Полезна информация за земеделските култури.Грижи за люцерната по време на вегетацията.


В годината на засяване люцерната силно се потиска от плевелите. Това се дължи на по-бавния й растеж след поникване, но през следващата година тя се справя добре с плевелите. Основна причина за заплевеляването на старите люцерни е незадоволителната им плътност. При редки люцернови посеви плевелите намират благоприятни светлинни условия и вземат надмощие над люцерната. Сега борбата с плевелите се води главно с подходящи хербициди. Най-опасни за люцерната са многогодишните коренищни плевели - балур и троскот, а от едногодишните - кощрявата, великденчето, овчарската торбичка и др.

Една от най-важните грижи през вегетацията на люцерната е напояването. При нашите условия навременното му прилагане има решаващо знамение за увеличаване на добивите. Наблюденията показват, че само в резултат на напояването добивите от люцерната се увеличават 2-3 пъти.

При неправилно изпълнение напояването може да има обратен ефект. Люцерната не понася наводняване, което е често явление при неравен терен и гравитационно напояване. В такива случаи поради липса на въздух в зоната на кореновата шийка не достига въздух, пъпките по нея не се развиват и растенията загиват.

От всички възможни начини за напояване на люцерната най-подходящо е дъждуването. При него водата може да се дозира и се изключват случаите на удавяне” на растенията. Това е много важно за младите люцернови посеви. Когато фермерът не разполага с необходимата техника за дъждуване, поливането на люцерна трябва да се проведе с такава норма вода, че да не се наводни площта.

Най-благоприятен срок за първата поливка след поникване на младата люцерна е когато растенията достигнат височина 10-15 см. Полива се само когато влажността на почвата е спаднала под 70% от пълната полска влагоемност. Поливната норма не трябва да е по-голяма от 30-40 л на декар. Младата люцерна реагира много добре на напояване през сухите летни месеци срещу втория и третия подраст.

Напояването на стари люцернови посеви цели да се поддържа 70% от пълната полска влагоемност. Срещу всеки подраст обикновено се извършва една или две поливки според преваляванията в между кoситбения период. Поливните норми са от 80 до 120 м3 вода на декар, а напоителните нoрми според климатичните условия са от 250 до 600 м3 вода.

Важно условие е люцерната да не се напоява непосредствено след коситбата. Прекомерното овлажняване на почвата в зоната на кореновата шийка изтласква въздуха, поради което пъпките поникват бавно, а понякога не се развиват.

Когато за един подраст се прави една поливка, най- добре е тя да се дава в средата на междукоситбения период. При две поливки първата трябва да се извърши една седмица след коситбата, а втората - една седмица преди следващата коситба, когато растенията са с максимален водоразход.

, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) return; js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = '//connect.facebook.net/bg_BG/all.js#xfbml=1&appId=1270646742991111'; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));