Полезна информация за земеделските култури.Повърхностно (гравитачно) напояване.


При повърхностно (гравитачно) напояване водата са движи по повърхността на напояваната площ. Навлажняването на почвата до запълване на почвените капилярни пори става чрез вертикално и странично попиване, след което водата се придвижва надолу по некапилярните пори чрез филтрация. Този начин на напояване е най-старият и широко разпространен. Причина за това са сравнително малките капиталовложения при усвояване на нови поливни площи, лесната организация на поливането и възможността за напояване при различни теренни условия. Освен това при него има големи възможности за усъвършенстване - изграждане на полустационарни или на стационарни напоителни мрежи с подземни тръбопроводи и пълно механизиране и дори автоматизиране на поливния процес, - с което се повишава производителността на труда и се постига висока ефективност от поливната вода.

Повърхностното напояване се осъществява по няколко начина: по бразди, по лехи (ивици) и по басейни.

Напояване по бразди

Засега напояването по бразди е най-широко прилаганият и най-съвършеният начин на повърхностно напояване. При него водата се разпределя по напояваната площ по предварително прокарани бразди с дълбочина 16-20 см, с малък, но достатъчен за движението на водата наклон. Навлажняването на почвата между браздите става по капилярен път, а под самите бразди - гравитачно.

Основно изискване при напояването по бразди е да се осигури равномерно навлажняване на почвата по цялата дължина на браздата и поливната струя да не причинява изравяне и изнасяне на почвата. Ето защо при по-тежки почви и при по-голям наклон (над 2%) дължината на браздите е по-голяма, като при добро подравняване е 200-300 м, но може да достигне и 400-500 м, а при по-леки почви и при по-малък наклон браздите най-често са дълги 100-150 м.

Производителността на труда се повишава чрез добро подравняване, с което се увеличава дължината на браздата; използване на надземни поливни тръбопроводи (твърди или еластични) за транспортиране на водата вътре в поливния участък и за разпределянето й между поливните бразди; изграждане на стационарни или на полустационарни системи с подземни тръбопроводи, поставени на дълбочина 50-55 см, снабдени с подвижни хидравлични стойки, които подават водата в поливните бразди и т.н. В последния случай разпределянето на водата е напълно автоматизирано.

Равномерността на навлажняването на почвата по дължината на браздите може да се подобри и чрез променлива големина на водната струя, която се пуска в браздата, или чрез прекъсване за кратко време подаването на вода в браздата.

По бразди се напояват всички окопни култури и трайни насаждения, но може да се прилага и при култури със слята повърхност.

Напояване по лехи (ивици)

Лехите представляват тесни ивици площ, заградени със земни насипчета, наречени тирове. При напояване водата се пуска от единия край на лехата на пласт от 4-5 см, като заема цялата й ширина. Дължината на лехата обикновено е 200-250 м , а ширината е кратна на работната ширина на сеялката. Този начин на напояване има редица недостатъци: прониквайки под силата на тежестта отгоре надолу, водата разрушава структурата на почвата и почвата се уплътнява; при страничен наклон в лехата става неравномерно навлажняване и част от почвения пласт в ниската част на лехата се изнася; в началните фази на развитие на растенията голяма част от водата се изпарява, в резултат на което се изразходва 20-30% повече вода, отколкото при напояване по бразди; гъстата мрежа от тирове затруднява механизираните работи. Поради тези недостатъци напояването по лехи у нас се препоръчва само при добре подравнени площи при отглеждане на многогодишни треви с ширина на лехите 10-15 м.

Напояване по басейни

Напояването по басейни прилага се само при ориза. Участъкът се разделя на части с правилна форма, наречени клетки или басейни, оградени с тирове. След поникване на ориза в клетките се създава и се поддържа воден слой от 10-15 см. Основно изискване тук е всяка клетка да има хоризонтална повърхност. Това дава възможност клетките да имат площ 10-20 декара и да може да се поддържа еднаква дебелина на водния слой, а в края на вегетацията след източване на водата почвата да просъхне равномерно по цялата клетка и да позволи жътва с комбайни.