Полезна информация за земеделските култури.Фази през вегетацията на зърнените житни култури.


През вегетационния период зърнените житни култури преминават през определени фази, свързани с образуването на техните органи.

Покълнване

Зърното се смята, че е покълнало, когато от обвивката му са се показали навън както централният зародишен корен (достигнал поне до половината от неговата дължина), така и неговият кълн. Кълнът е образуван от органите на разрастващата се връхна пъпка и обвиващия я лист - колеоптила.

Поникване

Моментът на появата на първия зелен лист над повърхността на почвата се отбелязва като фаза на поникване на растенията. От този момент освен от запасните хранителни вещества в зърното растението започва да се храни и от веществата, които се получават по пътя на фотосинтезата в зелените листа.

Фаза трети лист

Прието е, когато третият лист достигне дължина 1-2 см, да се отбелязва фазата трети лист. Това е необходимо, тъй като обикновено в този момент под повърхността на почвата се залага т.нар. възел на братене и започва нова фаза в развитието на растението, наречена братене.

Братене

Твърде характерна особеност на житните растения е, че освен главното стъбло те могат да образуват допълнителни стъбла, наречени още братя с което размножителният коефициент на растението рязко се увеличава. Процесът на образуването на братя се нарича братене. Всеки брат образува над повърхността на почвата стъбло, листа и класове, а под нея - т. нар. вторични корени. Новите братя се образуват от пъпките за странично разклоняване, които се формират във възела на братене. Самият възел на братене представлява известно удебеляване на стъблото, разположено на няколко сантиметра под повърхността на почвата, съставено от силно скъсени подземни възли и междувъзлия. За всеки възел е заловен лист, в основата на който има пъпка. Петурите на тези листа излизат над повърхността на почвата и образуват листната розетка в началото на развитието на растенията. От развитието на тези пъпки, наречени странични за разлика от връхната пъпка на централното стъбло, се формират новите стъбла, или братя.

Броят на братята, които се образуват, е твърде различен при отделните видове и сортове житни култури и зависи от условията на тяхното отглеждане. У нас най-често зимните житни растения формират от 2-3 до 5-6 братя, а пролетните - по-малко. Братенето е важно средство за саморегулиране на гъстотата на посева. Не всички появили се братя обаче дават класове или метлици със зърна. Тези братя, които не дават зърно, се наричат непродуктивни. Прието е братимостта да се дели на обща, при която се отчитат всичките появили се братя, и продуктивна - при която се отчитат братята, от които се получава зърно.

Вретенене

Вретененето започва от началото на формиране на надземното стъбло. Познава се по това, че когато главното стъбло се опипа между пръстите, в основата му се чувства удебеляване от формирането на първия надземен възел. При съмнение стъблото може да се разреже. Фазата вретенене завършва в момента на изкласяване или изметляване на растенията. През нея се формират надземните стъбла и разположените по тях листа, както и съцветията на растенията.

Изкласяване (изметляване)

Настъпва, когато от пазвата на най-горния лист се покаже върхът на метлицата или половината от класа.

Цъфтеж

Цъфтежът на класа започва от средата, на метлицата - от върха, а на кочана - от основата. Най-рано цъфти ечемикът - още в началото на изкласяването. Пшеницата цъфти обикновено 4-5 дни след изкласяването, а ръжта - 8-10 дни след него. При царевицата метлицата започва да цъфти няколко дни по-рано от кочана.

При самоопрашващите се растения (пшеница, ечемик, тритикале и ориз) тичинките се разпукват в цветчетата, прашецът им попада върху близалцата, прораства и след няколко часа се извършва оплождането.

При кръстосаноопрашващите се растения (ръж, царевица и сорго) цветните плеви се отварят широко, тичинките се изхвърлят навън, прашецът им се разнася от вятъра и опложда чуждите цветчета.

Формиране, наливане и узряване на зърното

Формирането (нарастването) на зърното, докато запълни пространството между цветните плеви, продължава обикновено около 2 седмици след оплождането. След това започва интензивното му наливане с хранителни вещества, което продължава около 2-3 седмици. По-късно зърното започва да зрее. Узряването преминава през няколко степени на зрелост - млечна, восъчна, пълна (твърда) и физиологична (кълняема).

В млечна зрелост зърното е все още зелено, съдържа много вода (над 50%) и при стискане изпуска сок, подобен на мляко. В него продължават да се натрупват хранителни вещества.

През восъчната зрелост зърното придобива консистенция на восък. Меко е и може да се реже с нокът. Съдържа около 25-30% вода. Притокът на хранителни вещества от почвата е почти преустановен. Посевът е пожълтял, долните листа на растенията са засъхнали. Зърното е придобило характерния за сорта цвят. Тази фаза е най-подходяща за прибиране на реколтата, но тя трае кратко време - обикновено няколко дни.

При пълната (твърдата) зрелост зърната са твърди, с малко вода (8-16%), целите растения са засъхнали и стават чупливи.

Физиологичната (кълняемата) зрелост настъпва, когато зърната придобият способността да покълнват, след като са минали периода на покой или следжътвено дозряване. Протичането на различните фази в посева не става равномерно. Прието е за начало на дадена фаза да се отбелязва моментът, когато около 10% от растенията са встъпили в нея, а масовото й настъпване - когато растенията в съответната фаза са над 50%.

, id) { var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) return; js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = '//connect.facebook.net/bg_BG/all.js#xfbml=1&appId=1270646742991111'; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));