Ечемикът е зърнена фуражна култура с големи продуктивни възможности. Климатът у нас е изключително благоприятен за неговото развитие.
Освен с ниска зимоустойчивост ечемикът се отличава и с по-висока чувствителност към полягане. Затова при отглеждането му трябва да се провеждат агротехнически мероприятия, които допринасят за укрепване на стъблата му срещу полягане.
Използваните в нашата практика сортове ечемик може да измръзнат, когато температурата в зоната на възела на братене спадне до -12, -14°С. При снежна покривка, характерна за Северна България, ечемикът проявява по-голяма зимоустойчивост. Почти ежегодно голяма част от листата на ечемика измръзват, но при съхранена жизнеспособност на възела на братене растенията оцеляват и се получават нормални добиви.
Изискванията на ечемика към водата са по-малки в сравнение с останалите зърнени житни култури. За образуване на единица сухо вещество посевите изпаряват по-малко вода. Ечемикът се развива по-ускорено напролет и по-добре използва зимните водни запаси в почвата. Нормално до узряването му (от началото до средата на юни) у нас има валежи, почвата е добре запасена с вода и изпарението е по-слабо. Поради тази сравнително благоприятна климатична обстановка ечемикът се развива добре и дава сигурни добиви. Прекалените валежи преди и през време на изкласяването предизвикват полягане на растенията, особено опасно, когато се съчетае с високи норми на торене с азот.
Високи са изискванията на ечемика към почвата. Това се дължи на по-слабо развитата му коренова система и нейната по-слабо усвояваща способност. Най-подходящи за ечемика са почвите с високо естествено плодородие - черноземи, алувиално-ливадни и др. Неподходящи са много тежките и съвсем леките песъчливи и чакълести почви. С успех се отглежда при рН на почвения разтвор от 6,8 до 8. Правилният избор на площите има решаващо значение за успеха при отглеждане на ечемик.