Растителна защита

Бактерийното увяхване по краставиците е карантинна болест за България. Среща се по краставици и пъпеши, отглеждани в оранжерии и на открито. Болестта се наблюдава масово по оранжерийните краставици, отглеждани в хидропоник.

Симптоми на бактерийното увяхване по краставиците.

Първите признаци на бактерийното увяхване се забелязват като увяхване на едно или повече листа на растението, завиване на периферията им надолу, а след няколко дни , болните листа изсъхват напълно и увисват на листната дръжка.

Листните дръжки на изцяло некротиралите листа пожълтяват и изсъхват, а по-късно стават меки и увисват надолу. Стъблата на заразените растения дълго време не се променят и външно запазват зеления си цвят. При напречен пререз и натиск на отреза се забелязва изтичане на бял ексудат.

Причинител на бактерийното увяхване по краставиците.

Причинителят е Erwinia tracheiphila (Е. F. Smaith Вergey et al. Бактерията е грам отрицателна, неспорообразуваща, пръчковидна. Върху изкуствена хранителна среда бактерията образува сиво бели, кръгли, гладки и блестящи колонии. Бактерията е доста чувствителна на изсушаване и се съхранява в растителните остатъци само за няколко седмици. Зимува в краставичните бръмбари от родовете Diabrotica и Acalymma.. През пролетта презимувалите заразени бръмбари се хранят от листата на краставиците и ги заразяват чрез образувалите се от тях рани. Бактериите достигат до ксилема, там те се размножават бързо и заразяват цялото растение. За разлика от много други видове от род Erwinia, тази бактерия не предизвиква гниене. Чрез устицата заразявания не се причиняват . Разпространението на бактерията от болни на здрави растения става чрез краставичните бръмбари или от други насекоми, които образуват рани по растенията, като мокрици и др., а също и по механичен начин, посредством оръдията за производство или с ръцете на работниците. Заразяването се извършва само при наличие на капка вода, в която бактерията се движи до раната. Инкубационният период е 6-7 дни, а може и да е по-дълъг, ако температурата е неблагоприятна за развитието на болестта. Чрез семена от болни растения, бактерията не се разпространява.

Борба с бактерийното увяхване по краставиците.

Насочена е основно към премахване на заболелите растения и на преносителите на бактерията. При наличие на болестта се третира с антибиотиците: стрептомицин сулфат 1:5000, неомицин 1:5000 и др.