресира размножаването на мишевидните гризачи и намали прираста в популациите. В началото на зимата, в развитието на неприятеля се очерта тенденцията на намалена плътност и ареал на разпространение в районите на Добруджа, Западната и Централната част на Дунавската равнина и Южна България. Във високите полета на Пернишко, районите на Варна, Търговище и Шумен полевката е в неустойчив подем и разселване.
Меката зима, сравнително краткотрайната снежна покривка и ранното пролетно затопляне обусловиха успешното презимуване на полевката. Със затопляне на времето през месец март активността на популациите се повиши. Очаква се пролетният размножителен период да доведе до увеличаване на плътността, предвид благоприятните метеорологични условия и голямата плодовитост на женските от 2 до 13, средно 6-8 малки от едно раждане.
При проведените обследвания се наблюдава разселване на полевката във вътрешността на посевите. Единични ходове на неприятеля до 1 акт. кол./дка са установени в областите: Габрово, Кюстендил, Пазарджик, Плевен, Перник, Разград, Сливен. Плътност около и малко над прага на вредност до 1-2 акт. кол./дка е отчетена в областите: Видин, Разград и София-област. В някои от площите вредителя е над приетия ПИВ - Враца и Перник до 4 акт. кол./дка, Търговище 2-3 акт. кол./дка и Шумен до 8 акт.кол/дка.
Необходимо е редовно обследване на посевите с есенници, рапица и люцерна и при регистриране на плътност над прага на икономическа вредност, да се изведе химичен контрол с готови примамки.
• Есенници - 1 брой активни колонии/дка;
• Люцерна - 2 броя активни колонии/дка;
Химичният контрол върху популацията е добре да приключи до началото на активната вегетация на културите, когато дупките се виждат добре и примамките се приемат с по-голяма охота след дългата зима.
Житни пиявици
През 2012 г. е установено завишаване на плътността и по-силна степен на нападение в някой посеви от възрастни и ларви, в сравнение с предходните години. С повишаването на температурите през пролетта, възрастните нападат посевите с пшеница, ечемик и овес. Икономическо значение имат обикновената житна пиявица и синята житна пиявица.
Установена е поява на първите презимували възрастни индивиди в областите Велико Търново, Видин и Търговище. Бръмбарите се хранят няколко дни, след това копулират и снасят яйцата си от горната страна на листата, наредени във верижка. Нападението обикновено е на хармани. Химично третиране срещу възрастните индивиди се провежда преди яйцеснасяне, на нападнатите части от посева, но само при установяване на плътност над прага на икономическа вредност с разрешените за употреба инсектициди.
• 30 бр. възрастни/кв. м при суха пролет и редки посеви;
• 50 бр. възрастни/кв. м при хладна пролет и гъсти посеви;
Вредна житна дървеница
Съществено влияние върху популационната плътност на житните дървеници оказват метеорологичните условия през пролетта. Температурата по време на пролетната миграция определя плодовитостта на възрастните, а количеството и характера на валежите влияят на половата продукция и на коефициента на размножаване.
През топлите часове на деня възрастните дървениците смучат сок от листата, убождат и се хранят с най-долната част на главното стъбло и страничните братя, в резултат на което централният лист изсъхва. Смучат сок от неизкласилите растения, като над мястото на повреда класът побелява и не образува класчета. Вретеното се изкривява, а осилите се накъдрят. Тази повреда се нарича „частично белокласие". След изкласяване смучат сок от стъблото над последното коляно - класът побелява изцяло и остава изправен. Тази повреда се нарича „ пълно белокласие ".
Химичен контрол срещу презимувалите дървеници се провежда при завършена миграция на възрастните, когато съотношението на мъжки към женски е 1:1 и при отчетена плътност над прага на икономическа вредност:
• 2 бр/кв. .м при суха пролет, слаби и редки посеви ;
• 4 бр/кв. м при нормален посев и благоприятни климатични условия;
• 6 бр/кв. м при хладна пролет и гъсти посеви ;
• 1-1,5 бр./кв. м. за семепроизводните посеви;
Възрастните индивиди от двата пола се различават по устройството на осмия и деветия коремен сегмент.
Брашнеста мана
Брашнестата мана се среща почти ежегодно в страната. Развитието и започва от долните етажи на растенията и напада всички зелени органи. Предимно по повърхността на листата се образуват сиво белезникави брашнести налепи. През последните години се наблюдава непрофесионален подход по отношение контрола на болестта по житните култури. Предприемат се много ранни третирания с фунгициди преди проява признаците на патогена по растенията, съчетани с внасянето на хербициди. Съчетаването на пръсканията макар и да е практично, не винаги съвпада с най- подходящият момент за фунгициден контрол. Когато не са установени поява и нападение от брашнеста мана, приложението на фунгицида се оказва излишен разход. Фунгицидните пръскания трябва да се основават на анализ включващ точна диагностика, сортова чувствителност, фенофаза на житните и гъстота на посева, състояние на патогена - разпространение, степента на нападение и очаквано развитие през следващите седмици.
Праг на икономическа вредност:
• 30% степен на нападение, във фенофаза 1-ви, 2-ри възел на житните култури;
Наблюдават се единични петна по листата до средна степен на нападение при пшеница в областите: Велико Търново, Видин, Плевен, Разград, София-област и Търговище.
Септориози
Намаленият брой на отглежданите земеделски култури, затруднява правилният сеитбооборот и заедно с минималният брой почвообработки са основните причини за развитие на болестта през последните години. През 2012 г. ареала на разпространение на септориозите се разшири. При обследванията през месец март се наблюдават единични петна по листата до средна степен на нападение в областите: Велико Търново, Видин, Плевен, Разград, София-област и Търговище.
В България най-разпространени са два вида септориози по пшеницата. Листните петна (Septoria tritici) се откриват по най- долните листа. Отначало петната са дребни сивозелени, след това нарастват, а периферията тъканите пожълтяват или покафеняват. Когато петната са много те се сливат и причиняват прегаряне на листата. В напетнените участъци се наблюдават дребни пикнидии. Ран листен пригор (Septoria nodorum) по листата се образуват кафяви петна с пожълтели тъкани около тях. Сливането на петната води до създаването на неправилни участъци с хлоротичен венец, причиняващи пригори. Тези пригори в края на вегетацията се покриват с пикнидии. Висок рисков период за развитие на патогените се създава при валежи в продължение на 2 до 4 дни и хладно време.
РАПИЦА
Фенофази : „6-ти лист - бутонизация"
Основни вредители за периода:
♦ Рапичен стъблен скритохоботник Ф Рапичен цветояд и Сухо стъблено гниене (Фомоза)
Рапичен стъблен скритохоботник
Поява на възрастните и начало на вредна дейност е установена от средата на месец март в областите Враца, Велико Търново, Плевен Пазарджик, Разград и Търговище. Неприятелят нанася значителни повреди в посеви със слаби и недобре развити растения. Презимувалите бръмбари напускат почвата, през пролетта при средно дневна 1012 °С. Броят на възрастните екзампляри в посевите се установява много трудно. Дори и при най-малко обезпокояване, бръмбарите падат на земята и остават неподвижни.
Праг на икономическа вредност:
• 2-4 бр./кв.м - през пролетта при температура 8-10°С;
Химичен контрол се предприема при надвишаване на прага на икономическа вредност и е насочен срещу възрастните преди яйцеснасяне. Погрешна е практиката да се изчаква с контрола на възрастните, за да съвпадне с третиранията срещу рапичният цветояд. При такива пръскания се унищожанат бръмбарите, но остават незасегнати снесените яйца.
Рапичен цветояд
Рапичният цветояд се храни само с полена. По цветните бутони се наблюдават отвори с различна големина, които възрастните прогризват, за да достигнат тичинките, респективно полена. По-малките пъпки могат да бъдат унищожени изцяло, а по-големите се сбръчкват, изсъхват и по-късно падат. Най-големи са повредите когато нападението на рапицата стане във фенофаза „бутонизация".
При температура на въздуха над 15°С рапичният цветояд навлиза в посевите. В началото се концентрира в края на полето, а ако времето е слънчево и топло много бързо напада цялото поле. Единични индивиди на цветояда са установени от 26 март в област Стара Загора.
Контролът е насочен към възрастните и се определя от състоянието на посева и прага на икономическа вредност:
• Фенофаза бутонизация - „зелен бутон":
- 2 бр./растение в посев под оптималната гъстота и по-слаб потенциал;
- 4 бр./растение в посев с оптимална гъстота и добър потенциал;
• Фенофаза бутонизация - „жълт бутон ":
- 4 бр./растение в посев под оптимална гъстота и по-слаб потенциал;
- 6 бр./растение в посев с оптимална гъстота и добър потенциал;
• Фенофаза бутонизация - „начало на цъфтеж" до 10% отворени цветове:
- над 8 бр./растение;
Сухо стъблено гниене (Фомоза)
Състоянието на посевите и климатичните условия през есента не бяха подходящи за развитие на сухото стъблено гниене по рапицата. Единични петна по долните листа са отчетени в областите Видин, Пловдив, Разград, София-област и Търговище. По нападнатите части и листните петури се появяват сиви петна, които засъхват и около тях се появява тъмен контур. Образуването на черни точки (пикнидии) по нападнатите части отличава фомозата от другите заболявания по рапицата. При влажно и дъждовно време болестта се разпространява мигновено, по околните растения. Едно заразено растение може да предизвика бързо и огнищно разпространение на инфекцията. Към химичен контрол на фомозата, трябва да се пристъпи още когато гъбата се среща по листата - под формата на листни петна.
Сухото стъблено гниене е най-вредоносно в ранните фази от развитието на растенията, до фенофаза „шести лист", по-късните инфекции не са толкова икономически опасни. Разпространението на болестта се благоприятства и от пораженията, които нанасят по рапицата неприятели (особенно рапичнят и зелевият стъблени скритохоботници), паднали градушки или заплевелени във висока степен посеви.
Да не се пренебрегват редовни обследвания на полетата рано през пролетта с тяхна помощ се определя състоянието на посевите, наличието и степента на нападение от патогена.
СЛЪНЧОГЛЕД И ЦАРЕВИЦА
Основни вредители за периода:
Сив царевичен хоботник ♦ Телени червеи ♦ Плевели
Сив царевичен хоботник
Сивият царевичен хоботник е широко разпространен в районите на Дунавската равнина, части от Лудогорието и Добруджа. През 2012 г. поражения от икономическо значение по културите царевица и слънчоглед не бяха допуснати.
Химичния контрол на неприятеля се осъществява по два начина:
• чрез третиране на семената за посев. През последните години освен обеззаразяване на семената за посев от земеделските производители, започна да се налага тендеция и за предлагане на обеззаразени семена от търговските фирми.
• чрез вегетационно пръскане с инсектициди. Наблюденията за появата и популационната плътност на неприятеля да започнат от началото на поникване на културите. Специално внимание трябва да се обърне на площите, засети с нетретирани семена. Към вегетационно третиране да се пристъпи при масовата поява на хоботника и отчетена плътност от възрастните над прага на икономическа вредност.
Праг на икономическа вредност при слънчоглед за сив царевичен хоботник:
• 2 бр.възрастни/кв.м. във фенофаза „поникване ";
• 5-6 бр.възрастни/кв.м. във фенофаза „4-5-ти лист";
Праг на икономическа вредност при царевица за видове хоботници:
• над 2 бр. възрастни/кв.м. във фенофаза до „5-ти - 7-ми лист"; 40-50% повредена листна маса;
Телени червеи
Ларвите на телените червеи нападат семената, кълновете, корените и стъблата на младите растения. Повредата нанесена от тях зависи от тяхната плътност, от типа на почвата, от нейната влажност и температура, от количеството на хумусните вещества, от скоростта на поникване на растенията и от възрастта на ларвите. Ларвите са активни при температура от 12-13 до 20°С и влажност 55-65% от ППВ. При по-дълбока сеитба поникването се забавя, поради което степента на повреда от телените червей се повишава. При засушаване повредите намаляват, а при по- висока влажност на почвата се увеличават. Това се дължи на обстоятелството, че при засушаване ларвите мигрират по-дълбоко и не влизат в контакт с растенията. За предпазване на младите растения от ларвите на неприятеля е необходимо да се извърши обеззаразяване на семената за посев с един от разрешените продукти за растителна защита.
Праг на икономическа вредност при слънчоглед:
• 5 бр/кв.м - при Сеитба до 10 април
• 3 бр/кв.м - при Сеитба след 10 април
Праг на икономическа вредност при царевица:
• 2-3 бр/кв.м. пунктирно; - преди, по време на сеитба и до 6-7- ми лист;
• 5-8 бр/кв.м. редово; - преди, по време на сеитба и до 6-7ми лист;
• 8-13 бр/кв.м. площно; - преди, по време на сеитба и до 6-7- ми лист;
Плевели
При контрола на плевелите в посевите със слънчоглед и царевица може да се разчита на голям брой методи (механичен, физичен, биологичен, химичен и др.) всеки от които има определени възможности и ефективност. В зависимост от заплевеляването на площта, установено през предходната година, се избира най-подходящото решение за контрол на плевелите. Това изисква да се познават много добре плевелите, техните биологични и екологични особености, както и тяхната конкурентност спрямо културните растения. Посредством агротехническите мерки се ограничава заплевеляването и се дава възможност на семената да поникнат по-бързо, за да изпреварят в своето развитие плевелните асоциации. Извършването на сеитбата на слънчогледа и царевицата в оптимални срокове, с оптимална посевна норма, при оптимално междуредово и вътрередово разстояние е необходимо условие за техният добър растеж и развитие. Засетите по-рано култури, поникват по-бавно и често плевелите ги изпреварват.
Химичният метод за контрол на плевелите по слънчогледа е важен елемент от технологията за отглеждане на културата. Изборът на хербицид трябва да е много конкретен и съобразен с видовия състав, плътността на плевелите, фенофазата на културата почвените и климатичните условия. Преобладаваща група плевели, с най-голяма икономическа значимост и най-широко разпространение в слънчогледа са едногодишните видове - полски синап, видовете щир, бялата куча лобода, овчарската торбичка, свиница, видовете кощрява, видовете просо и др.
Проблемна група плевели, която трудно се контролира са многогодишните видове - балур, паламида, поветица и др. Отглежданите през последните години хербицид толерантни слънчогледови хибриди (технологията ExspressSum и технологията Clearfield) са ефикасна възможност за контрол на най-упоритите плевели при слънчогледа. При тези технологии на отглеждане определящи за хербицидния ефект е фенофазата на културата и плевелите. Двете технологии са причина ежегодно в страната да се увеличава делът на вегетационните пръскания при слънчогледа и докато през 2007 г. с вегетационни хебициди са били обработени - 21% от засетите тогава площи, през 2012 г. вегетационни хербициди са приложени на 44,3% от засетите площи.
Между комплекса от мерки за ограничаване вредното влияние на плевелите в царевицата, химичният контрол е на основно място. Основни видове, които заплевеляват царевичните посеви са от групата на късните пролетни плевели: кокоше просо, видовете кощрява, бяла куча лобода, свиница, видовете щир, обикновено грънче, черно куче грозде, татул и др. Сериозни конкуренти на царевичните растения са и ранните пролетни плевели: синап, фасулче и др. Масовото извършване на почвени обработки с дискови оръдия, доведе до силно увеличение на площите заплевелени с коренищни и кореновоиздънкови плевели - балур, троскот, полска паламида, поветица и др. За да е в състояние царевицата да реализира огромният си потенциал за добив е необходимо да се подхожда конкретно към всека една ситуация.
Своевременното унищожаване на плевелите в царевицата е от значение за намаляване на загубите причинени от тях.
ТЮТЮН
Разсадопроизводство Основни вредители за периода:
♦ Тютюнев трипс
♦ Сечене на разсада
♦ Див огън
Черно кореново гниене ♦ Мана ♦ Тютюнев трипс
До края на месец март не е отчетена поява на тютюнев трипс. Да се извършват прегледи не само на разсада, но и на плевелната растителност.
Най-напред тютюневият трипс се концентрира по плевелната растителност (глухарче, коприва, магарешки бодил, овчарска торбичка) и културите с ранна вегетация (люцерна, лук, чесън за зелено и др.). По-късно той преминава по разсада в тютюневите лехи, а след разсажденето на тютюна и по него. Опазването на тютюна от тютюневият трипс и бронзовостта трябва да започне още в лехите. При откриване дори на един жив трипс е задължително лехите и площите около тях да се третират с някои от регистрираните продукти за растителна защита.
Сечене на разсада
Критичен период в развитието на разсада по отношение на сеченето е до 35-50 дни след поникването или от покълването на семената до образуването на дървесните тъкани в стъблото. Върху стъблата на младите растения в допир с повърхността се появява гниене, в резултат на което растенията загиват. При по-възрастните растения (след фенофаза „уши") основите на стъблата придобиват тъмнокофяв до черен цвят, изтъняват и се посичат. Сеченето се проявява масово в богати на органична материя почви при обилно поливане в началният период и недостатъчно проветряване на лехите. Болестта се провокира още при едностранчиво азотно торене с по-високи торови норми и при няколко годишно отглеждане на разсад на едно и също място.
Причинителите на сеченето са редица почвени микроорганизми от различни родове Pythium, Rhizoctonia, Phytphtora и Fusarium. Те са много разпространени в природата и в почти всички почви има повече или по-малко от тези микроорганизми.
При проява на болестта стопените от сеченето растения в лехите и части от здравите растения наоколо се изгарят с 3% р-р на син камък или амониева селитра. Здравите растения да се третират с разрешените за това системни фунгициди.
Див огън
При съвсем младите растения от покълването до фенофаза „кръстосване", признаците на болестта трудно се различават от тези на сеченето. В този случай по вегетационният връх и периферията на листенцата се появява мокро гниене, което бързо обхваща целият лист и го унищожава. Дори когато листенцата са напълно разрушени, стъблата и корените остават свежи. Болестта се развива на хармани в лехите, при това много бързо, особено след дъжд придружен с вятър.
Контролът върху заболяването се осъществява с агротехнически и химични средства. Заболелите растения в разсада се унищожават, а на полето долните заразени листа се премахват. Растенията се торят с калиеви торове. След проливни дъждове или градушка до 24 часа да се извърши пръскани с медсъдържащи фунгициди.
Черно кореново гниене
Болестта причинява жълтеене на растенията, обикновенно на петна в лехите. Растенията изостават в развитието и в последствие постепено загиват. Кореновата система на болните растения е силно намалена, коленчетата имат тъмнокафяв или черни цвят. Това и най-сигурният признак по който тази болест се различава от другите заболявания по тютюна. Черното кореново гниене се развива добре при ниски температури, студудени и тежки почви, повишена влажност и прекалено азотно торене.
Най-сигурното средство за контрол на болестта е отглеждането на устойчиви сортове. При поява на черно кореново гниене е необходимо да се направи пресипка на растенията със смес от 1 част добре угнил и обеззаразен оборски тор и 2 чисти чист речен пясък. Това мероприятие трябва да се извърши задължително, особенно при по-силно проявление на болестта. След пресипката лехите да се засушат и да не се поливат с вода 3-4 дни.
Мана
Болестта е особено опасна за младите растения в лехите. Когато заразяването настъпи още при поникването на разсада в лехите, растенията имат жълтеникав цвят, изостават в растежа и при по-влажни условия загиват. При по-късна зараза в лехите, по листата се появяват жълтеникави петна. От долната страна на листата се появява налеп, който при влажни условия бързо нараства. По-големи щети на разсада се причиняват при хладно и влажно време. Тогава листата са воднисти и изглеждат като попарени.
Контрола с тази болест е още в разсадопроизводството. Получаването на здрав разсад зависи от:
• Качеството и количеството семе засято на единица площ. Гъстият разсад се удължава, става нежен и много чувствителен на патогена.
• Навременното и правилно поливане на лехите води до по-здрав и кален разсад. Да не се извършват вечерни поливки, защото се задържа висока влажност през нощта. При облачно време поливането се прекратява.
• Извършването на предпазни третирания след фенофаза „кръстосване" на растенията с някои от разрешените за употреба продукти за растителна защита.
ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ
Разсадопроизводство
Основни вредители за периода:
♦ Лъжливо сечене на разсада. Сечене на разсада
♦ Сиво гниене. Кафяви листни петна
♦ Листни въшки. Голови нематоди
♦ Доматен миниращ молец. Попово прасе. Лъжливо сечене на разсада
Лъжливото сечене е неинфикциозно заболяване. Появява се при неправилен воден режим - продължително засушаване и силно затопляне на повърхностния почвен слой. В резултат на това в областта на кореновата шийка и малко над нея стъблото изтънява и растението поляга. Часта под петното остава здрава. Контрола на лъжливото сечене се осъществява основно чрез осигуряване на оптимален режим на температура и влажност на почвата и въздуха. Разликата между почвената и въздушната температура да не надвишава 68 °С;
Сечене на разсада
Сеченето се причинява от почвени патогени. По стъблата в основата на растенията се появяват воднисти петна. Петната бързо обхващат стъблото като пръстен и то се прищъпва. Повреденото растение поляга като посечено. За да не се допуска това заболяване, разсада трябва да се отглежда в стерилен субстрат и при определени условия: оптимална гъстота на засяване на семената, подържане на оптимална температура (18-22°С) и влажност на почвата (около 70% от ППВ), редовно проветряване и поливане само с темперирана вода.
Сиво гниене
Силно вредоносна болест както при оранжерийното отглеждане на домати, така и при ранно полско производство. Напада всички надземни части на растенията. Патогенът се запазва в редица многогодишни гостоприемници, в растителните остатъци и като мицел и склероции в почвата. Задължително е да се поддържа добър въздушен и воден режим. При поява на признаците да се третира двукратно през 7-10 дни.
Кафяви листни петна (Алтернария)
Болестта е установена в култивационни съоражиния по разсади с домати. Отначало петната са дребни и воднисти, а при по-висока влажност се покриват с тъмен налеп от споронишението на гъбата. Когато степента на нападение е висока, листата преждевременно изсъхват. Патогена напада доматените растения при висока въздушна влажност, без да е взискателен към температурата. В местата за производство на разсад и в полиетиленовите оранжерии, трябва да се осигури добър въздушен и воден режим, като задължително се избягва излишното преовлажняване. При установена зараза да се проведат от две до три третирания през 7-10 дни с регистрирани продукти за растителна защитна.
Листни въшки
Листните въшки се хранят върху листата и образуват плътни колонии. На мястото на повреда листата пожълтяват и се деформират. При храненето листните въшки отделят „медена роса", върху която се развиват черни сапрофитни гъбички, които замърсяват листната повърхност. Освен преките повреди причинени от листните въшки, те са и вектори на опасни вирусни болести, поради което е необходимо ранното им откриване и контрол. При установяване дори и на един екземпляр в лехите с разсад, трябва незабавно да се третира с някои от регистрираните за употреба продукти за растителна защита. Последното третиране се извършва непосредствено преди изнасяне на разсада на полето.
Галови нематоди
Галовите нематоди имат силно изразен полов диморфизъм. Възрастните женски имат крушовидно тяло, в чиято стеснена част се намира устният апарат. Възрастите мъжки имат червеобразна форма на тялото. Напролет със затопляне на времето, при подходяща почвена влажност, инвазионните ларви се придвижват активно в почвата докато проникнат в растението-гостоприемник. В резултат на храненето се наблюдава изменение на клетките, те наедряват неколкократно и започват усилено да се делят. В следствие на това по кората на корените се образуват подутини и деформации, наречени - гали. При силно нападение се наблюдава забавяне развитието на растенията, пожълтяване на листата и увяхване. Изброените признаци се наблюдават, тъй като водата и хранителните вещества не могат да преминат през поразените корени. За да се намалят загубите причинени от нематоди да се направи почвен анализ на площите предвидени за отглеждане на разсад и зеленчуци. Площите предназначени за разсадопроизводство и работния инвентар да се обеззаразяват с подходящи препарати. Системното третиране с нематоциди е оправдано само в участъците за производство на разсад.
Доматен миниращ молец
За кратко време неприятелят се разпространи масово във всички основни зеленчукопроизводителни райони на страната. Нападение от доматен миниращ молец се наблюдават както в оранжериите, така и на открито. Ниските температури през зимата на 2012 г. ограничиха развитието на молеца, но запазването му се осъществява предимно в оранжериите, където има постоянен достъп до храна. Разпространението се осъществява основно чрез активно прелитане на възрастните индивиди от оранжериите в съседните полски насаждения. През месец март е констатирана поява на доматения миниращ молец и повреди по листата на растения в места за производство на разсад и в оранжерии.
Адекватният контрол върху плътността на популацията включва няколко важни момента, от които основният е възможно най-ранно установяване на вредителя и предприемане на навременни мерки за контрол с него, докато плътността му е все още ниска. Най-сигурният и лесен начин за откриване на вредителя е използването на феромонови уловки. Извеждането на борбата трябва да започне веднага след установяването на първите уловени пеперуди. Контролирането на неприятеля в по-късните етапи е много трудно и най- често неуспешно. За да е ефективен химичният контрол срещу доматеният миниращ молец е много важно да се редуват различните разрешени продукти за растителна защита според механизма на действие на активните им вещества. Използването на продукти с един и същ механизъм на действие и излишното завишаване на регистрираните дози на приложение, водят до развитие на устойчивост в неприятеля. От своя страна това намалява ефекта от пръсканията.
Попово прасе
Неприятелят напада всички зеленчукови култури, отглеждани в парници, оранжерии и на полето. Вреди особено силно в оранжерии, където се внася с торопочвената смес и оборският тор. Поповото прасе предпочита влажни, богати на хумус почви. Храни се с подземните части на растенията, нагризва кореновата система, изяжда младите кълнове. Повредените растения изсъхват. Поради скрития начин на живот контролът на този неприятел е труден. Най-удобно и лесно приложимо е да се използват регистрираните готови примамки, приложени площно (при разсади) и редово от двете страни на растенията (на полето).
КАРТОФИ
Основни вредители за периода:
Ризоктония (струпясване) по картофи ♦ Телени червеи ♦ Картофен молец ♦ Плевели
Ризоктония (струпясване) по картофи
Причинителят на струпясване по картофите е гъба, която се запазва и разпространява със склероции по клубените и в почвата. Тя напада клубени, стъбла, столони и корени. Тенденцията през последните 1-2 години е за разширяване ареала на разпространение. Предпоставки за това се създават при използване на посадъчен материал с клубени нападнати от ризоктония, отглеждане на картофи върху тежки почви, високи температури и неспазване на сеитбообращение.
Ефективни мероприятия за контрол се явяват:
• Използване на устойчиви сортове и здрав посадъчен материал.
• Спазване на 6-8 годишно сеитбообращение. • Третиране на клубените.
Телени червеи
Телените червеи са едни от най-вредоносните и най-често срещаните многоядни неприятели. Вреда нанасят ларвите на телените червеи, като повреждат кълновете, корените, младите стъбла, дълбаят ходове в клубените. През тези ходове навлизат различни причинители на болести. Повредените клубени не могат да се съхраняват дълго време. При по-дълбоко засаждане на клубените покълването се забавя, поради което степента на повредата от ларвите се повишава.
Важно значение за опазване на картофите от телени червеи има добрата подготовка на почвата и изборът на подходящо място за засаждане.
Площи, на които е установената плътността на телените червеи по-висока от приетият праг на икономическа вредност:
• 6 -10 бр. ларви/кв.м. или да не се използват за засаждане на картофи или да се предприемат химични мерки за контрол на вредителите.
Картофен молец
През 2012 г. популационната плътност на картофеният молец в областите Благоевград, Кюстендил, Перник и София-област значително намаля.
За успешният контрол на неприятеля в посевите с картофи, огромно значение имат агротехническите мерки:
• Засаждане на здрав посадъчен материал.
• Използване на сортове, които залагат клубените си на по-голяма дълбочина в почвата.
• Клубените да се заравят по-дълбоко в почвата по възможност на дълбочина 15-18 см.
• Редовна обработка на почвата през вегетацията
• Последното загърляне да осигури поне 4-5 см. почва над клубените.
• Подържане на оптимална влажност на почвата - да не се образуват пукнатини.
На този етап, в България при картофеният молец няма регистрирани праг на икономическа вредност и продукти за растителна защита. Инсектицидите прилагани против калорадския бръмбар оказват влияние и на числеността на картофения молец.
Плевели
В България картофите се отглеждат в райони с различни почвено климатични условия. Основните площи са съсредоточени в планинските райони, с по-висока почвена и климатична влажност. Значителна част от ранното и средноранно производство се отглежда при равнинни условия. Тези различия, налагат и различия в степента и видовия състав на плевелните асоциации. Най-широко и масово е разпространението на едногодишните двусемеделни: полски синап, дива ряпа, мъртва коприва, бяла куча лобода, видове щир, овчарска торбичка, тученица, черно куче грозде и др. В полските райони заедно с тях са застъпени и едногодишните житни плевели: кокоше просо, кръвно просо, полска лисича опашка и видове кощрява. Увеличават се площите с многогодишни плевели, от коренищните - балур, пирей, троскот, а от кореновоиздънковите - поветица, паламида и млечок. Поддържането на почвата чиста от плевели и в рохкаво състояние от засаждането до прибирането на картофите осигурява високи и качествени добиви. Това се постига чрез оптимално съчетаване на почвени обработки с употребата на подходящи хербициди. Правилният избор на хербицид трябва да е съобразен с характера и степента на заплевеляването, с фазата на плевелите, с климатичните и почвените условия.
ТРАИНИ НАСАЖДЕНИЯ
СЕМКОВИ ОВОЩНИ ВИДОВЕ
Фенофаза: Ябълки - „набъбване на пъпки" - „зелени пъпки"
Круши - „набъбване на пъпки" - „разпукване на пъпки"
Основни вредители за периода:
Струпясване по ябълка и круша
♦ Брашнеста мана по ябълката
♦ Обикновена крушова листна бълха
♦ Ябълков цветопробивач
♦ Ябълков златист хоботник
♦ Пъпкозавивачки и листозавивачки
♦ Ябълкова и крушова плодови оси
♦ Кръгломиниращ молец
♦ Листни въшки
Струпясване по ябълка и круша
Патогена зимува в окапалите листа и първичните заразявания се извършват от узрелите аскоспори. Преваляванията през месец март съпроводени от температури над 5 °С създадоха подходящи условия за узряване и изстрелване на узрелите аскоспори. От края на месец март началото на месец април е регистрирано начало на изстрелване на аскоспори в района на Кюстендил. За да се осъществят първичните заразявания освен узрели спори и подходящи метеорологични условия (температура над 5 °С и валеж) е необходимо и подходящо фенологично развитие на ябълките и крушите. Очакваното повишаване на температурите през месец април ще доведе до бързо преминаване от една критична за културите фенофаза в друга.
За максимално ограничаване на първичните инфекции от аскоспори е необходимо да се проведе:
I-во предцъфтежно пръскане от фенофаза „зелени върхове" до „мишиуши".
II-рото предцъфтежно пръскане е от фенофаза „зелени пъпки" до „бутонизация". Следцъфтежните пръскания се извършват през 8-10 дни в зависимост от използвания
Брашнеста мана по ябълката
Меката и влажна зима тази година, предполага по-силно развитие на брашнестата мана. Болестта се среща под две форми - системна и локална. Системната форма се развива рано през пролетта от заразени пъпки през миналата година. Мицелът на гъбата обхваща изцяло новообразуваните леторасти и листа. Заразените листа са тесни, дребни, ладиевидно удължени, твърди и чупливи. Те са покрити с фин бял налеп. През периода да се следи за проява на системната форма. В градини с чувствителен сортов състав към брашнестата мана, освен резитба на заразените клони да се извърши първо пръскане, едновременно с това срещу струпясването. Самостоятелен контрол срещу брашнестата мана е неизгоден и затова се използват фунгицидите имащи добър ефект и при двете болести.
Обикновена крушова листна бълха
Освен преките повреди, които причинява на дърветата, като смуче сок от всичките им части, предизвиква и неблагоприятни промени в обменните процеси. Крушовата бълха предизвиква преждевременно остаряване на леторасли, клончета и листа повишавайки съдържанието на азот в тях. Най-силно е отрицателното й въздействие върху дърветата, вследствие пренасянето на фитоплазма, запушваща проводящите съдове.
Вече е отчетено начало на излюпване на ларви, от снесените яйца на презимувалото поколение, от 10 март в района на Пазарджик и от 26 март в района на Пловдив. Да се проведе праскане срещу излюпените ларви на крушовата листна бълха, до фенофаза „мишиуши" праг на икономическа вредност:
• 2-3 бр. ларви или възрастни/100 пъпки;
Във фенофаза „бутонизация" прага на икономическа вредност е:
• 2-3 % заселени розетки;
Ябълков цветопробивач
Ябълковият цветопробивач е проблем в старите овощни градини, от където вида се разселва. В насаждения с редовни растителнозищитни мероприятия неприятеля напада предимно крайните дървета, но при висока численост се наблюдава в целия масив. Той е особено вреден за алтернативно плододаващите дървета, където цветовете са по-малко. Поява на презимувалите възрастни индивиде е канстатирана в периода 20-25 март в областите Пазарджик и Пловдив Вреди възрастното хоботниче и ларвата.
Масовото хранене на възрастното започва, когато температурата за няколко дни се задържи над 6-7 °С и продължава около 10 дни. Те се хранят с плодните и по-рядко с листните пъпки. Снасят в цветните пъпки, непосредствено преди цъфтежа.
Химичният контрол да се насочи срещу възрастните преди яйцеснасяне, при установяване на плътност над праг на икономическа вредност:
• 4-6 бръмбара на дърво или 15% повредени пъпки;
Пръскането да се извърши във фенофаза „зелени върхове" до поява на „цветен бутон".
Ябълков златист хоботник
Повредата се причинява от възрастното насекомо. Те напускат местата на зимуване при температура на въздуха над 8 °С. Бръмбарите се хранят с листните, цветни или смесените пъпки, като изгризват в тях кръгли отвори до основата. Повредените пъпки изсъхват.
Химичният контрол да се насочи срещу възрастните преди цъфтеж. Праг на икономическа вредност:
• 10-15 бр. възрастни/дърво;
Пръскането да се проведе в топли, слънчеви дни, когато бръмбарите са активни и се намират в короната на дърветата.
Пъпкозавивачки и листозавивачки
Вредят младите гъсенички, които повреждат плодните и листните пъпки, като се вгризват в тях и се хранят с вътрешността им. След цъфтежа гъсениците се крият в листата, като ги завиват надлъжно по главната жилка или слепват крайщата им успоредно с главния нерв. Често към листата се прилепват и завръзите, по които гъсениците правят нагризвания. Химичен контрол се провежда преди цъфтежа и след преминаването му.
Праг на икономическа вредност:
• Ябълки - 8-10 броя гъсеници на 10 розетки;
• Круши - 8-10 броя гъсеници на 100 бутона, 5% повредени бутона или 6-8% повредини розетки;
• Сливи -8 броя гъсеници на 100розетки;
Плодови оси (ябълкова и крушова)
Летежът на възрастните започва непосредствено преди цъфтежа (малко преди показване боята на цвета). Вреди лъжегьсеницата, тя се излюпва в края на цъфтежа и се вгризва под обвивката на плода, като го минира дъговидно. Повредените плодове окапват, а когато се разрежат се долавя миризма на дървеница.
Химичният контрол е насочен срещу възрастните, преди и по време на яйцеснасяне и срещу ларвите, по време на излюпване и вгризване в завръзите. Праг на икономическа вредност:
• Ябълка: 2-3 бр. възрастни на 100 клонки - по време на цъфтежа;
• Ябълка: 1-3% повредени завръза - при формиране на завръзите;
• Круша: 3 бр. на дърво - бутонизация;
Когато контрола се провежда по време на бутонизация и цъфтеж на ябълката, да се спазват всички изисквания за опазване на пчелите.
Кръгломиниращ молец
Сухото и горещо време през есента на 2012 г. осигури оптимални условия за изхранване на зимуващото поколение. Тази година се очаква повишена популационна плътност на неприятеля.
Химичният контрол на кръгломиниращия молец е ефективен само в определени моменти от развитието му. Това налага добре да се познава биологията на вредителя и механизма на действие на разрешените за контрол продукти за растителна защита. Без точна, навременна и конкретна за всяко насаждение първична информация за числеността на популацията и за степента на нападение е невъзможно да се очаква положителен резултат. За да се определи точно зимуващият запас от неприятеля, началото на летеж на пеперудите и излюпването на гъсениците, както и точните моменти на контрол, да се ползват консултации на инспекторите по растителна защита към Областните дирекции по безопасност на храните.
Праг на икономическа вредност:
• 2-3 броя яйца и мини на лист;
Листни въшки (Зелена ябълкова листна въшка, Червеногалова ябълкова листна въшка, Кръвна въшка
)
Начало на излюпване на листни въшки е установено от 26 март. По клоните и пъпките на дърветата се наблюдават яйца и ларви на неприятеля. Листните въшки са много опасни в началото на вегетационния период, когато образуват колонии по леторастите и листата. Нападнатите части се деформират, а растежа им спира. Това налага контрола срещу листните въшки да започне в най-ранните фенофази от развитието на овощните култури, с цел да се предотврати навреме вредната им дейност.
Праг на икономическа вредност:
• 10-15 бр./колонии на 100 съцветия, или 10% заселени розетки във фенофаза „ бутонизация"
Пръскането да се извърши във фенофаза „разпукване на пъпките" до фенофаза „начало на цъфтеж".
КОСТИЛКОВИ ОВОЩНИ ВИДОВЕ
Фенофаза: Череши и вишни - „набъбване на пъпки - показване на венчелистчетата" Сливи — „набъбване на пъпки - начало на цъфтеж" Праскови - „разпукване на пъпки - цъфтеж" Кайсии - „цветен бутон - цъфтеж"
Основни вредители за периода:
♦ Сачмянки по костилковите. Ранно кафяво гниене
♦ Бяла ръжда по череша и вишна. Вишнев(черешов) хоботник
♦ Черна сливова плодова оса. Прасковен (клонков) молец. Мъхнат бръмбар. Сачмянки по костилковите
С годините сачмянковия синдром постепенно разширава ареала си на разпространение, като обхваща различни костилкови видове в резултат на нередовен химичен контрол и натрупани инфекции. Той се причинява от бактериални и гъбни патогени и напада всички нарастващи зелени части листа, леторасти и плодове. Ежедневните валежи в края на месец март и началото на април са благоприятни за заразявания. Силно застрашени са масиви, с пропуснати зимни пръскания.
През вегетацията контролът се провежда чрез превантивни пръскания.
• I-во вегетационно пръскане да се извърши във фенофаза „бял бутон".
• След цъфтежа се правят 2-3 пръскания през интервал от 7 дни.
Ранно кафяво гниене
Обилни валежи и хладното време в периода на цъфтеж на костилковите видове ще предизвикат по-силно проявление на болестта. По цветовете симптомите са - некротични петна по венчелистчетата и некротиране на цветните дръжки. От цветовете заразата преминава върху носещите клонки, които изсъхнат заедно с листата по тях.
Пръсканията се провеждат превантивно по схема и са съобразени с критичните фенофази на културите:
• I-во пръскане - фенофаза „цветен бутон" .
• II-ро пръскане - фенофаза „начало на цъфтеж".
• III-то пръскане - фенофаза „опадване на венчелистчетата".
• IV-то пръскане - десет дни след третото.
Бяла ръжда по череша и вишна
Гъбата зимува в окапалите листа, където напролет се формират аскоспори. Узряването на зимните спори обикновенно съвпада с появата на първите листенца. Изстрелването на аскоспорите продължава 4-5 седмици. Най-подходящи условия за развитието на болеста се създават при влажно и дъждовно време. Листа, завършили развитието си са устойчиви на заразата.
Контролът се провежда чрез превантивни третирания:
• I-во вегетационно пръскане да се извърши непосредствено след цъфтежа и по-точно след окапване на венчелистчетата.
• II-ро и III-то през 10-14 дни в зависимост от метеорологичните условия и последействието на използвания фунгицид.
Вишнев (черешов) хоботник
Начало на поява на възрастните на неприятеля е установено в област Стара Загора от 26 март. Хоботникът нагризва набъбналите пъпки, цветовете, листата, младите завръзи, а по-късно и плодчетата. Значителна е и повредата, причинявана от женските индивиди при снасенето на яйцата в зелените плодчета. Животът и развитието на вишневия хоботник са в зависимост от фенологичното развитие на черешата и вишнята. Масовата поява на неприятеля съвпада с края на цъфтежа и началото на оформяне на завръзите. Химичният контрол трябва да се насочи срещу възрастните, преди или след цъфтежа. Присъствието им се установява сутрин рано чрез стръскване.
Праг на икономическа вредност:
• 3 бр. на 10 клонки/дърво;
Черна сливова плодова оса
Това е един от най-опасните неприятели по сливата. Летежът на осите започва по времето на цъфтежа на трънкосливите, които цъфтят малко по-рано от джанките и сливите. Осите снасят в чашката на цветчето. На мястото на яйцеснасянето се появява кафяво петно, по което може да се установи плътността на нападението. Излюпената ларва се изхранва с вътрешността на костилката. Една ларва поврежда до 5 плодчета, които след това падат на земята заедно с дръжката.
Химичният контрол е насочен срещу възрастните и лъжегъсениците. Срещу осите се пръска преди цъфтеж, когато цветните пъпки не са се разтворили, но се е показал белият цвят на венечните листенца.
Плътността на осите се установява чрез стръскване на дърветата рано сутрин. Праг на икономическа вредност:
• 2-3 бр. на дърво;
Срещу лъжегъсениците се пръска след цъфтежа, когато 2/3 от венчелистчетата са завехнали, но не са окапали, и лъжегъсениците не са се вгризали в плодчетата. При силно нападение може да се проведе и второ пръскане, когато първите повредени плодчета почнат да опадват, за да се унищожат лъжегъсениците преминаващи от плод в плод.
Прасковен (клонков) молец
През последната десетдневка на март е регистрирано начало на вредна дейност в района на Пазарджик. Вредят презимувалите гъсеници, като повреждат пъпките и връхната част на леторастите. Гъсениците прогризват ход с дължина 1-3 мм и върхът на летораста клюмва и изсъхва.
Праг на икономическа вредност:
• 3% нападнати леторасти;
Мъхнат бръмбар
Напада селскостопанските култури и плевелната растителност. Повреда нанася само възрастното насекомо, по време на цъфтеж. Химичният контрол срещу махнатият бръмбар се затруднява от устойчивостта му на повечето инсектициди. При необходимост пръскането да се проведе във фенофаза „бял бутон", непосредствено преди цъфтежа или в неговия край. Да се третира, когато цвета не се посещава от пчели, сутрин рано или вечер късно, когато пчелите са прибрани в кошерите.
ЛОЗЯ
Фенофаза: „набъбване на пъпки" Основни вредители за периода. Екскориоза
Болестта се наблюдава предимно в старите лозови масиви. Площи, засегнати в различна степен има в районите на Бургас, Варна, Видин, Велико Търново, Враца, Монтана, Пазарджик, Плевен, Пловдив, Сливен и Ямбол. Подценяването на самостоятелните ранни третирания води до натрупване на инфекциозен фонд.
Контролът на заболяването включва:
• едно самостоятелно пръскане, когато 30-40% от пъпките са във фенофаза „пеперуда" - до „отделяне на I-ви лист" - при условие, че болестта е установена през предходната година.
• II-ро пръскане при 30-40% пъпки във фенофаза „2-3 листа" - при хладна и дъждовна пролет.
За повече информация ползвайте Бюлетините на Обрастните дирекции по безопасност на храните!
За извеждане на борбата с болестите, неприятелите и плевелите да се прилагат само разрешените за употреба продукти за растителна защита при съответната култура, вредител и в регистрираната доза!
Съгласно Закона за пчеларството (обн. ДВ, бр. 57 от 24.06.2003г.)
Чл. 33. (1) Забранява се употребата на продукти за растителна защита и препарати за дезинфекция и дезинсекция върху земеделски и горски култури, трайни и крайпътни насаждения и медоносна растителност, намиращи се във фаза на цъфтеж и през периода на отделяне на мана.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2011 г., в сила от 25.01.2011 г.) При масово проявление на вредители и авиационно третиране на земеделски и/или горски култури с продукти и/или препарати за растителна защита по ал. 1 в райони, в които има пчелини, собственикът на земеделската и/или горската култура осъществява третирането след писмено разрешение на областната дирекция по безопасност на храните.
Във връзка с опазване на пчелите и пчелните семейства, съгласно чл.9 от Наредба №15 за мерките за опазване на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности (обн., ДВ, бр.47 от 01.06.2004 г., изм. ДВ, бр.82 от 19.09.2008 г.) възложителят на всяко авиационно третиране или третиране с инсектициди и вегетационни хербициди с наземна техника е длъжен да изпрати уведомително писмо по образец, съгласно приложение №1 от Наредба №15, до кмета на кметството най-малко 5 работни дни преди третирането. Съгласно чл.5, ал.1 от същата наредба възложителят е длъжен писмено да уведоми не по- късно от 5 дни преди началото на третирането за използване на авиационна техника за пръскане на растителността с продукти за растителна защита и препарати за дезинфекция и дезинсекция съответната Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ).
Закупуването на продукти за растителна защита трябва да става само от търговски фирми, притежаващи Разрешение за търговия с ПРЗ!
Изготвил: Снежана Проданова - главен експерт в отдел „ККППЗиИВВ"