Болестта брашнеста мана по лоза - Oidium tuckeri напада листата, леторастите и особено гроздовете. Чувствителността спрямо брашнестата мана зависи от сорта. Топлото време с висока относителна влажност на въздуха благоприятства развитието на Болестта брашнеста мана по лоза - Oidium tuckeri.
Температури извън интервала 10-32°С са ограничаващ фактор за развитието на гъбата. Честите валежи благоприятстват заразяванията от мана по лозата с причинител Plasmopara viticola и обикновено водят до по- слабо нападение от брашнеста мана с причинител Uncinula necator. Заразяване може да се осъществи много рано през вегетацията от мицела, презимувал в пъпките. В някои райони зараза може да се открие също така малко по-късно през вегетацията от аскоспорите, образувани в презимувалите клейстотеции. Там, където клейстотециите играят важна роля за първоначалния инокулум, първите заразявания се откриват по листата или нарастващите леторасти близо до кората на многогодишната дървесина. Клейстотециите обикновено са разположени в пукнатини на кората, след като са били отмити от листата. Наличието на мицел с конидионосци и конидии по повърхността на тъканите на гостоприемника им придава белезникаво- сив прашест или брашнест вид. Зърната, които са били нападнати в по-ранна фаза, обикновено засъхват на чепките или падат на земята. Заразяванията по наедрелите зърна водят до отмиране клетките на епидермиса и разкъсване на ципата в резултат на разрастване на месестата част. При по-слаба степен на нападение петната по зърната влошават външния вид на гроздето за консумация. Когато са заразени зелените леторасти по тях се образуват сивкави петна, които впоследствие стават тъмнокафяви. Нападнатите дръжки на листата и чепките стават чупливи.
Борба с болестта брашнеста мана по лоза - Oidium tuckeri
Развитието на болестта брашнеста мана по лоза - Oidium tuckeri може да бъде ограничено с добра въздушна циркулация и слънчево изложение, както и от ориентацията на редовете в допълнение към тези фактори. Също така полезни могат да бъдат и подходящите формировки. ДРЗП е да се предотвратява разпространението на болестта, произтичащо от първоначалните заразявания, чрез използване на предпазни третирания. Мониторинг за първите симптоми на болестта би трябвало да се провежда при най-чувствителните сортове.
Сроковете за третиране трябва да бъдат съсредоточени в два периода:
* първият - по време на ранния период на растеж;
* вторият - през периода между цъфтежа и началото на узряване, когато гроздовете са най-застрашени.
Чепките са уязвими на заразяване непосредствено след тяхното образуване, когато зърната са с едрина 2-3 мм в диаметър, и по време на тяхното нарастване до затваряне на гроздовете.
Обикновено третиранията започват във фаза 3-6 лист и продължават до затваряне на гроздовете. При отглеждане на десертно грозде, когато се изисква зърната да нямат недостатъци (за по-добър търговски вид), третиранията могат да продължат до зазряване на реколтата. Подходящите техники на прилагане и правилният избор на сроковете за третиране увеличават ефективността на химичната борба. Разходът на работен разтвор трябва да осигурява добро покритие на растенията. Има редица фунгициди, ефикасни в борбата срещу брашнестата мана, в т.ч. контактни, системни и локално системни фунгициди. Третиранията трябва да бъдат повтаряни през 8-14-дневен интервал в зависимост от вида на използвания продукт. Броят на необходимите третирания за борба срещу брашнестата мана може да варира от 3 до 8 в зависимост от сорта, метеорологичните условия, заразата и фунгицида. Последното третиране може да намали развитието на зимуващия инокулум.
Управление на устойчивостта на патогена към фунгициди Промени в чувствителността спрямо DMI (инхибитори на биосинтезата на ензима С14- деметилаза) - фунгициди са наблюдавани в някои европейски страни. ДРЗП е да се прилагат растителнозащитни стратегии, които ограничават развитието на устойчивост спрямо фунгицидите или поне го забавят. Най-важната особеност в препоръките на FRAC е да се ограничава броят на третиранията с продукти от една и съща химична група и да се прилагат програми, включващи фунгициди с различен биохимичен механизъм на действие.
Важно е продуктите да се използват превантивно: първо, за да се постигне добра ефикасност, и второ - за да се намали рискът от поява на устойчиви популации. За DMI-фунгицидите е препоръчително да не надвишават три третирания за един вегетационен период и да се ползва препоръчаната доза (дори при комбинации). За групата на стробилуриновите фунгициди е препоръчително ограничението до 3 третирания за един вегетационен период.
Активни вещества за борба с болестта брашнеста мана по лоза - Oidium tuckeri
Контактни: динокап, сяра, етерични масла
Локално-системни: азоксистробин, крезоксим-метил
Системни: бромуконазол, миклобутанил, пенконазол, пропиконазол, спироксамин, тебуконазол, тиофанат-метил, триадименол, триадимефон, трифлоксистробин+симоксанил, трифлумизол, трифорин, фенаримол, флузилазол, хексаконазол.
Биофунгициди: ампеломицес куискуалис М 10