Растителна защита

СояСоята е слаб конкурент на плевелите, особенно в началните фази от развитието си, което оказва отрицателно влияние върху до­бива. Широко разпространени са едногодиш­ните широколистни видове: черно куче гроз­де, свиница, татул, а от многогодишните: балур, повитица, паламида.

Добра практика в борбата срещу плеве­лите при соята е прилагането на агротехни­чески и химически мероприятия. От същест­вено значение е засяването на соята след житни със слята повърхност. Обработката на почвата да бъде съобразена с почвения тип, характера и степента на заплевеляване. Нав­ременното и качествено извършване на ос­новната оран има решаващо значение за ог­раничаване заплевеляването с многогодиш­ни коренищни и кореновоиздънкови плеве­ли. Поникналите след това издънки могат да бъдат унищожени чрез подходящи хербици­ди. Допълнителните есенни и пролетни пред­сеитбени обработки са ефективни за унищо­жаване на едногодишните плевели.

Соята е култура, която пониква бавно особено при студени и влажни условия и плевелите често поникват преди нея. В този случай борбата срещу тях се извършва чрез брануване преди поникването на соевите растения. Прилага се механичната борба чрез окопаване, като броят на обработките зависи от степентта на заплевеляване и уплътняването на почвата.

Химичните третирания са в зависимост от: наличието на плевелни семена в почвата преди поникване на соята, видовия състав и степента на заплевеляване след поникване на културата, климатичните и почвените ус­ловия, определящи ефективността на про­дукти за растителна защита. В края на веге­тацията се извършва десикация на плевели­те.

Ефективната борба с плевелите в соята се води, като се използват препарати за растителна защита със следните акгивни вещества:

Преди поникване:

- преди сеитба-срещу едногодишни, жит­ни и широколистни видове: трифлуралин (с инкорпориране, почвено)

- след сеитба-срещу едногодишни, широ­колистни видове: линурон, прометрин, оксифлуорфен, метрибузин, метобромурон

- (почвено); срещу едногодишни широколист­ни и преобладаващи едногодишни житни ви­дове: ацетохлор, метолахлор, алахлор, пропизахлор, пендиметалин, диметанамид (почвено).

След поникване:

-срещу едногодишни, широколистни видо­ве: бентазон, фомезафен (вегетационно); сре­щу едногодишни и многогодишни житни ви­дове: флуазифоп-П-бутил, пропакфизафоп, халоксифоп, сетоксидим, квизалофоп-П-тефурил, клетодим, квизалофоп-П-етил , циклок-сидим, феноксапроп-П-етил (вегетационнно).

Десиканти: глифозат, дикват (вегетаци­онно).