Растителна защита

Най-масово срещаните симптоми по листата и плодовете на костилковите овощни култури са перфорациите. Названието на сачмянковия синдром произлиза от перфорациите, с които най-често завършва патологичната проява по листата.

Сачмянков синдром-симптоми

Характерни за сачмянковия синдром са три основни показателя:

  1. Образуват се сравнително малки по размери некротични петна;
  2. Има ясно очертана граница на поразената тъкан;
  3. Съществува отделяне на поразената тъкан от здравата част.

 

В резултат на това, по листата, основно по младите, се образуват перфорации. По плодовете, в периода на тяхното нарастване, на мястото на отделените петна остава разделителен корков слой. По характера си сачмянковия синдром представлява една универсална защитна реакция на костилковите видове. Сачмянковия синдром е една защитна реакция за ограничаване на различни фитопатогени и токсични субстанции, чрез образуване на хистологична бариера и разделителен слой между поразената и здравата тъкан.

Различията, които можем да наблюдаваме в симптомите на сачмянковия синдром по отношение на форма, цвят и други особености на некротичните петна, се зависи до голяма степен от реакцията на растение­то-гостоприемник и по-малко от вида на патогена. Поради тази причина, симптомите на отделните заболявания при един и същ костилков вид се различават no-малко, отколкото проявите на една и съща болест при различните гостоприемници. Това е причината за малката сигурност на макроскопския метод за определяне и за необходимостта да се извършва диференциална диагностика, главно микроскопски и чрез биологичен анализ.

Причини за възникване на болестта (етиология) сачмянков синдром.

При сачмянковия синдром се откриват повреди както от гъбно така и от бактерийио естество. Съществуват и такива, при които не се установява фитопатоген. Последната група условно се нарича „стерилна" сачмянка. От гъбните патогени в сачмянковите повреди по листата най-често участват Stigmina carpophila и по-рядко фитопатогени от родовете Pfiyllosticta, Phoma. Cercospora и Colletotrichum.

По листата на бадема, групата на микозните сачмянкови повреди основно се представя от гъбата Phoma amygdalina Sacc. elt В. Sacc. и сравнително рядко от Stigmina caropophila и Cercospora circumscissa Sacc.

По листата на прасковата, освен посочените гъби, сачмянкови симптоми причинява и облигатният паразит Sphaerotheca pannosa (Wallroth).

Бактерийна сачмянка по листата на костилковите се дължи най-често на Bacillus pumilus. По-рядко по листата на кайсията, прасковата и сливата те са резултат на Xanthomonas pruni, а no сливата и черешата се срещат и такива от Pseudomonas syringae.

„Стерилните" форми на сачмянка се дължат предимно на фитотоксични препарати.

В същата група попадат и някои вирози по костилковите овощни култури, но тяхното доказване изисква приложението на точни специфични вирусологични методи.

Сачмянковите повреди по плодовете имат почти същата етиология. Установените фитопатогенни гъби по плодовете са само Stigmina carpophila и Phoma armeniacae Thumen.

От фитопатогенните бактерии , причиняващи сачмянкови повреди до плодовете са определени: Bacillus pumillus и Xanthomonas pruni.