Полезна информация за земеделските култури.Казанлъшка роза - Rosa damascena Mill..


От казанлъшката роза се получава прочутото българско розово масло. Все още за много хора на Запад представата за България се свързва с розата, като страна на розите. Това е най-висококачественото етерично масло в света, намиращо широко приложение като облагородяващо средство при производството на всички първокласни парфюмерийни изделия, и същевременно, то е и най-скъпото. България е един от най-големите производители на розово масло в света, търсено навред на световните пазари и представляващо ценен продукт на нашата външна търговия.

Казанлъшката маслодайна роза, наричана у нас още червена роза, е разклонен от основата си храст с височина от 1,5 до 2 м, а при благоприятни условия и по-високо; стъблата са покрити с почти еднакви шипове. Листата са сложни, текоперести, с 5-7 продълговатоелипсовидни листчета, със слабо заострен връх и закръглена или леко сърцевидна основа, до 3 см широки и до 5 см дълги, по ръба си назъбени, отгоре тъмнозелени, а отдолу светло сиво-зелени. Петурките са прегънати по средната жилка, което е характерно за листчетата на казанлъшката роза. В основата си листната дръжка е сраснала с двата прилистника, покрита по цялата си дължина с жлезисти власинки, а по долната страна със завити назад шипчета.

Цветовете на казанлъшката роза са едри, събрани в метличесто съцветие, от 3 до 9 на брой, рядко повече, с жлезисто-влакнеста дръжка. Цветното легло е във вид на делвичка, при отвора стеснена, с наделен ръб. Чашката е петделна. Венчелистчетата са едри, бледорозови, с триъгълно закръглена форма; броят им е различен и може да достигне до 30-40, рядко повече - тези цветове се наричат кичести. Рядко се срещат и форми с малък боой венчелистчета - 8-10, и те се наричат пулести или шипковидни. Такива цветове са нежелателни. Външните венчелистчета са едри, гладки, а вътрешните са по-дребни, нагънати и недоразвити. Тичинките са много на брой, 60-120, прикрепени към края на цветното легло. Плодниците са разположени в средата на вдлъбнатото цветно легло, с което са сраснали само с основата си многобройни, с долен яйчник. Плодовете са лъжливи - шипки. При узряването им цветното легло става месесто, с оранжев или червен цвят и съдържа сухите, подобни на зрънца плодчета. Цялото цветно легло, както и чашелистчетата са покрити с жлезисти власинки.

Във връзка с нуждата от увеличаване количеството на получаваното розово масло промишлените насаждения на местната роза се разпространили по цялата Подбалканска долина. По това време, в началото на XIX в., тази роза вече получила името казанлъшка роза (Rosa of Kazanlik), а Подбалканската долина - Розова долина. Постепенно към края на XIX в. казанлъшката роза преминала границите на Подбалканската долина и започнала да се отглежда и по южните склонове на Средна гора, а така също и по северните склонове на Родопите - около Пещера и Брацигово. Правени са опити за отглеждане на казанлъшката роза и в други райони на страната, но въпреки това център на нашето розопроизводство остават Казанлъшкият и Карловският район, където то е главен поминък на населението.

Българското розово масло има ясножълт цвят със зеленикав оттенък. По консистенция наподобява бадемовото масло. Има силен аромат и остър балсамов вкус. То е съставено от две части - течна, наречена елеоптен, който е истинската летлива част на маслото, - и твърда, която е разтворена в първата и се нарича стеароптен. Той се намира в кутинизираните части на епидермалните клетки на розовия цвят. В българското розово масло той се движи между 15 и 20%, докато w чуждите масла достига до 70%. В състава на течната част на нашето розово масло - елеоптена, влизат фенилетилов алкохол - до 75%, гераниол - до 10-15%, цитронелол 5-5%, нонилов алдехид - до 0,5%, нерол - 2-3%, евгенол и др. Особено приятният аромат на българското розово масло се обуславя от фенилетиловия алкохол и от алдехидите. Този и другите алкохоли са в свободно състояние, а само 2,5-3,5% са свързани във вид на естери. При дестилацията на розовия цвят голямо количество от тях остават в розовата вода, поради което тя има ценни лечебни и козметични свойства и се употребява в парфюмерийната и хранително-вкусовата промишленост, а така също в медицината и козметиката.

Цветовете на казанлъшката роза съдържат средно около 0,05% розово масло, което се натрупва предимно в горния епидермис на венчелистчетата. Един килограм розово масло се получава от около 3000 кг розов цвят. Продажбата от производител на търговец ставала по общоприета мярка мускал”, което се равнява на 5 грама. Флакончета с по 1-2 г розово масло, наречени също мускалчета”, се продавали и по парфюмерийните магазини.

Част от розовия цвят се преработва за получаване на розов конкрет, а от него - на розов абсолют, които се използват за същите цели, както и розовото масло. Розовият цвят може да се използва също за приготвяне на конфитюри и желета. Освен това венечните листчета, плодовете и листата на казанлъшката роза представляват богат източник на витамин С. Извареният розов цвят (джибрите) има добра фуражна стойност, тъй като съдържа доста белтъчини (около 23%), безазотни вещества (около 33%) и мазнини, като превъзхожда ливадното сено. Той може да се използува като сочен фураж на домашнитеживотни или да се силажира за зимата.