Полезна информация за земеделските култури.Люцерната може да осигури до 2 тона суха маса от декар.


Люцерната има висок биологичен потенциал - може да осигури до 2 тона суха маса и 400 кг суров протеин от декар. Люцерната има силно изразена цикличност на израстване. Един подраст се формира за около 30 дни.

Главната част от органичната материя на люцерната е лесно достъпна за резорбция в храносмилателния апарат на преживните животни. Поради това има по-висока смилаемост, скорост на преминаване на храната през храносмилателния канал, по-високо равнище на приемане и оползотворяване на смилаемите хранителни вещества в сравнение с житните треви. От друга страна, целулозата в люцерната е по-силно лигнифицирана и фракцията сурови влакнини има ниска смилаемост.

Листата имат много по-ценен състав от стъблата. Хранителната стойност на листата обаче слабо се променя през вегетацията, докато стъблата бързо загрубяват, особено в най-долната си част. Съотношението между листата и стъблата се влошава с напредване на вегетацията и успоредно с това намалява хранителната стойност на общата надземна вегетативна маса.

В началото на вегетацията с нарастването на стъблото се появяват нови листа и съотношението между листата и стъблата е постоянно. През даден период обаче стъблото продължава да расте, а общата листна маса не се увеличава, защото най-долните листа окапват. Този период е критичен, защото след преминаването му хранителността на фуража бързо намалява. Настъпването му може да се ускори при недостиг на вода или при висока температура.

Стъблото на люцерната е грубо и покрито с дебел восъчен слой, който забавя сушенето, но предпазва хранителните вещества от измиване при дъждовно време. Сушенето може да се ускори чрез напукване на стъблата, но тогава се увеличава опасността от измиване на хранителните вещества при чести превалявания. И в двата случая листата съхнат по-бързо от стъблата. Връзката между листата и стъблата силно отслабва, когато люцерната се суши на откос при чести превалявания. В такива случаи листата се оронват лесно и качеството на сеното намалява. Това изисква голямо внимание при манипулиране със сухо сено.

Срокът на коситба влияе върху хранителността на фуража и върху добива от декар. При опит прибирането на люцерната в пълен цъфтеж е осигурило най-висок добив суха маса от декар средно за 3-годишен период на използване на посева. Максимален добив на кръмни единици и на смилаем протеин от декар се получава при коситба в бутонизация. Консервирането на люцерната по различен начин не заличава влиянието на фазата на прибиране. Ефектът при угояване на агнета със сено, досушено чрез вентилиране, е бил по-висок, отколкото със сенаж, и близък до ефекта, получен от дехидрата. Оптималният срок за прибиране на люцерната може да се определи практически чрез внимателно наблюдаване на посева. Появяването на пъпките в основата на стъблата, които формират следващия подраст, показва, че е време за коситба. Не трябва да се допуска израстване на нов подраст в стария - добивът намалява. Окапването на долните листа показва, че хранителността на фуража се влошава бързо и следователно коситбата трябва да се ускори. Коситбата се ускорява и при появяване на гъбни болести (листни петна) , както и при силно нападение от насекоми. Не трябва да се допуска посевът да полегне, защото се влошават условията за коситба и се намалява реалният добив.