Растителна защита

Основна стратегия за борба с гризачите

Най-важен и сериозен вредител у нас безсъмнено е обикновената полевка. Базис­на стратегия при използване на родентициди за борба с обикновената полевка в полските култури (предимно в есенни житни и люцерни) е да се въздей­ства на популациите с превантивни третира­ния до началото на активната вегетация (от есента до ранна пролет) и преди старта на размножаването, когато дупките се виждат добре и примамките се приемат с по-голяма охота. По-късно растителността закрива хо­довете , а при обилие на зелена храна примамките не се приемат добре и следовател­но прилагането им не е ДРЗП.

Праг на икономическата вредност:

- при зърненожитни култури, есен – над две активни колонии/дка; пролет - над една активна колония/дка

- при люцерна, есен/пролет - две активни колонии/дка.

Опитите за атакуване на гризача през фа­зата на депресия и ниска численост чрез профилактични третирания се препоръчват и са най-резултатни но почти не се провеждат поради трудност за откриване на опасните ог­нища от неспециалисти, слабата вредоносност в момента и подценяването на възможностите на гризача. Широко обхватни ка­лендарни третирания без оценка на моментното популационно ниво не са ДРЗП. Числеността на полевката варира значително от година на година и химична борба се налага през 2-4 и дори повече години. Следовател­но ДРЗП е установяване на проста програма и система за наблюдение и прогнозиране, която да е в състояние да установи тенден­цията в развитието на популацията в регио­на няколко месеца преди периода, когато се нанасят вреди и е възможно провеждане на борба.

Родентициди, формулации и техники на прилагане

Въпреки че антикоагулантите от първа ге­нерация са по-неподходящи от тези, действа­щи при еднократно приемане, най-широко използвано активно вещество против полевките в Европа е хлорофацинонът. Успехът от употребата му варира широко и рядко дости­га необходимата за регистрация минимална полска ефективност от 80%. Следователно употребата му би трябвало да не е ДРЗП. Въпреки това той може да бъде предпочетен пред средствата от втора генерация при не­обходимост от механизирани широко ма­щабни площни третирания.

Предпочитани родентициди за полски третирания са тези, действащи при еднократно приемане в добре предпочитани при­мамки. Отговарящи на горните изисквания са цинков фосфид, бродифакум, дифетиалон и възможно флокумафен и бромадиолон. От друга страна, ръчното третиране в дупките (ДРЗП) не е ефективно, особено при мащаб­ни нападения с висока плътност. Като алтер­натива на третирането с примамки е фумигацията на ходовете с фосфин - отделящи таблетки.

Проблема при примамките с цинков фосфид често е недостатъчната им привлекателност, която е резултат както на а.в., така и на носителя му (цели зърна и др.). То­ва всъщност се отнася за всички примамки на база цели житни зърна, тъй като те не са предпочитана храна от тревопасните полевки. Пелетизирани примамки на база зърнени съставки с 5-10% захар обикновено се проя­вяват по-добре, но са по-неустойчиви на ме­теорологични влияния. Това обаче не е преч­ка, ако приемането им е добро, гризачите консумират достатъчно количество преди примамката да започне да се разлага и стане безопасна за полезните видове. Добавката на противоплесенни средства, парафин и други съставки за повишаване устойчивостта на­малява привлекателността и следователно ефективността.

Недостатъчната привлекателност на гото­вите примамки в някои страни е довела до препоръки за използване на пресни моркови и други растителни части за носители на антикоагулантите. От гледна точка на ефек­тивността това без съмнение е стъпка към повишаването и, но, от друга страна, се нала­га предоставяне на течни концентрати в ръцете на крайния потребител. Специално за средствата от втора генерация това не е ДРЗП, освен ако те не са обучени специално за работа с тях.

Взимайки под внимание цялото разнооб­разие от вредни видове, популационната им плътност и динамика, застрашените култури и сезоните, е прекалено трудно препоръчването на универсални приложими правила за дози и норми при водене на борба с примам­ки в полето. Паначало приемането на 1-2 г примамка с а.в. от втора генерация убива полевката. Ако а.в. е хлорофацинон, количест­вото трябва да бъде удвоено, докато при цинковия фосфид са достатъчни много малки количества (200-500 mg). На практика е невъз­можно да се прецени броят на полевките или мишките, някои от тях консумират по-голе­ми количества от смъртоносната доза, други не докосват примамката. Но в случаи, когато се подхожда с необходимата компетентност и сериозност, често се установява, че успешна борба е възможна при използване на по-мал­ко примамка от препоръчваната в инструк­циите за прилагане на продукта.

Най-ефикасен способ е ръчното внасяне на примамките в дупките на гризачите.