Полезна информация за земеделските култури.Люцерната е взискателна към хранителния режим на почвата.


При добра овлажненост на почвата семената на люцерната покълнват при температура 2-3°С. От началото на израстването до цъфтежа, когато се коси, люцерната се нуждае от температурна сума 800-850°С. У нас тя намира благоприятни температурни условия в почти всички райони на страната, с изключение на планинските терени над 800 м н.в.

Макар и сравнително топлолюбива, люцерната понася добре ниските температури - -23°С, без снежна покривка. За да презимува добре, последният откос от предшестващата година трябва да се извърши около един месец преди трайното застудяване. По този начин се дава възможност на растенията да се запасят с необходимите им хранителни вещества, което е условие за добро презимуване.

Люцерната е с висока биологична сухоустойчивост. При продължително засушаване тя изхвърля част или цялата си листна маса, за да използва икономично минималните запаси от вода в почвата, без да загине. Въпреки това за формиране на високи добиви люцерната изисква големи количества вода. За образуване на 1 кг сухо вещество тя изпарява 600-900 л вода, а в топлите райони до 1600 л. Валежите у нас са благоприятни за формиране на обилен първи откос и отчасти на втори. Следващите подрасти (от трети до пети) са възможни само ако се осигури напояване.

Люцерната е растение на дългия ден. При продължителност на деня, по-малко от 15 часа развитието й се забавя и растенията не цъфтят обилно.

Люцерната се развива най-добре на дълбоки , , пропускливи и въздухопроницаеми почви, с ниво на подпочвените води до 1-1,5 м. Особено подходящи са дълбоките черноземни и алувиално-ливадните почви с оптимално съчетание на основните вегетационни фактори - влажност и въздух. Много леките песъчливи и много тежките незадоволително аерирани и студени, плитките ерозирани и горските почви в предпланинските райони не са подходящи за отглеждане на люцерна. Най-добре люцерната се развива на почви с рН 6,8-7,5. Киселата реакция затруднява развитието на грудковите и способността им да усвояват свободния атмосферен азот.

Люцерната е взискателна към хранителния режим на почвата. Добре развитите посеви извличат големи количества хранителни вещества, основният хранителен елемент за люцерната е азотът. Поради това, че люцерната е бобово растение, торенето и с високи норми с този елемент не е изгодно и необходимо. Изключително е значението на калцият. Почвите, богати с калций, са с неутрална или близка до неутралната реакция, която благоприятства развитието на люцерната. Определено значение за доброто развитие на люцерната има фосфорът. Трябва да се знае, че почвите, подходящи за отглеждането на люцерна, са слабо запасени с подвижен фоосфор и торенето с фосфорни торове е важно мероприятие за всеки фермер. Практиката потвърждава необходимостта от внасяне на някои микроелементи и преди всичко на молибден. Когато люцерната се отглежда за семена, добър ефект има торенето с микроторът бор.