Полезна информация за лозите.Вегетативно размножаване на лозата.


При вегетативното размножаване новото растение се образува от части на съществуващата лоза (главина), на които са запазени една или няколко жизнеспособни пъпки. Ако няма такива пъпки, образуват се само корени, без да се получи ново растение. Вегетативното размножаване на лозата се извършва чрез вкорняване на отводи и на резниции чрез присажане.

Размножаване чрез отводи

Лозова пръчка, поставена за вкореняване и създаване на ново растение, без да се отдели от главината, се нарича отвод. Днес отводите се използват за попълване на празните места в старите лозови насаждения. За целта в практиката се прилагат обикновеният и въздушният отвод.

Обикновен отвод

От главината до празното място се изкопава канавка, дълбока около 50 см. На дъното й се насипва добре разложен оборски тор и се смесва с почвата. Избира се най-ниско разположената добре узряла и достатъчно дълга пръчка и се полага на дъното на канавката, като върхът на пръчката, който се показва на мястото на бъдещата лоза, се реже над повърхността на почвата на две очи. Очите по пръчката, от главината до навлизането й в почвата, се отстраняват. Цялата пръчка се затрупва с влажна почва, като добре се притъпква. Оставените над повърхността на почвата две очи се покриват с купчинка почва на 5-6 см над второто око.

Въздушен отвод

Въздушен отвод представлява удължаване на един от кордоните на лозата или формиране на нов кордон по посока на празното място. Върху кордона, на мястото на липсващата лоза , се формират нови плодни звена.

Размножаване на лози чрез резници

Резникът е част от летораст, едногодишна или многогодишна дървесина, с едно или повече очи, годни да дадат ново растение. В практиката се използуват само резници, получени от едногодишни пръчки на лозата.

Използуват се къси, обикновени и дълги резници.

Къси резници

Представляват резник с 1 или 2 очи. Когато се използват за размножаване на лозата, от двете страни на окото се оставят по 1-2 см, а когато се използуват за калеми, под окото се оставя цялото междувъзлие, а над окото - 1-2 см.

Късите резници се използват за размножаване само в селекционния процес. В практиката те се използват като калеми.

Обикновени резници

Имат дължина около 40 см. Те биват два вида - с горно око и с горно междувъзлие. При обикновените резници с горно око под долното и над горното око се оставят по 1,5-2 см от междувъзлието. От тях след предварително вкореняване се получават неприсадени вкоренени лози, които се използват като размножителен материал. При обикновените резници с горно междувъзлие под долното око се оставя 1,5-2 см, а над горното око се оставя цялото междувъзлие. Тези резници се получават от пръчките на американските видове лози и се използват за подложки, върху които се присаждат къси резници. След срастване между подложката и калема и образуване на корени от подложката и на летораст от калема се получава присадена вкоренена лоза, която се използва при създаването на нови лозови насаждения.

Дълги резници

Дългите резници са с дължина 120-130 см. Използват се за по-удобно транспортиране и съхраняване, след което се нарязват на къси резници за калеми или на обикновени резници.

Размножаване чрез присаждане

Присаждането представлява съединяване на два живи (активни) компонента. Единият от тях, наречен присадник (калем), се прикрепва върху другия, наречен подложка. Срастването между двата компонента се осъществява от новообразуваната от тях тъкан, наречена калус.

След нашествието на филоксерата у нас размножаването чрез присаждане е основен начин за размножаване на лозите.

Размножаването чрез присаждане се извършва по два начина - на маса и на място, което бива присаждане на място и на зряло и присаждане на място на зелено. Присаждането на зелено не се използва в промишленото лозарство.

Присаждане на място назряло

Присаждане на лозата на място назряло се извършва в лозовото насаждение, откъдето носи името си. Използва са за подмяна на един сорт с друг, за възстановяване на главини с унищожена надземна част, за бързо размножаване на нови сортове и др.

В практиката най-често се използва присаждането на обикновен резник, при което подложката е няколко пъти по-дебела от калема.

За да бъде присаждането на лозата успешно, необходимо е да се извърши преди сокодвижението или късно след него, калемите да са добре запазени, със здрави и свежи пъпки. При тежки почви вместо с почва калемите се покриват с пясък. Подложката Рупестрис дю Ло (Монтикола) дава по-слаб процет на прихващане, отколкото другите използвани подложки.