Растителна защита

Растително защитни мероприятия през текущия месец - бюлетин по растителна защита.Зърнени и технически

култури

царевицаПрез май е масовата сеитба на ориза. Този мсец производителите на слънчоглед и царевица не бива да изпускат младите посеви от внимание.

Борбата срещу плевелите при царевицата се извежда по механичен и химичен начин. Механичната борба срещу плевелите се осъществява чрез брануване и междуредови обработки. Брануването е с голям ефект, когато се провежда във фаза поникване до 1-ви – 2-ри лист на плевелите. Чрез своевременното му извършване може да се унищожат до 70% от плевелите. Затова първото брануване при необходимост се провежда няколко дни след сеитбата. Второто се провежда след фаза 3-ти лист, а третото брануване може да се извърши, ако се наложи, не по-късно от фаза 5-ти лист. С брануването трябва да се внимава, когато се провежда в ранните фази от развитието на царевицата. Растенията не трябва да се засипват с почва, защото не  могат да се възстановят. Брануването трябва да се провежда когато се вдигнe росата и растенията са с  намален тургор. Борбата срещу плевелите при по-голямо заплевeляване се води чрез окопаване. С  провеждането му се цели освен унищожаване на плевелите и разрохкване на почвата в междуредието. Броят на окопаванията зависи от развитието на плевелите в царевичния посев.

Първото окопаване е с особено голямо значение, защото в началните си фази от развитието си царевичните растения нарастват бавно, не  понасят  засенчване и се угнетяват от плевелите. То се извършва във фаза 3-ти – 5-ти лист на царевичните растения на дълбочина 10-12 cm и ширина на защитната зона 12-13 cm. Дълбочината на окопаването както и ширината на защитната зона трябва да се съобразяват с развитието на стъблените корени надолу и в страни. Затова при всяко следващо окопаване дълбочината трябва да се намалява с 2-3 cm, а ширината на защитната зона да се увеличава с 2-4 cm. При несъобразяване с тези особености окопаването може да нанесе вреда, когато с провеждането му е повредена  кореновата система, тъй като тя по-трудно се възстановява. Вредата е много по-голяма, особено в сухи години. С окопаванията не трябва да се прекалява. С последното окопаване трябва да се извърши слабо загърляне за укрепване на растенията и унищожаване на поникналите в реда плевели. Когато царевицата се отглежда с гравитачно напояване с последното окопаване се извършва  отваряне на поливните бразди.

Икономически най-важните видове плевели са балур, паламида, поветица, видовете щир, бяла лобода, черно куче грозде , свиница, кокошо и кръмно просо, видовете кощрява и др.

Слънчогледът е известен като сухоустойчива култура. Поради мощната си коренова система растението понася кратки засушавания. Критичен по отношение влагата в почвата е периодът от бутонизация до началото на наливане на зърното. Денонощният водоразход достига максимума си през фаза масов цъфтеж – начало на наливане на зърното.

Слънчогледът не понася преовлажняване на почвата. Особено чувствителни са покълналите семена. Излишната влага в началните фенофази от развитието на растенията, може да прореди или напълно да компрометира посева.

Първото междуредово окопаване при слънчогледа се извършва във фаза ІІІ-та същинска двойка листа на дълбочина 6- 8 cm, а второто – след около две седмици.

Окопаванията могат да бъдат сведени до минимум, ако се използват ефикасни хербициди.

През периода на изкласяване е добре твърдата пшеница да се подхрани с една пета от азотната норма, като целта на това торене не е увеличаване на добивите, а подобряване на качеството на зърното – неговата стъкловидност и съдържание на протеини.

Време е да се разсади тютюнът на полето. Растенията се засаждат при междуредово разстояние от 50-60 см, а между растенията – 10-15 см.

В началото на май се засява сусамът. За целта се използват сертифицирани и обеззаразени срещу бактериози и фузарийно увяхване семена. При отглеждането на растението върху по-големи площи, сусамът се сее с пневматична сеялка, която полага семената на 2.5-3 см дълбочина. След това се валира.

Началото на май е и последният срок за засяване на ранните картофи в планината. След поникването им те се окопават и загърлят.

Сеитбата на фъстъците трябва да приключи още в първите дни на май. През този месец трябва да се направят и две окопавания. Първото е по-плитко, а второто е с дълбочина 8-10 см. Точно преди втората обработка, се наторява с 8 до 10 кг на декар амониева селитра, след което с окопаването торът се вкарва в почвата.

Зеленчукопроизводство

доматРанните домати полско производство се засаждат в края на април и началото на май, когато е отминала опасността от слани. Те се отглеждат на ниска телена конструкция по схема 100+60/30-35 см. На малки площи доматите са засаждат ръчно по схема 80х30 см. Телената конструкция се изгражда веднага след засаждането. През 2-3 м по дължината на редовете се набиват коловете, на които се опъва два реда тел. Първият е на височина 20-25 см от почвата, а вторият на 45-55 см. Растенията се привързват последователно към първия и втория ред. Посаждането се прави няколко дни след засаждането, за да се попълнят местата на загиналите по различни причини растения.

Една от най-важните грижи е правилното и навременно поливане на доматите. Зле се отразява поливането със студена вода. Първото поливане се прави през разсаждането. Честотата на поливането зависи от валежите през вегетационния период и от типа на почвата. През вегетацията се правят 8-10 поливки. При по-леки почви се полива по-често. До започването на плододаването поливките са по-редки. Нуждата от влага се засилва по време на плододаването. Обработка на почвата през време на вегетацията се прави на отделни периоди.

Разсадът от краставици трябва да са образувал 4 – 5 листа. Не трябва да бъде по-стар от 30 дни, защото прерасналият разсад по-трудно се прихваща и добивите от него са по-ниски.

Засаждането е ръчно. Растенията се изваждат от саксиите и се засаждат от двете страни на лехата на разстояние 40 – 50 см и на дълбочина 3 – 4 см, след което се поливат гравитационно или ръчно, за да се избегне охлаждането на почвата.

Отглеждат се и на двуредова лента – 100 + 60 x 40-50 см.

Практикува се отглеждане на едроплодни краставици и чрез директна сеитба.

В началото на вегетацията се извършват 2 – 3 окопавания за унищожаване на плевелната растителност. За да се подобрят топлинният и въздушно-газовият режим на почвата, първата обработка се прави на дълбочина 10-12 см, а следващите на 5-6 см, поради повърхностното разположение на кореновата система, добрата подготовка на почвата и факта, че все още не е уплътнена от поливките и обработките.

Краставиците са силно влаголюбива култура, което се обяснява с плитко разположената коренова система и силно развита листна маса. Ето защо от засаждането до началото на плододаването, те се поливат на по-големи интервали – през 12 – 14 дни, а от началото на плододаването до края на вегетацията на по-малки интервали – през 6 – 8 дни. През време на усиленото плододаване, трябва да се обърне внимание на редовните поливки. Засушаването през този период води до намаляване на добивите и до влошаване на качеството на плодовете.

Около 20 дни след разсаждането, растенията се подхранват с 20 кг амониева селитра на декар.

При средно ранното полско производство на зеле чрез разсад, най-подходящ срок за засаждане е от 20 май до 5 юни. Засаждането може да бъде ръчно или механизирано. Схемата на отглеждане е 90 + 70 x 60 см.

За средно ранно полско производство на зеле чрез директна сеитба семената се засяват от 25 до 30 април на дълбочина 1 – 2 см. Във всяко гнездо се засяват по 3 – 4 семена. Сеитбената норма е 150 г семена на декар.

В края на април и началото на май се засаждат още пиперът, тиквичките, патладжаните.

Все още не е късно да се заложи и бостанът. Как – виж ТУК.

Овощни и лозя

За да не окапят завръзите на ябълката, през май се прави поливка около десетина дни след прецъфтяването. Ако не е извършено ранно пролетно окопаване, се прави сега, за да може да при поливките влагата да стигне до корените. Същите грижи се полагат и за крушите. Следи се внимателно за болести и неприятели.

Поливането и окопаването са практики, които важат и за костилковите видове. При кайсията е добре да се направи и азотно подхранване ос