Полезна информация за земеделските култури.Сусам - Sesamum indicum L..


Сусамът (Sesamum indicum L.) е едро едногодишно растение, до 7-100 см високо, с четириръбесто или осморъбесто стъбло, най-често покрито с жлезисти власинки. Листата са разположени срещуположно или в горната част на стъблото последователно, силно полиморфни - от продълговати или ланцетни, цели, целокрайни или назъбени до трираделни или насечени (в средната част на стъблото), на дълги дръжки и покрити с власинки. Цветовете са разположени по 1-3 (рядко по 4-5) в пазвите на листата, с къса дръжка. Чашката е петразделна. Венчето, както и чашката, е силно влакнесто, бяло-розово или розово до почти виолетово, 20-40 мм дълго, почти двуустно. Венчето живее само един ден и вечерта опадва. Тичинките са 5-10. Плодникът е с горен 2-4-гнезден яйчник, с дълго стълбче с двуразделно близалце. Плодът е четиристенна, по-рядко осмостенна окосмена кутийка, 3-5 см дълга, с две гнезда, които обикновено се разделят чрез лъжливи преградки от извитите навътре краища на плодолистите на 4-8 камери, в които се намират семената. Те са дребни, плоски, яйцевидни, 3-3,5 мм дълги и 1,7-2 мм широки, различно обагрени - черни, кафяви, жълти, червени. Най-ценно се получава от рядко срещащата се форма с бели цветове.

Родът Sesamum обхваща 10 вида, чийто център на развитие е Тропична и Субтропична Африка. Няма съмнение, че сусамът произлиза от Африка, но от кой вид - не може да се каже със сигурност. При това и досега не е установено кога сусамът е въведен в култура, но е безспорно, че е едно от най-старите културни растения , споменавано от Херодот, Ксенофонт, Страбон и други стари автори. Установено е, че въз Вавилония е отглеждан още през 2350 г. пр.н.е. Плиний е писал за културата на сусама в Гърция и Мала Азия. За Индия се споменава в най-древните индийски съчинения. Там е проникнал още в предисторическо време при великото преселение на народите. Оттук преминава в Китай към началото на нашата ера. На древен Египет вероятно не е бил познат, не се споменава в Библията. Знае се обаче че в средата на IV в. пр.н.е. с него са търгували по Червено море. Известен е бил и в древна Арабия, като се споменава в приказките на Шехерезада (Сезаме отвори се!”). В Америка е пренесен и се култивира от края на XVII век.

Смята се, че у нас сусамът е бил пренесен от гръцките колонии по бреговете на Бяло море, на север по долините на реките Марица и Струма още по времето на траките.

Характерна биологична особеност на сусама, неблагоприятна за човека, е неедновременното узряване на плодните кутийки. Поради това прибирането им, което у нас става през втората половина на септември, започва, когато долните няколко кутийки по стъблото станат зеленикавокафяви, но не са още напълно отворени, а долните листа пожълтяват и започват да опадват. Не се очаква пълното узряване на всички плодни кутийки, тъй като тогава най-долните (и най-ценните) се разпукват и става голяма загуба на семена.

Сусамът е едно от най-древните маслодайни растения, чиито семена са много богати на мазнини. Анализи, извършени в Садово на семена от местен, хасковски сорт, показват, че количеството на мазнини се движи между 51,58 и 57,59%. Освен масло семената на сусама съдържат 17,06 до 21,44% белтъчини, 16,22 до 21,98% въглехидрати, 5,17 до 6,05% вода и 3,19 до 4,21% пепел. По вкусови качества сусамовото масло се счита за едно от най-добрите растителни масла. В това отношение то се равнява на ореховото масло и може да подмени най-качественото маслинено масло. Сусамовото масло се използва в сладкарството, при производството на консерви и на висококачествен маргарин. Кюспето, получено при студеното изстискване на сусамено семе, се използва за приготвяне на диетична храна и има широко приложение в сладкарството; то е богато на белтъчини. Чрез смилане на семето и премахване на обвивката се получава много вкусен сусамов продукт - тахан, за която цел се използва и кюспето от студеното пресоване. Таханът се използва за приготвяне на тахан халва, която е отлична храна с голяма хранителна стойност; употребява се в медицината за лекуване на стомашни заболявания (язва и др.).

Производството на сусам у нас е недостатъчно да задоволи нуждите, поради което в страната се внася сусамово масло и семе. Сусамовото масло се търси много и на международния пазар, поради което навсякъде се полагат усилия за увеличаване добивите от тази култура. Основен неин недостатък е неедновременното узряване на плодните кутийки, което води до значителни загуби и налага ръчното им събиране. През последните години са създадени сортове сусам, чиито кутийки узряват почти едновременно с възможност за механизирано прибиране, което води до значително увеличаване на добивите от сусам.