Полезна информация за земеделските култури.Естествено сушене и приготвяне на сено.


Сушенето е метод на консервиране, при който влажността на фуража се довежда под критичното ниво за дейността на микроорганизмите и за активността на ензимите. Когато влажността на фуража спадне под 50%, бактериите не могат да преодолеят водозадържащата сила на растителните клетки и практически преустановяват своята активност. Сухите фуражи се съхраняват при достъп на въздух и затова трябва да се преустанови дейността и на плесените, чиято смукателна способност е много по-силна и се преодолява едва при влажност на фуражите под 16%. Още по-ниска влажност (около 12%) е необходима, за да се преустанови дейността и на растителните ензими.

Изпаряването на водата е главният, но не единственият процес при сушенето на сеното. Известно време след коситбата растителните клетки остават живи и продължават както дишането, така и асимилацията. Резултатите от тях зависят от продължителността на сушенето. При дъждовно време не само се забавя сушенето, но се измиват хранителни вещества. Технологичните манипулации причиняват оронване на листа и други механични загуби. Известни загуби от дишане, загряване и плесенясване може да има и по-късно - при съхраняване на сеното. В резултат на всичко това полученото сено е вече нов вид фураж със специфичен цвят, състав, аромат и вкус. От друга страна , част от изходното количество суха маса, която е съдържал зеленият фураж, се губи и се намалява хранителността на запазената суха маса.

Размерът на механичните загуби и на измитите хранителни вещества от дъжда варира в много широки граници. Листата на люцерната и на останалите бобови треви съхнат бързо и се оронват лесно. Това намалява много хранителността на сеното. Ето защо със сеното трябва да се манипулира много внимателно. При благоприятни метеорологични условия, когато сеното се приготви бързо, без да го вали дъжд, и при внимателно манипулиране е възможно загубите да бъдат до 15% на полето и до около 1% в сеновала. Едно-две превалявания увеличават загубата на сухо вещество с още 10% и на кръмни единици с 20-25%. При много лоши условия и при небрежно манипулиране е трудно да се предвиди размерът на загубите, а може да се стигне и до пълно разваляне на фуража.

Голямо значение за размера на загубите имат използването на подходящи машини и акуратността на работа. Не трябва да се пропуска първият благоприятен момент за всяка производствена операция. Особено внимание трябва да се обърне на ускоряването на сушенето чрез съответни технологични методи и на внимателното манипулиране съобразно с влажността на фуража, специфичните изисквания на фуражната култура (люцерната изисква особено внимание) и метеорологичните условия.

Скоростта на сушенето на сеното зависи от температурата, относителната влажност и скоростта на движение на въздуха. Изпаряването на водата е свързано с поглъщане на топлина. Това охлажда и насища с водни пари околния въздух. Ето защо тревата съхне по-бързо при облачно, но ветровито време, отколкото при тихо, горещо и задушно време. Във връзка с това трябва да се избягва приготвянето на сено в затворени котловинни места. Голямо значение имат също формата на откосите, обръщането и разбухването на сеното. Колкото по-дебел е откосът и по-млада тревата, толкова по-наложителни са тези манипулации.

През време на сушенето предварително претеглена партида от 1 тон зелена маса с влажност 80% олеква до 500 кг при влажност 60%, до 300 кг при 35% и до 250 кг при 20%, т.е. когато сеното е почти готово. За да се приготви 1 тон сено с 15% влажност, трябва да се изпари следното количество вода: при първоначална влажност на зелената маса 85% - 4,7 тон, при 75% - 2,4 тон, при 65% - 1,4 тон, при 50% - 4,7 тон и при 35% - само 308 кг. Около 500 кг от изпаряваната вода за получаване на 1 тон сено е в растителните клетки, а останалата - в междуклетъчните пространства.

Водата в междуклетъчните пространства се изпарява много по-лесно. Изпаряването й може да се улесни и да се ускори чрез разкъсване на повърхностния защитен слой на стъблата. Листата съхнат по-бързо от стъблата, защото са по-тънки и имат малки отвори, наречени устица, през които се отделя вода от растението. Известно време след коситбата растителната клетка е жива и в нея продължават обменните процеси. Това забавя изпаряването на водата в междуклетъчните пространства. Полусухата маса не може да се остави на полето поради риск от разваляне на времето. Не може обаче да се постави и за трайно съхраняване в склада. Изходът от това положение е вентилаторното досушаване.