Полезна информация за лозите.Попълване на празните места в лозята.


И при полагане на най-добри грижи известен процент от засадените лози не покарват поради различни причини. Празните места трябва да се попълват своевременно - през есента на същата година или на следващата пролет. Избират се много силни присадени лози от същия сорт, които се засаждат и се отглеждат при особени грижи, тъй като околните лози ги засенчват. Някои стопани в годината на засаждането превкореняват по няколко резервни лози от всеки сорт, които използват после за попълване на празните места. С това мероприятие не бива да се закъснява, защото през следващите години лозите се развиват все по-силно и попълването става по-трудно.

През втората, третата и четвъртата година отделни лози също пропадат. Попълването на техните места може да става по един от следните начини:

1. Чрез засаждане на силни присадени вкоренени лози.

Засаждането на силни присадени вкоренени лози може да се извърши най-късно до 3-4 години след засаждането на лозето. Изкопават се големи ямки (80-80 см) и на дъното им се поставя добре разложен оборски тор. За лозите се полагат много добри грижи, особено пръскане срещу маната. Плодните пръчки на съседните лози се извиват и се привързват на противоположната страна.

2. Чрез засаждане на вкоренени подложки.

Подложките не се нападат от мана и след 1-2 години, когато се вкоренят и се развият добре, се присаждат на място.

3. Чрез присаждане на място.

Ако подземните части на главината (стъбло и корени) не са загинали , което се вижда по покаралите издънки, лозите се присаждат на място.

4. Чрез отводи.

На една от съседните лози по посока на реда се запазва през лятото един некършен, ниско разположен летораст. През есента до мястото на пропадналата главина се изкопава ров, дълбок 25-30 см, в който се полага отводът (оставеният летораст). Той се затрупва с почва, която се притъпква добре, а върхът му се извива вертикално, привързва се на колче и се изрязва на 2 очи над повърхността на почвата, след което се загърля. През пролетта двете пъпки се отгрибват, а всички летсраст и по отвода към майчината главина се премахват.

Получените нови лози чрез отводи са на собствен корен и се нападат от филоксерата. След прекъсването на връзката с майчината главина през 2-рата - 3-тата година те биват атакувани от филоксерата и може да загинат напълно. Не пропадат само отводите в песъчливите почви. За да се запазят получените чрез отводи лози в почви, където се развива филоксерата, препоръчва се да не се прерязва отводът от майчината лоза. В такъв случай двете лози - майчината и дъщерната - свързани с подземен кордон (отвъд), се снабдяват с вода и минерални вещества от корените на подложката на майчиното растение. Силата на майчината главина не отслабва от това, тъй като новата лоза спомага за по-доброто изхранване на корените и те се развиват по-силно.

Преместване на лози

При реконструкция на лозя, при прокарване на път, алея и др. се налага да се изкоренят възрастни главини. Вместо да се унищожат, те могат да се засадят на друго, по-подходящо място. Преместването се извършва по следния начин. Главините се изкореняват през есента след листопада, по възможност с по-дълги корени. Запазват им се само няколко чепа, а всички други се премахват. На новото място се изкопават по-големи ямки - с размери 80x80 см и дълбочина 60 см. На дъното се поставя разложен оборски тор. Засаждането се извършва както на младите лози. Оставените чепове се покриват с по-голяма купчина пръст, която напролет се намалява на 4-5 см над последните пъпки. През лятото купчината постепенно се намалява и през август се премахва напълно. Всички останали грижи са както при новозасадените лози.

Възможно е между лозите, които сме засадили, да попаднат отделни лози от някой нежелан сорт. Най-добре е такива примеси да се изкоренят още в края на първата година и на тяхно място да се засадят нови лози от избрания сорт. Само опитните лозари обаче могат да различат примесите в ранна възраст. В повечето случаи те се откриват едва когато лозите започнат да плододават. Тогава те се маркират преди гроздобера и на следващата пролет се присаждат на място.

Не бива да се търпят в лозето главини, които не плододават редовно или дават малоценно грозде. Такива лози се наблюдават три години и ако показват постоянни дефекти, се преоблагородяват на място, както примесите. Въобще преоблагородяването е практика, която с успех може да се прилага във всички възрасти на лозата.