Agro-CONSULTANT.NET - Вашият приятел на полето, във фермата и на пчелина

Брашнеста мана по лоза - Oidium tuckeri

Брашнеста мана по лоза - Oidium tuckeriБолестта брашнеста мана по лоза - Oidium tuckeri напада листата, леторастите и особено гроз­довете. Чувствителността спрямо брашнес­тата мана зависи от сорта. Топлото време с висока относителна влажност на въздуха благоприятства развитието на Болестта брашнеста мана по лоза - Oidium tuckeri.

Температури извън интервала 10-32°С са ог­раничаващ фактор за развитието на гъбата. Честите валежи благоприятстват заразяванията от мана по лозата с причинител Plasmopara viticola и обикновено водят до по- слабо нападение от брашнеста мана с причи­нител Uncinula necator. Заразяване може да се осъществи много рано през вегетацията от мицела, презимувал в пъпките. В някои райони зараза може да се открие също така малко по-късно през вегетацията от аскоспорите, образувани в презимувалите клейстотеции. Там, където клейстотециите играят важна роля за първоначалния инокулум, първите заразявания се откриват по листата или нарастващите леторасти близо до кората на многогодишната дървесина. Клейстотециите обикновено са разположени в пукнати­ни на кората, след като са били отмити от листата. Наличието на мицел с конидионосци и конидии по повърхността на тъканите на гостоприемника им придава белезникаво- сив прашест или брашнест вид. Зърната, ко­ито са били нападнати в по-ранна фаза, обикновено засъхват на чепките или падат на зе­мята. Заразяванията по наедрелите зърна во­дят до отмиране клетките на епидермиса и разкъсване на ципата в резултат на разраст­ване на месестата част.Оидиум При по-слаба степен на нападение петната по зърната влошават външния вид на гроздето за консумация. Ко­гато са заразени зелените леторасти по тях се образуват сивкави петна, които впослед­ствие стават тъмнокафяви. Нападнатите дръжки на листата и чепките стават чупливи.

Борба с болестта брашнеста мана по лоза - Oidium tuckeri

Развитието на болестта брашнеста мана по лоза - Oidium tuckeri може да бъде ог­раничено с добра въздушна циркулация и слънчево изложение, както и от ориентацията на редовете в допълнение към тези факто­ри. Също така полезни могат да бъдат и под­ходящите формировки. ДРЗП е да се предо­твратява разпространението на болестта, произтичащо от първоначалните заразява­ния, чрез използване на предпазни третира­ния. Мониторинг за първите симптоми на болестта би трябвало да се провежда при най-чувствителните сортове.

Сроковете за третиране трябва да бъдат съсредоточени в два периода:

* първият - по време на ранния период на растеж;

* вторият - през периода между цъфтежа и началото на узряване, ко­гато гроздовете са най-застрашени.

Чепките са уязвими на заразяване непосредствено след тяхното образуване, когато зърната са с едрина 2-3 мм в диаметър, и по време на тях­ното нарастване до затваряне на гроздовете.

Обикновено третиранията започват във фаза 3-6 лист и продължават до затваряне на гроздовете. При отглеждане на десертно грозде, когато се изисква зърната да нямат недостатъци (за по-добър търговски вид), третиранията могат да продължат до зазряване на реколтата. Подходящите техники на прилагане и правилният избор на сроковете за третиране увеличават ефективността на химичната борба. Разходът на работен разт­вор трябва да осигурява добро покритие на растенията. Има редица фунгициди, ефикас­ни в борбата срещу брашнестата мана, в т.ч. контактни, системни и локално системни фунгициди. Третиранията трябва да бъдат повтаряни през 8-14-дневен интервал в зави­симост от вида на използвания продукт. Бро­ят на необходимите третирания за борба сре­щу брашнестата мана може да варира от 3 до 8 в зависимост от сорта, метеорологичните условия, заразата и фунгицида. Последното третиране може да намали развитието на зимуващия инокулум.

Управление на устойчивостта на патогена към фунгициди Промени в чувствителността спрямо DMI (инхибитори на биосинтезата на ензима С14- деметилаза) - фунгициди са наблюдавани в някои европейски страни. ДРЗП е да се при­лагат растителнозащитни стратегии, които ограничават развитието на устойчивост спрямо фунгицидите или поне го забавят. Най-важната особеност в препоръките на FRAC е да се ограничава броят на третира­нията с продукти от една и съща химична група и да се прилагат програми, включващи фунгициди с различен биохимичен меха­низъм на действие.

Важно е продуктите да се използват превантивно: първо, за да се пос­тигне добра ефикасност, и второ - за да се намали рискът от поява на устойчиви попу­лации. За DMI-фунгицидите е препоръчител­но да не надвишават три третирания за един вегетационен период и да се ползва препоръ­чаната доза (дори при комбинации). За гру­пата на стробилуриновите фунгициди е пре­поръчително ограничението до 3 третирания за един вегетационен период.

Активни вещества за борба с болестта брашнеста мана по лоза - Oidium tuckeri

Контактни: динокап, сяра, етерични масла

Локално-системни: азоксистробин, крезоксим-метил

Системни: бромуконазол, миклобутанил, пенконазол, пропиконазол, спироксамин, тебуконазол, тиофанат-метил, триадименол, триадимефон, трифлоксистробин+симоксанил, трифлумизол, трифорин, фенаримол, флузилазол, хексаконазол.

Биофунгициди: ампеломицес куискуалис М 10

Още интересни статии по темата

Free Joomla! templates by Engine Templates