Лозарство - отглеждане на лизя. Всичко за лозарството.

Колцуването се състои в изрязване на пръстен от кората с ширина 1-3 мм заедно с проводящата ликова тъкан, която се намира под нея, на плодната пръчка, зеления летораст, рамената или стъблото.

Основната цел, която се преследва с колцуването, е да се прекъсне оттичането на асимилатите от листата, които са разположени над пръстеновидния отрез към кореновата система на лозата, за да се насочат към гроздовете, в резултат на което те узряват по-рано и зърната им стават по-едри.

Време и начин на колцуването

Ефектът от колцуването зависи твърде много от срока на неговото провеждане.

Въз основа на изведени в нашата страна опити от акад.Н. Неделчев, а по-късно и от Ив. Божинова се установи, че най-подходящото време за извършване на колцуването при сорта Болгар е около 10-12 дни след прецъфтяването на ресите, когато зърната достигат 10-12 мм или големина колкото грахови зърна.

Експерименталните наблюдения показват, че гроздето на колцуваните в този момент лози узрява с около 15 дни по-рано, отколкото при неколцуваните. Това грозде се отличава с по-високо качество – има по-едри гроздове и зърна, по-добро оцветяване на ципата и по-високо захарно съдържание. По отношение на своята транспортабилност то не се отличава от гроздето на неколцуваните лози.

Известна представа за влиянието на колцуването може да се получи от данните на таблицата

Влияние на колцуването върху добивите на грозде за износ от първите две беритби

Дата на колцуването Първа беритба 26. 08 Втора беритба 23.09 добив от 1 лоза, кг % от общия добив добив от 1 лоза, кг % от обшия добив 12.06 1,340 16 ,66 4,295 53,52 24.07 1,070 12,19 4,470 50,91 11.08 - - 3,674 47,22 Контрола - - 3,240 46,13

От посочените данни се вижда, че при първите две беритби се получава от 63,1 до 70,08% грозде за износ от общия добив, докато при неколцуваните лози процентът е едва 46,13. Освен това при манипулацията на по-ранните беритби шкартото е по-малко, а цената на гроздето – по-висока. Освен това с по-ранното премахване на част от гроздето узряването на останалото се облекчава. Следователно тази операции има голямо икономическо значение при десертното гроздопроизводство.

Всичко това налага колцуването да се въведе като задължително мероприятие при отглеждането на сорта Болгар.

Колцуването се извършва със специални инструменти, наречени колцувачи. В нашата практика са известни два вида колцувачи – френски модел (Bodet) и гръцки колцувач. Френският колцувач прави отрез на кората с ширина 3 мм, който сравнително по-късно зараства и затова не се налага да се повтаря колцуването. С гръцкия колцувач се прави пръстеновиден нарез с 1 мм ширина, вследствие на което спояването между ликовата тъкан става за по-кратко време. Ето защо след около 15 дни колцуването трябва отново да се повтори.

Колцуването се извършва непосредствено под прекривената част на плодната пръчка по телената конструкция.

Колцуването не трябва да се изнършва ежегодно в едни и същи лозя, а през две години, тъй като известно количество от пластичните вещества се задържат над отреза и кореновата система се изтощава.

Колцуването представлява интерес и като мероприятие за борба срещу изресяването, В такъв случай то трябва да се прилага непосредствено преди цъфтежа на лозите.

Колцуването на стъблото и рамената е неизвестно в широката практика, поради това, че се извършва много трудно и не е целесъобразно неговото приложение.