Полезна информация за лозите.Формировка Омбрела.


Формировката Омбрела се характеризира със стъбло, високо 140-150 см, и двустранен кордон. Подпорната конструкция се състои от един или два носещи тела с диаметър 3-5 мм, върху които поотделно се привързват двете страни на кордона. Зелените леторасти увисват двустранно, когато носещите телове са два, и често едностранно при един носещ тел, което затруднява пространственото им разположение. То значително се подобрява и слънчевата радиация по-пълно се използва при зигзаговидно привързване на младите кордони върху двата носещи тела и оформяне на плодните звена на мястото, където кордонът сменя посоката си. За по-пълно огряване на леторастите и гроздовете от слънцето е добре някои от плодните пръчки при резитбата да се оставят така, че да увисват надолу и да се привържат за по-тънък тел, разположен на 40 см под носещите телове. Индивидуалните колове и кордоните се привързват поотделно за двата тела, което увеличава устойчивостта на лозите на ветрове.

Предимствата на формировката Омбрела са в простотата на телената конструкция и големите възможности за намаляване на ръчния труд. Съществуват и възможности за механизиране на почти всички агротехнически мероприятия, с изключение на резитбата за формиране и плододаване. Някои специалисти смятат, че тя е неподходяща за райони със силни ветрове. Формировката Омбрела е подходяща за сортовете Каберне Совиньон, Мерло, Шардоне и др.

Формирането на лозите при формировката Омбрела може да се извърши по два начина: на зелено, или ускорен начин, и на зряло, или обикновен начин.

Формиране на зелено

През първата и втората година лозата се реже на чеп с 2 очи. При филизенето на втората година се запазва само един летораст, който периодично се привързва. Когато достигне носещия тел, той се прищипва на 8-10 см под него. Развиват се колтуци, от които се запазват само два под мястото на прищипването а останалите своевременно се премахват. Запазените колтуци се полагат хоризонтално по носещия тел . На третата година всеки от двата колтука се изрязва на 5-7 очи, броени от извивката, и с тях започва формирането на бъдещите кордони. Извършва се няколкократно филизене на леторастите в основата на главината и по стъблото. На четвъртата година при необходимост кордоните се удължават й започва формирането на бъдещите плодни звена с чепове, оставени на подходящи разстояния.

Формиране на зряло

През първата и през втората година лозата се реже на чеп с 2 очи. Запазеният летораст при филизенето на втората година се привързва периодично и когато достигне носещия тел, не се прищипва, а се оставя да расте свободно. На третата година едногодишната пръчка се повежда по носещия тел, реже се на 5-7 очи след извивката и се привързва на две места. Филизят се всички леторасти, израснали от основата и по вертикалната част на стъблото, като се запазва един летораст под извивката от външната й страна, който ще послужи за формиране на срещуположния кордон. На четвъртата година пръчките по хоризонталната част се прореждат, като запазените се режат на чеп с 2 очи, и пръчката под извивката се полага хоризонтално за формиран на срещуположния кордон. По-нататък дооформянето и резитбата на лозите се извършват по познатите начини. Плододаването на лозите , формирани по двата начина започва на третата година. За предпочитане обаче е първият начин, защото се формират едновъзрастни кордони.

Необходимо е да се имат предвид и следните изисквания. Формирането на стъблото трябва да започва само със силни ръчки с диаметър, не по-малък от 8 мм. За създаването на прави стъбла на всяка лоза се поставя подпора. На стъблото не трябва да се нанасят рани с резитбата на зряло. Затова всички излишни леторасти се отстраняват чрез редовно филизене и колтучене през вегетацията. Височината на стъблото трябва да бъде по-малка от височината на носещия тел, така че извивката на кордоните да започва обезателно под тел.

При формировка Омбрела, при която е реализирано по-голямо натоварване със зимни очи при резитбата, много често през лятото се получава зашумяване (засенчване) от силните леторасти, колтуци и листа. Това пречи на огряването на гроздовете и на част от листата от слънцето и силно затруднява извеждането на борбата срещу болестите и неприятелите по лозата. Промененият микроклимат в лозовите растения благоприятства развитието на икономически важните гъбни болести. Това води до влошаване на технологичните показатели на продукцията, която е неподходяща за получаване на висококачествени вина.