Полезна информация за земеделските култури.Бакла - технология за отглеждане.


Баклата се отглежда предимно като зърнена култура

Семената на баклата са по-богати на белтъчини от семената на фасула, граха и леща. Поради дебелата им обвивка те се използуват рядко за храна на хората, но са отличен фураж за животните. Брашното от бакла служи като добавка към пшениченото брашно в хлебопроизводството, сладкарството и др. От зелените бобове и семена се приготвят различни ястия. По вкусови качества те отстъпват на бобовете на фасула.

Сламата е богата на белтъчини и е добра храна за преживните животни но предварително трябва да се нареже и да се запари.

За силаж баклата се отглежда в смес с царевица, сорго и други култури. Самостоятелно не може да се силажира. От нея не може да се приготви сено, защото стъблата са дебели, сочни и трудно съхнат. Зелената маса от баклата не се приема с охота от животните, затова се изхранва заедно с дру­ги сочни фуражи. Семената са плоски, силно надебелени от страна на пъпчето Тази бакла е средно ранна и високопродуктивна. Отглежда се главно като градинска култура.

Дребносеменната бакла е висока до 60 см.. Стъблото й често е неразклонено. Цветовете, бобовете и семената са дребни. Масата на 1000 семена е 400-500 гр. Тя е ранозряла, no-нискодобивна и по-малко разпространена. Отглежда се като полска култура.

Средносеменната бакла по морфологични и биологични признаци заема междинно положение между едросеменната и дребносеменната. Тя е най-разпространена. По продуктивност обаче е по-високопродуктивна от двете разновидности. От нея има студоустойчиви зимуващи форми. У нас е райониран само интродуцираният сорт Хиосна. Спада към едросеменните форми. Цветовете са по четири пет в съцветие. Бобовете са разположени в долната част на стъблото, едри, сочни. Масата на 1000 семена е 2000 гр.. Окраската на семената е тъмно шоколадова. Узрява 8-10 дни преди местната бакла. Високодобивен сорт. Oтглежда се като градинска култура. Той е най-широко разпространеният сорт у нас.

Изисквания на баклата към топлината и светлината

По изискванията си към топлината баклата се доближава до граха. Семената и поникват при температура 4-5°С. Младите растения не страдат от късните пролетни студове. Зимуващите сортове издържат на ниска температура без снежна покривка до минус 15-17°С.

Баклата е растение на дългия ден. Понася частично засенчване и може да се отглежда в смес с високостъблени растения като царевицата.

Изисквания на баклата към влагата

Баклата е взискателна към почвената и въздушната влага през целия си вегетационен период. Лятната суша у нас предизвиква окапване на цветовете и бобовете даже при поливни условия. Голямата влаголюбивост на баклата е причина за непостоянните добиви по години. На дълбоки влагозапасени почви успява да даде добив на зърно до 100-200 кг. от декар без напояване, но този добив е далеч под максималните възможности на културата. Отглеждането на зимуващи сортове измества периода на усилено нарастване в началото на лятото, преди да настъпят големите горещини. При поливни условия се осигурява по-пълно реализиране на продуктивните възможности на културата.

Изисквания на баклата към почвата

Голямото водопотребление и високите, добиви са свързани с изискванията на баклата към плодородието на почвата и нейните водозадържащи свойства. Такива са глинестите почви, черноземите, смолниците, богати на органично вещество и добре структурирани. Подходящи са и почвите на просушени блата и торфища. В райони с много валежи изискванията към почвата не са така големи. Тя може да вирее и на песъчливи почви, ако са добре наторени с органични и минерални торове.

Място на баклата в сеитбообръщението

Баклата се редува със зимните житни култури, в които тя е много добър предшественик. Като бобова култура тя осигурява добри условия и за другите култури в сеитбообращенията. На едно и също поле не бива да се засява по-рано от 4-5 години.

Обработка на почвата

В зависимост от състоянието на почвата може да се окаже достатъчно само брануване или култивиране. Прави се брануване на дълбочината на залагане на семената.

Торене на баклата

Баклата се нуждае от големи количества хранителни вещества. За 100 кг. зърно и съответната надземна маса се изнасят 6,5 кг. азот, 2,6 кг. фосфор, 5,5 кг. калий. Понеже баклата дава високи добиви, нуждата и от хранителни вещества е много голяма. За добив от 400-500 кг. зърно от декар са необходими 27-32 кг. азот, 10 кг. фосфор и 22-27 кг. калий. Даже на почви с високо естествено плодородие стабилни добиви може да се получат само при торене с оборски и минерални торове. Баклата е отзивчива на торене с оборски тор и на зелено торене. Оборският тор се внася преди дълбоката оран по 2-3 тона на декар. В зависимост от планирания добив и плодородието на почвата баклата се тори с 6-10 кг. фосфор и 8-10 кг. калий, на декар, които се внасят наесен преди дълбоката оран. Най-добре е оборският тор да се комбинира с минерални торове, като торовите норми се намалят съобразно с участието им. Азотните торове се внасят през пролетта с предсеитбеното култивиране — по 4-5 кг. на декар азот, и като подхранване в зависимост от нуждата.

Сеитба на баклата

Различното качество на семената при баклата се обуславя от продължителния цъфтеж и от мястото на формирането им върху растенията. Най-добър посевен материал са семената от долните бобове. Те са по-едри, по-жизнени и здрави. Преди сеитба семената се обеззаразяват както семената на граха. И при баклата е наложително използуване на нитрагин, който по действие върху продуктивността на посева се изравнява или превишава ефекта на азотното торене. Кълняемостта и кълняемата енергия на семената трябва да отговарят на изискванията на най-малко за втора класа. Пролетните сортове се засяват при първа възможност след стопяването на снега - през февруари. Закъсняването води до понижаване на добива. Зимуващите сортове се засяват заедно или веднага след зимната пшеница. Не бива да се избързва със сеитбата, за да не прерасне посевът. При много късна сеитба баклата не успява да се вкорени и лесно се изтегля при безснежна зима. Като втора култура в смес с царевица или друга култура за зелена маса се засява веднага след прибиране на предшественика.

Баклата се засява широкоредово на 45-60 см. разстояние, за да се окопава и полива по бразди. Междуредовото разстояние може да се намали на 30-40 см., дори на 15 см.. За зелено торене посевите се засяват при междуредие 12-15 см.. Лентовите посеви (45+15 см.) нямат предимство пред тесноредовите и широкоредовите.

Гъстотата на посева, е както при фасула - средно 30-35 кълняеми семена на 1 кв.м. Повишаването на гъстотата до 60 кьлняеми семена на 1 кв.м. води до по-значително увеличаване на добива (с 40 кг. от декар) само при междуредово разстояние 15 см.. Удвояването на гъстотата на посева не е икономически изгодно, защото увеличението на добива почти се равнява на допълнителния разход на семена. Сеитбената норма зависи от масата на 1000 семена. За Дребносеменните сортове тя е 15-18 кг. на декар, а за едросеменните от 25-30 кг. на декар.

Дълбочината на засяване зависи от състоянието на почвата и едрината на семената. За дребните семена тя е 5-6 см., а за едрите - до 10 см.. След сеитбата площта се валира, ако почвата не е преовлажнена.

Грижи за баклата през вегетацията

Борбата срещу плевелите се води чрез обработка на почвата и с хербициди. Преди поникването, което при ранната сеитба се удължава с повече от 20 дни, се бранува с ротационна брана. Освен плевелите браната унищожава и почвената кора и подпомага поникването. След образуване на 2-3 листа, когато баклата е висока 5-б см., отново се бранува.

При баклата се използуват същите хербициди както при граха в същите дози и по същия начин. От болестите най-често по баклата се среща ръждата, а от неприятелите - листните въшки. Борбата срещу тях се води както при другите бобови култури.

Прибиране на баклата

Баклата се прибира двуфазно. След окосяване на стъблата част от органичните вещества, съдържащи се във вегетативните органи и в стените на бобовете, се придвижват в семената. Най-горните бобове и съдържащите се в тях семена изсъхват постепенно и не се спаружват. Долните бобсве лесно се разпукват (ако се закъснее с жътвата) , затова при определяне на сроковете трябва да се следи състоянието им.

Еднофазната жътва с комбайн се прилага при дребносеменната бакла, която има по-кратък цъфтеж и зреене на бобовете. Преустройството на комбайните се извършва по същия начин както при фасула и соята. Не трябва да се допуска начупване на семената и загуби от разпиляване на зърно.