Полезна информация за земеделските култури.Зимните зърнени житни култури се развиват най-добре на богати с хранителни вещества почви.


Зимните зърнени житни култури се развиват най-добре в условията на умерения климат. Засети през есента, когато средните дневни температури са около 15°С, те поникват, образуват няколко листа и братят. След това до настъпването на студовете се вкореняват добре и се закаляват (в тях се натрупват захари и аминокиселини), за да прекарат неблагоприятния зимен период. През пролетта те могат да продължат своето развитие само ако за известно време (1-2 месеца) са претърпели въздействието на ниски температура (около и под 0°С). Ако такова въздействие няма, те остават във фаза братене - братят, но не могат да образуват надземни стъбла.

През пролетта с повишаване на температурата тези растения използват добре благоприятните условия за растеж и преминават през следващите фази на развитие. Узряват сравнително рано - преди настъпването на летните суши и горещини. Поради това от тях се получават по-високи добиви, отколкото от пролетните форми. Понеже посевите им прекарват неблагоприятния зимен период, много важно е тези култури да имат добра зимо- и студоустойчивост.

Изисквания към топлината

Покълнването на семената започва бавно при температура 1-2°С. Оптималната температура за покълнването и поникването е около 20°С. При такава температура поникването става за 6-7 дни. У нас поникването през есента започва най-често при 12-13°С и продължава 12-13 дни. Растежните процеси се преустановяват през есента при температура 4-5°С. През зимата при добро закаляване растенията от ръжта могат да понесат застудяване до -25, -35°С, от пшеницата до -20, -25°С, а от ечемика - до -15°С. Оптимална температура за развитието на зимните зърнени житни растения през пролетта е около 20°С. Тези растения страдат от сухото и горещо време, а при суховей узряват преждевременно, като се получават ниски добиви и спарушено, лошокачествено зърно.

Изисквания към светлината

Всички зимни зърнени житни са растения на дългия ден. При дълъг ден (на север) вегетационният им период се скъсява, а при къс ден той се удължава. При засенчване в много гъсти посеви стъблата се удължават, остават по-тънки и по-лесно полягат.

Изисквания към влагата

За да поникнат, семената трябва да погълнат определено количество вода - при пшеницата 50-55% от масата си, при ръжта 55-60% и при ечемика 48-50%. Макар че тези изисквания не са високи, тъй като през есента у нас не винаги има достатъчно валежи, есенният период често е критичен по отношение на влагата в почвата. Други периоди, в които нуждата от вода е по-голяма, са вретененето, изкласяването, цъфтежът и наливането на зърното. От излишната вода и преовлажняването на почвата растенията също страдат, особено в по-ранните фази.

Изисквания към почвата

Зимните зърнени житни култури се развиват най-добре на богати с хранителни вещества и добре запасени с вода почви. Такива са черноземните почви. С успех се отглеждат обаче и на смолници, канелени и сиви горски почви. По-взискателни към почвата са пшеницата и особено ечемикът, които имат по-слабо развита коренова система. По-малка са изискванията на ръжта и тритикалето, тъй като те развиват по-мощна коренова система. Затова с по-голям успех те могат да се отглеждат на по-леки и бедни почви. Реакцията на почвата е най-добре да бъде около неутралната (рН 6-7), но всички зимни зърнени житни култури понасят и слабото й вкисляване.

, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) return; js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = '//connect.facebook.net/bg_BG/all.js#xfbml=1&appId=1270646742991111'; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));