Полезна информация за земеделските култури.Леща - особености в растежа и развитието. Лещата (Lens culinaris) е едногодишно растение от семейство Бобови

(Fabaceae). Вегетационният й период при условията на нашата страна варира от 67 до 105 дни. Едросеменните сортове леща са по-къснозрели от дребносеменните. Върху продължителността на вегетационния период на лещата оказват влияние както почвено климатичните условия на районите на отглеждане, така и метеорологичните условия през отделните години. Във влажни години и на богати почви по правило той е по-дълъг, а при резки засушавания и на бедни почви - по-къс.

Фазите на развитие при лещата са четири: набъбване и покълнване на семената, поникване, цъфтеж и узряване. Някои от тях (цъфтеж, образуване на бобовете) протичат едновременно.

Продължителността на периода от сеитбата на лещата до поникването зависи от влажността и температурата на почвата. При благоприятни условия е около 6-7 дни, а при неблагоприятни достига 12-18 и повече дни.

Броят на дните от поникването до настъпването на цъфтежа се обуславя не само от температурата, влажността и запасеността на почвата с хранителни вещества, но главно от продължителността на деня, тъй като лещата е растение на дългия ден. При условията на достатъчно светлина по-високите температури и по-ниската влажност съкращават този период и обратно.

При условията на нашата страна масовият цъфтеж обикновено настъпва в края на май и началото на юни, а в по-високите райони - един месец по-късно.

Продължителността на времето от цъфтежа до узряването се определя главно от температурния режим. При висока температура, съпроводена с почвено и атмосферно засушаване, той се скъсява значително, а при влажно и по-прохладно време се удължава.

Продължителността на периода поникване - узряване се обуславя от времето на настъпването, интензитета и продължителността на засушаването, а удължаването му - от количеството на валежите и температурните суми до настъпването на масовия цъфтеж.

При забавяне на сеитбата на лещата се скъсява чувствително и периодът между масовия цъфтеж и узряването.

В различните райони на страната узряването при отделните сортове леща настъпва от края на юни до средата на юли, а във високите райони - в началото на август.

Лещата е самоопрашващо се растение. Рилцето и прашниците узряват в неразтворения цвят. Прашниците се пукат още когато цветовете са само бутонизирали и прашецът попада на рилцето на собствения си цвят, в резултат на което се извършва самоопрашване. Около една седмица след оплождането бобовете са вече достигнали обичайните си размери.

Кръстосано опрашване е възможно, но то става много рядко и главно в районите с горещ климат.

В границите на растението най-напред се отварят цветовете на долните разклонения, следвани от по-горните. В самите разклонения цъфтежът започва от основата към върха. Една клонка цъфти около две седмици. В съцветието най-рано цъфти долният цвят. Цъфтежът на лещата обхваща повече от половината на вегетационния й период. Затова на едно растение се наблюдават както неразпукнати цветни пъпки, така и напълно узрели семена.

При дъждовно и облачно време цветовете се разтварят бавно (в продължение на 2-3 дни). В сухо и слънчево време цъфтежът започва в 5-8 часа сутринта , достига своя максимум между 10 и 14 часа и само отделни цветове се разтварят до 17 часа. До вечерта повечето от цветовете са вече увехнали.

При климатичните условия на нашата страна, характеризиращи се с чести и продължителни почвени и атмосферни засушавания през лятото, горните цветове обикновено опадат и не участват във формирането на добива от леща.