Полезна информация за земеделските култури.Технология за отглеждане на Сладък корен - глицириза.


Ботаническа характеристика

Glycyrrhiza glabra е многогодишно тревисто растение от сем. Бобови. Стъблото е изправено, от 80 до 100 (200) см високо, силно разклонено, жлезисто-влакнесто. Листата на глициризата са нечифтоперести с дължина 8-20 см. Цветовете са събрани в дълги, рехави съцветия в пазвите на връхните листа. Венчето е виолетово до светловиолетово и с пет нееднакви листчета. Плодовете са многосеменни бобове с дължина 3-3,5 см. Цъфти през юни-юли. Различните условия на релефа и на почвения тип влияят силно върху формирането на кореновата система. Коренищата на глициризата биват два типа: вертикални и хоризонтални. Вертикалните обикновено достигат на голяма дълбочина - до 4 м. На хоризонталните коренища се намират множество пъпки, от които се разбиват нови леторасли. Кореновата система притежава висока възстановителна способност.

Стопанско значение на глициризата

Интересът към тази билка расте непрекъснато. Корените, които съдържат глициризинова киселина и са около 50 пъти по-сладки от захарта, намират приложение в лечебната практика за подобряване вкуса на сиропите и на таблетките. Има ясно изразено противоязвено действие. На базата на суровина от сладък корен са създадени препаратите биогастрон и биогастрон-дуоденал. Глициризата притежава още отхрачващо, диуретично и слабително действие. Потребността от тази суровина се увеличи и в хранително-вкусовата промишленост, химията и при производството на тютюн. Има данни, че надземната част на растението служи като отлична храна на млечните животни, като повишава маслеността на млякото.

Биологични особености

Род Глицириза е разпространен в Средна и Централна Азия, Южна Европа, Северна и Южна Америка. У нас расте край р. Дунав. Тя е влаголюбиво растение и в естествените находища расте край реките, по бреговете на напоителните канали и на водоемите. Развива се успешно на засолени почви, неподходящи за други селскостопански култури. Способността да развива мощна коренова система се използва успешно за укрепване на пясъчни сипеи. Разбира се, съществува връзка между развитието и строежа на кореновата система, от една страна, и почвените условия, от друга. На тежки, глинести и засолени почви корените са разпределени в горния почвен слой. В леко глинести и песъчливи почви те достигат своя максимум - 4-5 м. Надземната част е едногодишна и на края на вегетационния период, след узряване на семената, отмира. Корените в горния почвен слой добре презимуват и успешно се справят със засушаването. Расте по-добре на слънчеви, открити места и дава добър прираст надземна маса.

Размножаване

Сладкият корен се размножава главно с коренови резници и издънки, поради което специална технология за производство на разсад не е разработвана.

Биологията на семената е добре изучена. Знае се, че теглото на семената е 8-12 г. Семенната обвивка е много твърда и затова без предварителна обработка те никнат бавно. Добре е преди засяване да се стратифицират 10-15 дни. Това повишава кълняемостта до 90%. Стратифицираните семена се засяват през април, когато почвата е затоплена, на дълбочина 1-2 см. Почвата трябва да се поддържа чиста от плевели и обезателно влажна. Разсадът се изважда на постоянно място или още същата есен през октомври-ноември, или на следващата пролет. Така началните фази на развитие, които протичат бавно, преминават на по-малка площ и това улеснява грижите за малките растения.

Преди сеитба на семената площта за производство на разсад трябва да се обработи много добре до градинско състояние. Сеитбата се извършва със самоходно шаси, на 5-редни ленти с пътека до 60 см между лентите. Посевната норма е 5 кг/дка. От един декар разсад се засаждат около 30 дка насаждения.

При наличието на насаждения или маточници икономически по-изгодно и по-сигурно е размножаването да се извърши с коренови резници, получени от хоризонталните или от вертикалните коренища на глициризата. През есента се изваждат коренища, които се нарязват с дължина 10-15 см резници. Необходимо е да имат поне две спящи пъпки и да са отрязани на 1 см от пъпката. В предварително отворените дълбоки бразди резниците се поставят легнали на 40 см един от друг, след което се заравят на 8-10 см дълбочина. За един декар са необходими средно 5000 резници.

Агротехника

Глициризата остава на едно място средно 15-20 години, поради което тя е извън сеитбооборота. Най-добър предшественик е онзи, който освобождава площите рано и дава възможност за подготовка на почвата - това са ранни житни, бобови - фасул, грах, фиева смес. През есента мястото се риголва до 1 м дълбочина.

При култивиране на глициризата корените се изваждат на третата-четвъртата година. Това показва, че сеитбообращенията се изработват в зависимост от конкретните условия. Трябва да има едновременно 1-, 2-, 3- и 4-годишни насаждения и всяка година да се залага едно поле и да се реколтира едно поле. При планирано производство на глициризата, като се вземат предвид необходимите количества корени и добив, площта трябва да бъде четири пъти по-голяма от реколтираната.

Торене

Внасят се 60-80 кг/дка суперфосфат или костнобрашно и 15-20 кг/дка калиева сол. Преди засаждането мястото се тори с 30 кг/дка амониева селитра.

Следващите години азотните торове се внасят през пролетта с първата обработка, а фосфорните - през есента, в края на вегетацията.

Засаждане на глициризата

Независимо дали посадъчният материал е получен , от семена или от резници , сроковете, разстоянията и начинът на засаждане са еднакви. Засаждането се извършва късно през есента - октомври-ноември, или през пролетта - март. Отварят се бразди на разстояние 60-70 см, дълбоки 18-20 см. Посадъчният материал се нарежда в браздите на 40 см един от друга, като разсадът се поставя изправен, а коренищата -легнали. Засипват се със 7-8 см пръст.

Грижи през вегетацията

За борба с плевелите и за поддържане на площта в рохкаво състояние се извършват няколко междуредови обработки през вегетацията. Доброто развитие на надземната маса и на корените изисква поне 2 поливки, като през първата година след засаждането трябва да се извършат 4-5 поливки.

През пролетта с първото окопаване се внасят ежегодните норми минерални торове.

Надземната част е едногодишна и всяка година отмира. През зимата се оставя с цел да се задържи снегът. Рано през пролетта тя трябва да се изрязва.

Икономически важни болести и неприятели по глициризата не са регистрирани.

Прибиране и добиви

Надземната маса се коси по време на цъфтеж. От двегодишни растения при двукратна коситба се получават 1-1,5 т/дка зелена маса, с висока хранителна стойност на фуражно растение.

Корените на глициризата се изваждат през есента, като първо се изрязва надземната маса. Подораването става с нож-скоба или с картофовадачка. След изваждане корените се измиват в миячни барабани или със струя вода на циментови площадки. Отцедените корени се нарязват на парчета, дълги 7-8 см, а по-дебелите се нацепват. Изсушават се при естествени условия или в сушилни при температура до 40°С.

От 1 декар 4-годишни насаждения се получават 500-1200 кг въздушно сухи корени.

Agro-CONSULTANT.net

Важни връзки