Лозарство - интересни статии. Всичко за лозарството.

Лозата е лиановидно растение,

което без подпирано и особено без привързване не може да се развива нормално, леторастите полягат по земята, вследствие на което ресите, а след това и гроздовете се оказват при неблагоприятни условия. В такива случаи често се наблюдава изресяване и загниване на гроздето. Културната лоза се отглежда все още в редица райони на света без подпори, но при подходяща къса резитба, и прилагане на някои от операциите със зелени части, на първо място кършенето, съчетано с привързване на леторастите.

В нашата страна старите неприсадени лозя в миналото се отглеждаха без подпори, но с привързване и ниско кършене на леторастите. Този начин се е запазил на много места у нас и след филоксерната криза при засаждането на облагородените лози, отглеждани на чашовидна резитба.

Сравнително по-лесно се отглеждат без подпорна система сортовете, които имат праворастящи леторасти, каквито са Памид, Керацуда и др. Без подпори се срещат също значителни площи от сортовете Червен мискет, Мавруд, Широка мел нишка лоза , Гъмза и др. Отглеждането на лозята без подпори води началото си от дребното частно стопанство, което има екстензивен характер.

С подпирането и привързването на лозите се цели:

1) да се извърши резитбата при съответно натоварване и запазване на формировката на лозите;

2) правилно да се разпределят леторастите, с оглед да се осигури най-добро слънчево огряване и проветряване на лозите;

3) да се улесни прилагането на агротехническите мероприятия при отглеждането на лозята;

4) да се повишават добивите и качеството на гроздето
и да снижава себестойността на продукцията.

Изборът на подпорната система се намира правилно в зависимост от резитбата на лозята.

У нас се използват два вида подпори: единични колове при чашовидната резитба и телената конструкция — при резитба Гюйо.