Полезна информация за земеделските култури.Люцерната може да осигури до 2 тона суха маса от декар.


Люцерната има висок биологичен потенциал - може да осигури до 2 тона суха маса и 400 кг суров протеин от декар. Люцерната има силно изразена цикличност на израстване. Един подраст се формира за около 30 дни.

Главната част от органичната материя на люцерната е лесно достъпна за резорбция в храносмилателния апарат на преживните животни. Поради това има по-висока смилаемост, скорост на преминаване на храната през храносмилателния канал, по-високо равнище на приемане и оползотворяване на смилаемите хранителни вещества в сравнение с житните треви. От друга страна, целулозата в люцерната е по-силно лигнифицирана и фракцията сурови влакнини има ниска смилаемост.

Листата имат много по-ценен състав от стъблата. Хранителната стойност на листата обаче слабо се променя през вегетацията, докато стъблата бързо загрубяват, особено в най-долната си част. Съотношението между листата и стъблата се влошава с напредване на вегетацията и успоредно с това намалява хранителната стойност на общата надземна вегетативна маса.

В началото на вегетацията с нарастването на стъблото се появяват нови листа и съотношението между листата и стъблата е постоянно. През даден период обаче стъблото продължава да расте, а общата листна маса не се увеличава, защото най-долните листа окапват. Този период е критичен, защото след преминаването му хранителността на фуража бързо намалява. Настъпването му може да се ускори при недостиг на вода или при висока температура.

Стъблото на люцерната е грубо и покрито с дебел восъчен слой, който забавя сушенето , но предпазва хранителните вещества от измиване при дъждовно време. Сушенето може да се ускори чрез напукване на стъблата, но тогава се увеличава опасността от измиване на хранителните вещества при чести превалявания. И в двата случая листата съхнат по-бързо от стъблата. Връзката между листата и стъблата силно отслабва, когато люцерната се суши на откос при чести превалявания. В такива случаи листата се оронват лесно и качеството на сеното намалява. Това изисква голямо внимание при манипулиране със сухо сено.

Срокът на коситба влияе върху хранителността на фуража и върху добива от декар. При опит прибирането на люцерната в пълен цъфтеж е осигурило най-висок добив суха маса от декар средно за 3-годишен период на използване на посева. Максимален добив на кръмни единици и на смилаем протеин от декар се получава при коситба в бутонизация. Консервирането на люцерната по различен начин не заличава влиянието на фазата на прибиране. Ефектът при угояване на агнета със сено, досушено чрез вентилиране, е бил по-висок, отколкото със сенаж, и близък до ефекта, получен от дехидрата. Оптималният срок за прибиране на люцерната може да се определи практически чрез внимателно наблюдаване на посева. Появяването на пъпките в основата на стъблата, които формират следващия подраст, показва, че е време за коситба. Не трябва да се допуска израстване на нов подраст в стария - добивът намалява. Окапването на долните листа показва, че хранителността на фуража се влошава бързо и следователно коситбата трябва да се ускори. Коситбата се ускорява и при появяване на гъбни болести (листни петна), както и при силно нападение от насекоми. Не трябва да се допуска посевът да полегне, защото се влошават условията за коситба и се намалява реалният добив.