Полезна информация за земеделските култури.Производство на ориз - особености в агротехниката.


Предшественици

Оризът може да се засява след себе си, но при дълго отглеждане като монокултура почвата се заблатява, засолява се; тя силно се заплевелява от специализирани плевели и се увеличават загубите от болести и неприятели. Затова у нас обикновено се засява ориз последователно в продължение на 2-4 години, след което се засява някоя друга култура - люцерна или детелина, царевица, грах и др., като се формират специални оризови сеитбообращения

Подготовка на почвата за отглеждане на ориз

През есента след прибирането на предшественика почвата се изорава на 23-25 см с плуг с предплужник. Така тя се оставя до пролетта, за да се проветри и да се разрушат някои вредни вещества, образувани под водния слой , когато предшественикът е бил ориз. Само ако има блатни плевели, се изорава на 12-15 см, за да изсъхнат и да измръзнат коренищата им. През пролетта обикновено се култивира 1-2 пъти. Непосредствено преди сеитбата на ориза всяка клетка се подравнява и се валира, за да се осигури плитко засяване на семената.

Торене на ориз

Торенето на ориза се извършва главно с азотни и фосфорни торове. Калиеви торове се внасят само при доказана необходимост. Нормите на торене на ориза зависят от запасеността на почвата с хранителни елементи и от очаквания добив. Най-често се внасят около 6-8 кг N и 8-10 кг P2O5 на декар. Трябва да се внасят торове които се свързват с почвата и не се измиват лесно от бавно течащата през оризището вода. От азотните торове такива са амониевият сулфат, карбамидът и др., а от фосфорните - суперфосфатът. Внасянето на фосфорния и 1/2 до 2/3 от азотния тор става през пролетта преди предсеитбената подготовка на почвата. Останалата част от азотния тор се дава двукратно за подхранване - при поникването и към фаза 5-и - 6-и лист.

Оборският тор (2-4 тона на декар) се внася задължително при нови оризища, когато при основно го подравняване и изграждане на оризището се отнася горният хумусен слой. Добър ефект дава обогатяването на почвата с органично вещество и чрез зелено торене на ориз.

Сеитба на ориз

Посевният материал се почиства и се сортира. За сеитба се подбират едри и здрави семена. Преди сеитбата семената се обеззаразяват срещу гъбните болести.

Времето за засяване настъпва при трайно затопляне на почвата на дълбочина 5 см на около 10-12°С. Това става най-често към 15-20 април. У нас сеитбата на ориз се извършва главно на сухо със сеялки при междуредови разстояния 10-12 см и на дълбочина 1,5-2 см. Сеитбената норма варира от 500 до 700 кълняеми семена на 1 m3. След сеитбата площта се валира.

Грижи за ориза през вегетацията

Веднага след сеитбата клетките се заливат с тънък слой вода (5-7 см). Водата постепенно попива, обикновено до масовото покълнване на семената. След това до образуването на 2-3 листа се дават поливки за навлажняване на почвата. През този период се извършва първото подхранване. След това клетките се заливат с воден слой, като през първите 7-8 дни, за да се ускори братенето, дебелината му не трябва да е повече от 5 см. Ако е необходимо, прави се и второ подхранване. Към края на братенето водният слой постепенно се повишава до 12-15 см и се поддържа така до настъпването на восъчната зрелост. След това постепенно започва източването на водата. Оризището се изсушава, за да могат да влязат комбайните за жътва.

През вегетацията се води борба с плевелите, водораслите, болестите и неприятелите по ориза.

Изобщо грижите през вегетацията, особено поливането, борбата срещу плевелите, болестите и неприятелите по ориза и другите мероприятия са доста специфични при ориза и изискват добра подготовка на хората, които отглеждат ориз.