Растителна защита

Прилагането на културно-стопанските методи преди засяване на ечемик и по време на неговото отглеждане позволяват не само да се регулира намножаването и разпространението на плевелите, но и да се оптимизира използването на хербицидите. ДРЗП е да се унищожат поникващите и широко разпространени плевели, в т.ч. и многогодишните чрез механични обработки или чрез правилното и навременно използване на хербициди при предшестващата култура.

Обработката на почвата, съобразена с почвения тип, степента и видовото заплевеляване, климатичните условия, изборът на подходящи сортове, срокът на сеитба и сеитбената норма, балансираното минерално торене създават условия за добре гарнирани и конкурентоспособ-ни посеви по отношение на плевелите. Морфологичните и биологични особености на даден сорт ечемик - височина, братимост, студоустойчивост, жизнеспособност, оказват съществено влияние върху конкурентоспособността му срещу плевелите. Трябва да се отбележи, че пролетният ечемик е с по-слаба конкурентност по отношение на плевелите.

Преобладаващите видове плевели в посевите от ечемик принадлежат към следните биологични групи:

Едногодишни плевели

Ефемери - бръшлянолистно великденче (Veronica hederifolia), весларка (Holosteum umbellatum), войничица (Arabidopsis thaliana), пролетна гладница (Draba verna), стъблеобхватна мъртва коприва (Lamium amplexicaule), звездица (Stellaria media), персийско великденче (Veronica persica), лечебен росопас (Fumaria officinalis) и др. Зимно-пролетни - полска лисича опашка (Alopecurus myosuroides), житна пиявица (Lolium temulentum), ветрушка (Apera spicaventi), южен овес (Avena ludoviciana), видове овсига (Bromus sp.), полска ралица (Delphinium consolida), източна ралица (Delphinium orientale), синя метличина (Centaurea cyanus) див мак (Papaver rhoeas), вълнеста глушина (Vicia villosa), къклица (Agrostemma githago), трицветна теменужка (Viola tricolor), полска теменужка (Viola arvensis), врабчово семе (Lithospermum arvensis), полско лютиче (Ranunculus arvensis), полска незабравка (Myosotis arvensis), полско подрумче (Anthemis arvensis), австрийско подрумче (Anthemis austriaca) , видовете лайка (Matricaria sp.), овчарска торбичка (Capsella bursapastoris), дива ряпа (Raphanus raphanistrum), попова лъжичка (Thlaspi arvense), метловидна дробица (Neslia paniculata), разперена боянка (Erysimum repandum) и др.

Ранни пролетни - див овес (Avena fatua), колендро (Bifora radians), трирога лепка (Galium tricorne), обикновена лепка (Galium aparine), полски синап (Sinapis arvensis), фасулче (Polygonum convolvulus), теснолистна глушина (Vicia angustifolia), безлистно секирче (Latyrus aphaca), космато секирче (Latyrus hirsutus), петниста бударица (Galeopsis tetrahit), слети коса (Adonis aestivalis), скърбица (Myagrum perfoliatum), червена мъртва коприва (Lamium purpureum), обикновен бабинец (Caucalis daucoides), обикновена ко-лянка (Spergula vulgaris), едросеменна колянка (Spergula maxima) и др. Многогодишни плевели: паламида (Cirsium arvense), полска поветица (Convolvulus arvensis), горуха (Cardaria draba), млечок (Sonchus arvensis), балур (Sorghum halepensis) и др.

Оптимизирането на средствата за борба срещу плевелите в посевите от ечемик изисква умело прилагане на всички предпазни и агротехнически мероприятия, които включват:

  • използването на чист посевен материал;

  • унищожаване на източниците на заплевеляване преди осеменяване на плевелите в необработваемите площи, крайпътните ивици, около иригационните съоръжения и др.;

  • навременно и качествено прибиране на реколтата преди оронването на плевелните семена;

  • почистване на прибиращата техника при преминаване от едно поле в друго;

  • диференцирани обработки на почвата съобразно степента и видовото заплевеляване на отделните площи. Наложително е силно заплевелените площи да се изорават на по-голяма дълбочина (18-20см), без да се образуват буци.

Плитките обработки с дискови оръдия и фрези водят до увеличаване заплевеляването:

  • с коренищни и кореновоиздънкови плевели - балур, поветица, паламида, горуха и др.;

  • с дребносеменни плевели - видове лайка, видове подрумче, див мак, овчарска торбичка, лисича опашка, ветрушка, видовете овсига и др.;

Срещу многогодишните коренищни и кореновоиздънкови плевели обработките трябва да бъдат насочени към:

  • изтощаване и унищожаване на подземните им органи;

  • правилно редуване на културите в определената площ, като монокултурното отглеждане на ечемика трябва да се избягва особено там, където разпространението на дивия овес, полска лисича опашка и др. дребносеменни плевели е масово;

  • прилагане на диференцирани предсеитбени обработки на почвата, изхождайки от характера на заплевеляване;

  • сеитба на оптимална дълбочина и в най-подходящите срокове. В случаите, когато площите са силно заплевелени с лисича опашка и други зимно-пролетни плевели, сеитбата трябва да се извърши към края на оптималния срок за района. Така се унищожават по-голям процент поници от по-рано поникнали семена с предсеитбените обработки;

  • валиране на посевите непосредствено след сеитбата, което подсигурява и ефективно действие на почвените хербициди.

Хербицидите могат да бъдат прилагани предсеитбено, преди поникване, след поникване (на есен или през пролетта) и преджътвено.

Решението трябва да се взема конкретно, съобразно предварителна информация за състоянието на заплевеляването в дадена площ. Голяма част от посевите в страната са силно заплевелени със зимно-пролетни видове плевели и ефемери, които поникват основно през есента, като: полска лисича опашка, ветрушка, житна пиявица, полска овсига, див мак, полска ралица, синя метличина, къклица, врабчово семе, трицветна и полска теменужка, видовете подрумчета, бръшлянолистно великденче, весларка, стъблеобхватна мъртва коприва и др. Тези плевели конкурират зимния ечемик в началото на неговото развитие, което влияе отрицателно и върху гарнираността на посевите. Ето защо в случаите, когато се знае, че има голям запас от жизнеспособни семена в почвата от посочените видове и се очаква силно заплевеляване на посевите от зимен ечемик, химичната борба трябва да започне от есента с подходящи хербициди с почвено и листно действие. В късно засетите посеви и посевите със слаба заплевеленост не се налага третиране преди пролетта. При висока плътност на плевелите (над икономическия праг на вредност) трябва да се проведе навременно третиране с хербициди през пролетта, съобразено с фазите на плевелите и културата и състава на заплевеляване.

Трябва да се отбележи, че биологичният и икономически праг на вредност варират в отделните случаи, защото зависят от много фактори: биологичните особености на сорта, срока на сеитба, почвени и климатични условия, степен и вид на заплевеляване, гъстота и фитосанитарно състояние на посева и др. ДРЗП е да се констатира, че съществуват благоприятни условия за растежа на културата преди прилагането на листен хербицид и подходящи фенофази на плевелите за неговата ефективност. Много важно е да се вземат внимателно решения преди третиране с даден листен хербицид, като се имат предвид фазите на развитие на културата и плевелите и видо-вият им състав, за да се избегне некомпетентна (ненавременна и безрезултатна) употреба на ПРЗ. При слабо заплевелени и сравнително чисти от плевели посеви не е необходимо да се използват хербициди. В случаите, когато преобладават видове плевели, устойчиви на хормоноподобните хербициди, трябва да се избере най-подходящата комбинация от хербициди с добра ефективност срещу тях. Рискът от последействие на хербицидите в почвата върху следващата култура в сеитбообръщението също трябва да бъде отчитан. С цел да се избягва формирането на резистентност на плевелите към даден хербицид или група хербициди, е необходимо да се спазват препоръките, дадени в специализирани ръководства.  

Борбата срещу многогодишните кореновоиздънкови плевели като паламида, поветица, горуха и др. трябва да бъде съобразена с тяхната плътност, фази на развитие и ефективността на хербицидите към тях.

Ако в преджътвения период в площите с ечемик се развият многогодишните плевели балур, паламида, поветица, тревист бъз и образуват значителна листна повърхност, в посевите може да се приложи глифозат, като по това време културата е почти приключила развитието си, а зърното е близо до п