Репкото е култура, която подхожда за изхранване на животните само в зелено състояние. То съдържа голям процент вода - около 90%, и не може да се силажира. Неговото основно предимство е, че напролет се развива бързо и е готово за прибиране в средата (а в най-южните райони на страната в началото) на април. След зимата, когато животните не винаги са получили достатъчно и балансирано хранене, включването на репкото в диетата на животните се отразява крайно благоприятно.
Репкото се развива най-добре в прохладен климат. Изисква по-плодородни почви с добра влагозадържаща способност. Най-подходящи са черноземните и алувиалните почви. Задоволителни резултати може да се получат и на по-бедни почви, ако се приложи подходящо торене.
Особено взискателно е репкото към торенето с азотни торове. Обикновено за декар се използват 12-15 кг активно вещество азот.
Обработката на почвата е както при всички есенни култури. Тъй като семената са дребни, след предсеитбената оран са необходими 1-2 повърхностни обработки, най-добре с фреза, за наситняване и подравняване на почвената повърхност. За да попаднат семената на изискваната дълбочина, задължително предсеитбено мероприятие е валирането с членест валяк.
Репкото се засява обикновено редово на дълбочина 1,5-2 см при сеитбена норма 0,8-1 кг семена на декар. Засява се през втората половина на септември за Южна България и в средата на септември за Северна България.
Когато се засее в началото на септември и при влажна есен, репкото дава един откос свежа биомаса още през есента на същата година. Коситбата трябва да се извърши не по-късно от края на октомври.
Развитието на репкото и размерът на добивите зависят главно от условията на презимуване. Когато листата му не измръзнат или слабо се повредят от ниските температури и пролетта е влажна, добивите може да достигнат 5-7 т свежа маса от декар.
Репкото се прибира във фаза начало до пълен цъфтеж. През този период зелената маса е с висока хранителност и се приема охотно от животните.