Растителна защита

Растително защитни мероприятия през текущия месец - бюлетин по растителна защита.

 

ИКОНОМИЧЕСКИ  ВАЖНИ  НЕПРИЯТЕЛИ   ПО  ЖИТНИТЕ

 

житен бегачОбикновен житен  бегач  /Zabrus tenebrioides/. Развитие на  неприятеля начало на вредна  дейност. Праг на  икономическа вредност от поникване до братене : 4бр  ларви/кв.м  – ечемик;  3бр   ларви/кв.м.  – пшеница.

През последните години  се  запазва  тенденцията за  проява на  слаба степен на нападение и свит ареал на разпространение от обикновения житен  бегач. Очакванията са  тази  тенденция да  се  запази и през предстоящата сеитбена кампания.

Нараства броя  на площите, включени в редовен сеитбооборот, в резултат на което  отчитаме положителна тенденция към редуциране на плътността и ограничаване на  площите  с  плътност  от  неприятеля. При  спазване на редовен сеитбооборот, навременна обработка на почвата и  унищожаване  на  житните   плевели , значително  се намалява плътността от ларвите и не се налага третиране на  посевите с инсектициди.

Бръмбарите снасят яйцата си на дълбочина до 5 см., като предпочитат заплевелени с пирей  места. Това е една от причините за концентриране на  ларвите в посевите на хармани. Ларвите нагризват кълновете на поникващите растения. При  младите растения изсмукват сока,  сдъвкват листата, като  оставят неповредена само нерватурата. В резултат, листата стават като  “дреб от кълчища” и изсъхват. Повредените растения загиват. Ларвите продължават  да се хранят  до застудяване на времето и остават да зимуват в почвата. При по-топли  зими  не престават да се  хранят.

При невъзможност  да  се  спази сеитбооборот се  препоръчва  по-късна сеитба и използването на  обеззаразени семена със:   КРАЙЦЕР 350 ФС 100мл+200 мл  вода на  100  кг  семе;  ЮНТА КУАТРО ФС* – 160мл/100кг семе с 820  мл  работен р-р ;  ЦЕЛЕСТ  ТОП  313  ФС  – 130мл/100кг семе. Внимание! Сеитбата  на   третирани семена  с  Юнта   куатро  ФС*, Целест топ  313  ФС  и  Крайцер 350  ФС    се разрешава от септември до декември (включително).

Съгласно новия  Закон за защита на растенията /ЗЗР/ (обн. ДВ бр.61 от 25.07.2014 г.) обеззаразяването на семена се извършва само от лица, които са регистрирани в Областна дирекция по безопасност на храните,  и които притежават диплома за висше  агрономическо образование  (или  договор с такова лице), специализирано помещение за третиране на семена за посев, специализирана техника  и оборудване за третиране на семена. Лицата  които извършват третирането на семената трябва да притежават сертификат по чл.83 от ЗЗР.

При  доказан есенен праг между фенофазите от  “поникване  до братене”  е необходима химична  борба. Да се подбират с предимство инсектициди от групата  на фосфороорганичните средства и карбаматните ПРЗ , осигуряващи по-дълго  последействие.

Разрешените пиретроидни средства  не  са  подходящи на  този  етап  от вегатацията и не осигуряват нужната защита на силно  чувствителната фенофаза на културата.

Химичната борба е  най-ефективна ако   се  проведе през есента.

Обикновена полевка. Праг на  икономическа вредност:  две активни колонии на дка. От извършените обследвания в стърнищата на областта констатирахме, че плътността от обикновената полевка е около  и над ПИВ. За различните АЕР намножаването на  неприятелят варира  между  1-2 активни  колонии/дка. при повторки и 2-3 активни  колонии/дка.  следокопен    предшественик – царевица   и слънчоглед. Висока остава  плътността от  полевката в старите люцернови площи  в областта.

При  установяване  на  над 5  активни колонии  на дка, да се  извърши дълбока оран на площите предназначени за есенна сеитба. Да не се прилага дисковане на площи нападнати от гризачи. Силно  нападнати стърнища да не се  засяват през есента. Да се  оставят да зимуват като угар. При  невъзможност да  се  подберат чисти  площи,  по-силно нападнатите полета да се  засяват колкото  е възможно по-късно. Специално внимание да се обърне на площи заети след  окопен  предшественик, където по правило плътността от полевката е по-висока.

Необходимо е да се извършват редовни обследвания и  на засетите площи със  зимна маслодайна рапица. Културата е много   чувствителна в началните фази от развитието си  след поникване до нарастване на листната маса и оформяне на силна  розетка.

Да  се извършват редовни обследвания на засятите  площи с есенници,  рапица и люцерна.   При   доказана плътност от 2 активни  колонии/дка да се третира с разрешените за употреба родентициди: *ФОСТОКСИН  ПЕЛЕТИ-2-5  пелети/обитаем  ход,

Внимание! Площното третиране е забранено! Да се вземат всички предпазни мерки за опазване на  птиците и дивеча.

житна мухаЖитни мухи. Праг на  икономическа вредност: 3бр. възрастни на кв.м; Преобладаващи видове за областта са Житна стъблена, Житна тревна и Шведска муха.

Тип  повреда:   Житните  мухи летят от август до октомври, поради което  нападат силно  най-рано засетите посеви. Излюпената ларва се  вгризва в основата на  централния лист  на  младите растения и го прегризва. Той пожълтява, изсъхва и се усуква. След  изхранването си житните мухи какавидират в мястото на повреда. На този  фон на повреда, останалата листна  маса остава зелена. Най-опасна е повредата от есенното поколение по поникващите житни  посеви. На ранни  посеви след  поникване се препоръчва обследване чрез косене с  ентомологичен сак. Контролът   на житните  мухи е много труден, поради  скрития начин   на  живот   на  ларвите  и разтегнатия период на летеж на възрастните.

Химична  борба да  се  прилага само при достигнат праг  на вредност. Третирането трябва да е  насочено  срещу   възрастното, преди   масово яйцеснасяне. Регистрирани  ПРЗ: МОСПИЛАН  20СП 15г/дка, НУРЕЛЕ  Д  – 75мл/дка.

Превантивни агротехнически мероприятия: – Сортове, склонни към по-силно братене, които се   развиват  по-бързо и са по-устойчиви  на повредите от житните мухи.

– Спазване на  сеитбообращения с пространствена изолация;

– Борба срещу  житните  плевели, като  пиреи  и др;

– Сеитбените срокове са  фактор от решаващо значение.

Ранната сеитба стимулира намножаването  и повишава повредите от житни  мухи. Поникването съвпада  с  летежа и яйцеснасянето на  есенните поколения. Оптималната посевна норма осигурява по-гъсто  гарниране на посева. Затруднява се  яйцеснасянето, ограничават се  повредите.

ТЕХНИЧЕСКИ   КУЛТУРИ: РАПИЦА

Културата се намира в добро фитосанитарно състояние. Посевите засети от началото на септември са поникнали и в много добро фитосанитарно състояние. През есента най-разпространени  и икономически важни  неприятели  и болести по рапицата са: Рапична листна оса,  Рапична стъблена бълха и Сухо стъблено гниене (фомоза).

Рапична листна осаРапична листна  оса /Athalia colibri/ Праг  на   икономическа  вредност:  през  есента -2-3 броя  на  кв.м – лъжегъсеници;

Рапичната листна оса развива три поколения годишно. Вредоносно за рапицата е  третото поколение. Летежът  на  осите продължава  до  края   на  месец октомври , като масовият летеж съвпада с поникването на рапицата. Ларвите изгризват  ямички  по  долната страна на листата, по-късно правят периферни нагризвания по петурата и остава само централния нерв.

При масово нападение нагризват листните дръжки и вегетационния връх, в резултат на което силно повредените растения загиват още през есента. След поникване на културата  е важно да се извърши обследване  на  посевите.

При установяване на първите лъжегъсеници и достигнат  праг  на вредност е необходима химична борба.

Рапична стъблена  бълха /Psylliodes chrysocephala/. Праг на  икономическа вредност: – 2 броя възрастни /кв.м във фенофаза “поникване”;- 4бр възрастни /кв.м.във фенофаза” разтворен 3-9-ти лист”. Неприятелят е блестящ, синьо-черен бръмбар с  големина 3-4 мм.  Ларвата е  мръснобяла с тъмнокафява глава,  дълга до 7 мм. Развива едно поколение годишно  и зимува като  яйце, ларва и възрастно насекомо.

През септември излизат от състояние на диапауза и   започват  усилено да  се  хранят  за достигане на полова зрялост, предимно с листата, като  изгризват отвори по тях. При по-голяма плътност са в състояние за няколко дни да унищожат посева. Основната вреда от неприятеля се причинява от вгризването на ларвите. Те проникват в дръжките на външните рапични листа и първоначално минират вътрешността им. От там мигрират към стъблото и могат да достигнат до вегетационния връх,  който  разрушават. Листата на  нападнатите растения пожълтяват. В повредените тъкани  проникват причинители на гъбни болести (фомоза и др.).

Мерките  за борба включват: Ранна сеитба, поддържане на  висок  агрофон, редовно унищожаване на кръстоцветните плевели, своевременно  третиране, имащо  защитен ефект и срещу  гъсениците на Ряпната пеперуда, срещани до късна  есен.

Сухо  стъблено гниене (фомоза)Първите симптоми на болестта се появяват от поникване до фенофаза 6- ти лист под формата на светлобежови петна по листата по-късно се  появяват черни  точки- пикниди . Спорите на гъбата се разпространяват с дъждовни капки по всички части  на растеният. Най-характерни са признаците върху кореновата шийка, която  нек