Полезна информация за лозите.Приспособяване на лозата към недостига на влага.


Лозата като сухоустойчив мезофит се отличава с голяма взискателност към почвената влага и едновременно с това добре се приспособява към недостига й във външната среда. Сухоустойчивостта на лозата се обуславя от редица анатомо-морфологични и физиологични свойства:

мощна и дълбоко проникваща коренова система, способна да адаптира своя растеж и активно поглъщане на вода към условията на почвеното засушаване; способност да образува колтуци и да изменя по този начин анатомичния строеж в посока на ксероморфната структура; добре регулиран вътрешен воден режим, изразен при засушаване с рязко намаляване интензивността на транспирацията, увеличено транспирационно съпротивление, понижен транспирационен коефициент и повишена водозадържаща способност на листата в процеса на завяхване; значителна стабилност в общото съдържание на водата, съпътствана с рязко преустройство в съотношението между свободната и свързаната вода в посока на увеличаване агрегативната устойчивост на биоколоидите в по-голяма степен от понижаването на физиологичната активност на водата; ограничаване на водоразхода посредством транспирацията в по-голяма степен от интензивността на фотосинтезата; по-слабо повишаване напрежението на вътрешния воден режим от това на външния; относителна стабилност в оводнеността на протоплазмата, изразена в нарастване величината на смукателната сила на листата в по-голяма степен от концентрацията на клетъчния сок.

Освен общите анатомо-морфологични свойства, значение за сухоустойчивостта на лозата имат и сортовите особености на подложката и присадника, както и различната роля, която органите на лозата (и факторите на външната среда) играят в процеса на приспособлението към условията на засушаване.

Подложката ШаслаХБерландиери 41 Б в сравнение с подложката Рупестрис дю Ло (Монтикола) проявява по-добра сухоустойчивост благодарение на свойствата:

да ограничава по-слабо растежа на кореновата система при влошаване на аерацията и плътността на почвата; да увеличава в по-малка степен напрежението на водния режим на листата; да намалява по-малко съдържанието на общата и свободната вода в тъканите на листата и едногодишните пръчки на присадника.

Формировката и резитбата играят значителна роля за приспособяването на лозата към сушата. В това отношение предимството е на страната на чашовидната формировка. Чеповете осигуряват по-ниска величина на смукателната сила на листата в сравнение с плодните пръчки, стъблените лози - по-висока от безстъблените. В това отношение значение има и натоварването с грозде. Под влияние на грозда се повишава транспирапията и смукателната сила на листата в зоната на грозда, ограничава се и растежът на кореновата система. При почвено засушаване плодните леторасти губят повече листа от безплодните и по-натоварените лози - повече от слабо натоварените. Листата под зоната на грозда имат намалена сухоустойчивост, изразена в обратна зависимост от етажността, а над тази зона сухоустойчивостта им е по-висока. От сушата страдат най-много леторастите със слаб растеж и тези от средния сектор на плодната пръчка. Листата на колтуците имат повишена сухоустойчивост в сравнение с листата на основните леторасти.

Приспособяването на лозата към недостига на влага не остава без отрицателни последици върху основните физиологични процеси. Продуктивността и добивите от грозде са толкова по-силно повлияни, колкото засушаването е по-интензивно и с по-голяма продължителност. Единственото радикално средство за отстраняване на неблагоприятното влияние на сушата е напояването съобразно с нуждата от вода.

Напояването на лозята се извършва както през периода на покой, така и по време на вегетацията. Вегетационните поливки се насрочват предимно през летния период, когато разходът на вода е максимален, а валежите минимални. Броят им варира в зависимост от почвено-климатичните условия на района, конкретните метеорологични условия на годината, сорта и предназначението на продукцията. Като обективен критерий служи количеството на почвената влага в активния коренообигаем слой на лозата, изразено в проценти от ППВ. За черноземните, сивите горски и канелените горски почви то е около 70% от ППВ.

Под влияние на напояването, извършвано няколко години, се увеличава мощността в развитието както на проводящата, така и на хранещата част на кореновата система. По-благоприятен е ефектът върху растежа на хранещите коренчета. Посредством напояването през периода на покой, извършено с големи поливни норми, растежът на кореновата система може да се регулира на по-голяма дълбочина, отколкото на ненапояваните и напояваните през вегетационния период лози.

Под влияние на напояването на лозята добивът от грозде се повишава. Ефектът върху добива зависи от размера на изсушаването на контролните лози, сроковете на поливките, почвените условия и сорта. През първата година увеличаването на добива под влияние на поливките е резултат изключително на наедряването на зърната и гроздовете, а на втората и следващите години - и от по-големия брой гроздове на лоза поради по-доброто залагане на съцветия в зимните очи на предшествуващата година. Следователно ефектът от напояването през първата година е по-слабо изразен, а през втората и следващите години е значително по-висок.

Вегетационните поливки имат голямо значение за залагането на по-голям брой съцветия. Увеличаването на броя на съцветията в зимните очи под влияние на летните поливки става за сметка на формирането на втори и трети съцветия. Съцветията при напояваните лози се залагат малко по-нагоре по дължината на летораста. По-доброто залагане на зачатъчни съцветия дава отражение на следващата година в развитието на по-голям брой родовити плодни леторасти, по-висок коефициент на плодоношение и общо по-голям брой реси и гроздове на една лоза. Най-голямо увеличаване броя на ресите се наблюдава в средната зона на плодната пръчка.

Наедряването на гроздовете при напояваните лози е последица от увеличаване обема и теглото на зърната. Под влияние на поливките, насрочвани преди фазата на цъфтежа, се формират реси с по-голям брой бутони, които дават гроздове с по-голям брой зърна.

Влиянието на напояването върху качеството на гроздето е многостранно и е свързано с особеностите на сорта, натоварването налозите с грозде, поливния режим, метеорологичните условия на годината и около периода на узряването и др.

Качеството на десертните сортове се подобрява преди всичко от наедряване на зърната и гроздовете. Винените сортове реагират със слабо изменение в захарното съдържание на гроздето в положителна или отрицателна посока в зависимост от сортовите особености, условията на месторастене и метеорологичните условия на годината. Поливките след фазата на прошарването в зависимост от сортовете предизвикват повече или по-малко намаляване на захарното съдържание в гроздето и само при прекомерно засушаване това не се отразява отрицателно върху захарността.

В повечето случаи се наблюдава известно повишаване на киселинното съдържание в гроздето на напояваните лози.

Под влияние на напояването на лозата до фазата на прошарването се наблюдава известно подобряване на органолептичната оценка на вината, докато вината на напояваните и след тази фаза лози имат в повечето случаи по-ниска оценка.

, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) return; js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = '//connect.facebook.net/bg_BG/all.js#xfbml=1&appId=1270646742991111'; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));
Agro-CONSULTANT.net

Важни връзки