Полезна информация за земеделските култури.Еспарзета едно от най-ценните фуражни растения.


Еспарзетата (Onobrychis sativa) за условията на България е една от най-ценните бобови многогодишни треви. Може да се отглежда при голям успех по сухите хълмисти и предпланински райони в страната.

Освен в чисто състояние еспарзетата осигурява високи и стабилни добиви и при отглеждане в смески с подходящи житни ливадни треви. При неполивни условия те са по-високодобивни в сравнение със смеските с люцерна. Там, където условията позволяват, фермерът трябва да заложи на отглеждането на еспарзета. Това се налага и от обстоятелството, че в сухото вещество на еспарзетата се съдържат 18% суров протеин. Най-богати с протеин са съцветията и листата.

Ценно качество на тази култура е, че при изхранване на зелената й маса тя не предизвиква подуване на животните и е подходяща и за пасищно използване.

Еспарзетата извлича от дълбоките подорни хоризонти големи количества хранителни вещества, главно калций и фосфор, които след разораване остават в орния слой.

Голямото значение на еспарзетата за обогатяване на почвата с важни хранителни вещества е отдавна известно. Още през XIX в. земеделците от някои области в Англия са включвали в договорите за аренда клауза, според която наемателят се е задължавал за определено време да отглежда еспарзета на наеманата от него земя. В редица области на Франция (главно Бургуния) след изкореняване на лозята и преди повторното им засаждане се отглежда еспарзета, като култура възстановител на почвеното плодородие.

Еспарзетата не се напада от кускута и е ценно медоносно растение. От един декар се получават 10-12 кг висококачествен мед.

Отглеждане на еспарзета - изисквания към вегетационните фактори

Еспарзетата се развива най-добре на по-леки почви, образувани върху варовити скали. Тя е калциеволюбиво растение. Добивите й са задоволителни при съдържание в почвата най-малко на 0,5% калций, като с увеличаване на процента на този елемент до 12% добивите от еспарзета също нарастват.

За отглеждане на еспарзета не са подходящи тежките уплътнени студени почви с високо ниво на подпочвените води, както и горските и други почви с кисела реакция.

Изисквания към климата

Еспарзетата има определени изисквания към климата. Тя е растение на климата на лозата, макар че фактическият й ареал на разпространение е по-голям. Въпреки че е растение на по-топлия климат, еспарзетата понася сравнително добре по-ниските температури. Младите растения издържат до -5, -6°С, а растенията от старите посеви - до -20°С. Зимоустойчивостта й се увеличава при отглеждане в смес с други треви.

Изисквания към влагата

Еспарзетата не е много взискателна към влагата. През лятото листната й маса се запазва свежа и зелена. Това се дължи на по-силно развитата й коренова система и по-малкия транспирационен коефициент.

Биологични особености

Засети в добре обработена , влагозапасена и с подходяща температура почва, семената на еспарзетата поникват за 7-10 дни. За да покълнат, те поемат 2-3 пъти повече вода от масата си. Поникват при средна дневна температура 4-5°С. При поникване еспарзетата изнася семеделите си над почвената повърхност. След около една седмица се появява първият прост същински лист, а вторият същински лист е троен. След него се развиват текоперестите листа.

Еспарзетата достига пълно развитие на втората година след засяването. Дълготрайността зависи от условията на отглеждане на еспарзетата. На леки почви може да издържи до 20 години. Колкото по-тежки и влажни са почвите, толкова по-малка е дълготрайността й. У нас продължителността на отглеждане на еспарзета е 3-4 години.

Агротехника

Най-подходящ предшественик за отглеждане на еспарзета са окопните култури, които оставят почвата чиста от плевели. Това е много важно при есенното й засяване. С успех се засява и след зимни житни култури (ечемик, пшеница, ръж, тритикале). Еспарзетата е отличен предшественик за техническите и житните култури. Тя не се влияе силно от торенето с органични и минерални торове. От минералните най-голямо значение имат калциевите торове. Приложението им е задължително, когато почвата е бедна на калиий или е с макар и слабо кисела реакция. Торенето със суперфосфат не винаги дава ефект, защото е физиологично кисел и потиска развитието на грудковите бактерии.

По изключение еспарзетата се тори и с азотни торове. Значението им е по-голямо в началните фази от развитието на растенията, поради активизиране на грудковите бактерии. Азотните торове се внасят рано напролет в норми 3-5 кг активно вещество на декар.

При съхраняване в продължение на една година кълняемостта на семената намалява от 82 на 61%, а в продължение на две години - на 2%. Следователно за сеитба трябва да се използват само семена, реколтирани в предшестващата година. Кълняемостта и кълняемата енергия зависят в голяма степен от това дали семената са олющени или неолющени. Наблюденията показват, че от олющените семена на четвъртия ден покълнват 81%, а от неолющените само 44%.

Сеитбената норма на еспарзетата е 15-20 кг неолющени или 6 кг олющени семена на декар.

При пролетни срокове на сеитба в Южна България еспарзетата се засява от средата до края на март, а в Северна България - през първата половина на април. Дълбочината на сеитбата е 2-3 см при по-тежките почви и 3-5 см при почви с по-лек механичен състав. Задължително преди и след сеитбата се валира с членест валяк. То улеснява притока на вода от по-долните хоризонти и дружното поникване на семената. Чрез него се изравнява повърхността на почвата, което улеснява коситбата.

Поради сравнително бавния първоначален растеж еспарзетата се потиска от плевелите. Препаратите за борба с плевелите, времето на приложението им и оптималните дози са същите, както при останалите многогодишни бобови култури.

Еспарзетата е подходяща за зелена храна, за приготвяне на сено, сенаж, сенно брашно и за паша на селскостопанските животни. За сено се коси в началото на цъфтежа на растенията. При паша, поради високата и апетитност, трябва да се прилага регулирана (парцелна) система на използване.