Полезна информация за лозите.Растеж, прошарване и узряване на гроздето.


След оплождането младите завръзи започват интензивно да нарастват и се превръщат в зърна. Изхранването на младите завръзи става главно от синтезираните в листата органични вещества; младите зърна изработват само малка част от необходимите хранителни вещества. Дихателните устица на зърното се деформират и се затварят напълно, когато зърната на гроздето достигат големина на грахово зърно (4-4,5 мм),. От този момент те не могат да бъдат пряко заразени от мана.

Началото на узряването, наречено още прошарване или омекване на гроздето, се характеризира с омекване на зърното и промяна в оценяването на ципата, която при червените сортове започва да придобива характерна за сорта окраска, а при белите се просветлява и става бледожълта. Най-ранните сортове грозде у нас се прошарват около 10 юли, а късните - към 10 август.

С напредване на зреенето киселините в гроздето все повече намаляват, а захарите се увеличават. Ципата на гроздето става все по-тънка и прозрачна и се покрива с восъчен налеп. Еластичността й намалява и при чести валежи тя се пука, особено при сортове грозде като Гъмза, което улеснява гниенето. Багрилните и ароматните вещества бързо се увеличават. Най-ранните сортове грозде у нас узряват към 25 юли, а най-късните - в началото на октомври. Процесът на увеличаване на захарите и намаляване на киселините в гроздето се преустановява за 7-8 дни при настъпване на фазата физиологична зрелост, която съвпада с пълното формиране на зародиша в семето и типичното й обагряне. В това състояние гроздето е най-подходящо за преработка в обикновено трапезно вино.

След гроздобера фотосинтезата в лозовите листа продължава. Една част от изработените тогава органични вещества се отлага в старите части и в корените на главината на лозата като резервна храна, а друга част спомага за по-доброто узряване на пръчките, което е от значение за по-голямата им устойчивост. Наблюденията показват, че фотосинтетичната дейност на листата през октомври е все още интензивна. Ранните есенни слани причиняват предивременно окапване на листата и с това прекратяват нормалното узряване на пръчките и запасяването на лозите с резервни вещества. Същият отрицателен ефект може да има унищожаването на листата по други причини: ранна резитба на лозата , изпасване от животни и др.