Полезна информация за земеделските култури.Отглеждане на валериана.


Валерианата се отглежда заради съдържанието в коренищата и корените й от 0,5 до 2,0% етерично масло и алкалоидите валерин и хателдин, гликозида валерид, дъбилни вещества, захари и органични киселини. Биологично активните съставки в етеричното масло се използват за приготвяне на лекарства с успокоително действие.

Добивите на сухи корени от валериана у нас са от 200 до 300 кг от декар.

Валерианата понася температури до -25°С. Тя е силно влаголюбиво растение и предпочита дренирани почви, но с близкостояща подпочвена вода.

Най-високи добиви се получават при отглеждане на валериана на богати, неутрални и алкални почви.

Място на валериана в сеитбообращението

Подготовка на почвата

Добри предшественици за валерианата са бобовите, зърнените житни, зеленчуковите и фуражните култури, които се прибират рано и не оставят след себе си заплевелена почвата.

Основната подготовка на почвата се състои от оран на дълбочина 25 см веднага след прибиране на предшественика и наторяване.

Торене на валериана

Валерианата реагира много на торене. При внасяне на органо-минерални торове добивът на сухи корени от валериана нараства значително. Повишават се качествата и количеството на етеричното масло в корените на растенията. Прекомерното едностранчиво торене с азот повишава количественото съдържание на етерично масло в корените, но понижава неговите лечебни свойства.

Калият увеличава добива на сухи корени. За получаване на високи добиви преди основната обработка почвата се наторява с 3-5 тона оборски тор; 10-12 кг P2O5 и 10 кg К2О на декар.

През вегетацията при второто-третото окопаване на растенията се внасят като подхранване 10 кг N на декар.

Предсеитбената (предпосадъчната) подготовка на почвата включва няколколкократни култивирания с брануване, които трябва да приключат 8-10 дни преди самата сеитба (засаждане).

Ако е предвидено да се засява (засажда) напролет, късно наесен, при заплелевяне се извършва преораване на площите, а напролет се култивира на дълбочина 56 см и се бранува.

Размножаване на валериана

Валерианата се размножава чрез директно засяване на семената на нивата или чрез произвеждане на разсад.

В първия случай семената се засяват предзимно (декември) или януари-март. На равни терени сеитбата може да се извърши през есента (октомври-ноември), тъй като не съществува опасност семената да бъдат извлечени от дъждовете и топящия се сняг. Сеитбената норма е 0,5-0,7 кг за декар при разстояние между редовете 60-70 см. Използват се обикновени зърнени сеялки с ограничители за дълбочина на засяване, която не трябва да надвишава 1-2 см.

Разсадът се произвежда в открити лехи. Семената се засяват на напречни редове през 8-10 см, през юли или предзимно - през ноември-декември. Сеитбената норма е 2-3 гр. за 1 м2. Семената се покриват с 1-2 см торова покривка от угнил оборски тор. Около 12 м2 лехи покриват нуждите за създаване на 1 декар насаждение на полето.

Грижите за разсада се състоят главно в разреждане на 3-4 см, редовно плевене , чести поливки. Разсаждането се извършва в бразди на разстояние 70 см една от друга, а вътре в браздите на 20 см растение от растение.

Разсадът се изнася на полето през октомври-ноември или рано напролет - февруари-март.

Грижи през вегетацията

На никнещите посеви валериана, създадени чрез директна сеитба на семена, е необходимо да се осигури рохкава, влажна и чиста от плевели почва. Този процес се следи внимателно и при нужда се извършва плевене и плитко първо окопаване. За целта при сеитбата заедно със семената на валерианата се засяват й семена на маркиращи растения. Второто окопаване се извършва след пълното поникване. То е механизирано в междуредията и ръчно в редовете. Заедно с него се прави прореждане на растенията в редовете на 8-10 см. До края на вегетацията се провеждат още 2-3 междуредови и вътрередови окопавания на дълбочина 6-8 см. За поддържане на почвената влажност над 75% от ППВ в зависимост от климатичните условия през вегетацията се налагат 2-3 поливки (гравитационно или чрез дъждуване) от по 30 м3 вода на декар.

Грижите за посевите, създадени чрез разсад, не се отличават от тези, създадени чрез директна сеитба със семена.

При неблагоприятни условия за растежа и развитието на културата през първата година отглеждането се удължава с още 1 година.