Полезна информация за земеделските култури.Използване на изкуствените ливади и пасища.


При правилен подбор на различните видове бобови и житни ливадни треви те трябва да достигнат технологична (коситбена) зрелост в едно и също или приблизително еднакво време. Технологичната зрелост при смеските за сенокосно използване съвпада с изкласяването (изметляването) на житните видове и с началото на цъфтеж на бобовите треви. В случаите, когато не всички компоненти се намират в посочената фаза, важно е състоянието на водещия вид (или видове) в смеската. Видът или видовете, ако са два, трябва да се намира в посочената технологична зрелост, за да се пристъпи към коситба, независимо че останалите видове не са я достигнали или са я преминали.

Спазването на тези изисквания е важно условие за получаване на качествено сено. За съжаление в практиката се надценява значението на добивите, а се подценява качеството на получавания продукт. При това само доброкачественото сено е незаменима храна за едрите и дребните преживни животни и за конете (главно през зимата). Сеното съдържа равно или по-голямо количество белтъчини в сравнение със зърното на житните фуражни растения. Биологичната му стойност се определя от високото съдържание на почти всички незаменими аминокиселини.

Закъсняването с коситбата съществено намалява качеството на сеното, което може да се изравни с качеството на сламата. Късната коситба води до излишни разходи за поддържане на изкуствените и на естествените ливади в състояние на висока продуктивност. При това растежните процеси на ливадните треви (главно житни) са най-интензивни до фаза изметляване (изкласяване), след което пластичните вещества се насочват към развитие на репродуктивните органи.

Интензивността на растежните процеси през тази фаза силно намалява и на практика масата на тревната суровина от декар не се увеличава. Още по-големи са тези промени през и особено след цъфтежа на тревите. Те засягат химичния състав, образуването и натрупването в сеното на големи количества трудносмилаеми или несмилаеми съставки, особено на лигнин. Това е и причината за голямото колебание в качеството на сеното. Съдържанието на белтъчини и амиди например според фазата на косене варира от 7 до 13-14% спрямо сухото вещество, а на целулоза - от 24 до 31%. Съществено намалява и смилаемостта на сухото вещество като цяло и на неговите съставки.

Върху качеството на сеното влияние оказва и поредността на откоса. Сеното от втората и третата коситба съдържа повече хранителни вещества от сеното от първата коситба. Причина за това е, че вторият и третият откос се състоят от по-малко стъбла, които са по-бедни на хранителни и някои допълнителни вещества, особено на витамини.

Фермерите трябва да се отнасят с особено внимание и да полагат големи грижи не само за създаването на продуктивни ливади и тяхното поддържане в състояние на висока продуктивност, но и да пристъпват към коситбата им в най-подходящия момент, когато е достигнато оптимално съотношение между размера на добива и качеството на продукта.

Преди да се пристъпи към сенокос е добре да се има предвид и моментната синоптична прогноза. В случай, че се предвиждат валежи през предстоящите 3-5 дни, по-добре е да се изчака стабилизиране на времето и тогава да се коси.

Важен технологичен момент при производството на качествено сено е неговото сушене. За получаване на по-качествен продукт зелена маса след окосяването й трябва да се настила на по-дебели ивици. Така се запазва зеленият цвят на сеното, което е показател за високо съдържание на каротин. След подсушаването на горната част на ивиците те задължително се разбухват и се обръщат за доизсушаване на частта им, обърната към почвената повърхност. Обикновено ивиците се обръщат 2-4 дни след коситбата в зависимост от времето. Суровината е годна за трайно съхраняване, когато водното й съдържание не надвишава 15%. В обратен случай сеното може да плесеняса и силно да намали качеството си или да стане негодно за храна на животните.

, 'facebook-jssdk'));