ОВОЩНИ КУЛТУРИ

Периодът  е подходящ за провеждането на агротехническите мероприятия в овощните насаждения, като: санитарни и формиращи резитби, обработка на почвата в реда и междуредията. С изрязването на всички болни, счупени клони, мумифицирани плодове, зимуващи гнезда, яйчни пръстенчета и купчинки на листогризещи гъсеници, щитчета на щитоносни въшки се  намалява плътността на листогризещи гъсеници, щитоносни въшки, намалява се  инфекциозния фон от причинителите  на сачмянка, ранно кафяво гниене, струпясване по ябълка и круша, брашнеста мана, огнен пригор и др.

При обработката на почвата се засягат зимуващите стадии на листни и плодови оси, плодови червеи, плодови и листни мухи и др. Добрата растително защитна практика предполага търсенето на  общи моменти в развитието на болестите и неприятелите и при възможност извеждане на борбата с повече от един вредител  в рамките на едно третиране.

При извършване на зимното пръскане при овощните видове можете да унищожите или намалите зимуващия запас от някои вредители. С това пръскане се унищожават зимните яйца на листни въшки, листозавивачки, педомерки, бълхи, овощни акари, ларви на калифорнийска и други видове щитоносни въшки. Най-подходящият момент за провеждане на зимното пръскане срещу неприятелите е след преминаване на зимните студове, преди и по време на набъбване на пъпките, непосредствено преди ”разпукване на пъпките”. Необходимо е,  да се работи с висока разходна норма на работния разтвор от 100 до 120 л/дка,  за да се постигне максимално обливане на короната на дърветата. Третирането е препоръчително при констатиране на плътност над регистрираните ПИВ ( за сливова щитоносна въшка- 20÷30 бр. зимуващи ларви / 100 см клонка; листни въшки: при ябълки- 10÷15 бр. яйца / 1 метър клонки; при сливи-5÷10 бр. яйца / 10 см клонка или 10% пъпки с яйца; при праскови- 30 бр. яйца / 1 метър клонка; за червен овощен акар:  при ябълки и сливи- 60÷80 бр. зимни яйца / 10 см клонка, при круши-40÷60 яйца / 10 см клонка). Срещу неприятелите можете на използвате: Пара зомер 3% (за червен овощен акар) и 2% (за калифорнийска щитоносна въшка).

 Крушова листна бълха

В периода 12-16.02.2016 година е констатирана поява  на презимували възрастни индивиди в различните области на страната. Третиране да се провежда при констатиране на плътност над регистрираните ПИВ (1 възрастно и 8-10  броя яйца на 8-10 торбести клонки).  

Костилкови овощни видове   Срещу някои икономически важни  болести при костилковите овощни видове- мехурки и червени листни петна по сливата, къдравост по прасковата, ранно кафяво гниене, сачмянка (гъбна и бактериална), ръжда, бактриален пригор трябва да се извърши третиране от „набъбване на пъпките до разпукване”.   За извеждане на борба  със сачмянката при костилковите овощни видове са регистрирани следните ПРЗ:

Срещу къдравост по прасковата са регистрирани и следните ПРЗ: 

Необходимо е да се извърши двукратно пръскане през 10 дни. 

Огнен пригор През 2015 година при извършените обследвания в наблюдаваните овощни градини  бяха   констатирани единични повреди от огнен пригор по чувствителните култури.   През този период е необходимо да се извърши следното:  

• изкореняване на силно заразените дървета и незабавно изгаряне;

• резитба на здравите дървета  се извършва задължително преди болните;
• обеззаразяване на инструментите след всеки отрез с 10% разтвор на белина, формалин, спирт за горене, разреден с вода 3:1 в продължение на 2-3 сек.;

• изгаряне на всички изрязани заразени клонки;
• намазване на раните с 10% р-р на белина или формалин;
• дълбока резитба-50-70 см под мястото на инфекцията;
• зимно пръскане с 2% р-р на Бордолезов разтвор след набъбване на пъпките, но преди разтварянето им.

  МАЛИНИ 

Извън вегетацията на културата се извеждат третирания срещу :   Петносване на пъпките – Didymella applanata). Гъбата презимува като псевдотеции и пикнидии в заразените участъци по стъблата. През пролетта, при дъжд спорите се разсейват и причиняват нови заразявания в основата на пъпките, вкл. върху новия прираст. Благоприятни условия за развитие на патогена се създават при хладно и влажно време през вегетацията. За по-силната проява  на болестта допринасят ниските и северни изложения, високите  подпочвени води, едностранчивото азотно торене, включително зеленото торене.

Антракноза – Elsinoe veneta,  Гостоприемници: Малина и къпина. Патогенът зимува като мицел и плодни телца  (асервули) в заразените стъбла. През пролетта се образува конидиално спороношение, което осъществява масови заразявания по младите растения при оптимална температура от 20^оС и капка вода. Развитието на болестта продължава от началото на вегетацията до листопад. Регистрирани ПРЗ са:    

 ЯГОДИ 

Извън вегетацията на културата се извеждат третирания срещу:

Листни петна по ягодата – могат да бъдат причинени от Mycosphaerella  fragariae, Diplocarpon earliana , Phomopsis obscurans

Гостоприемници: Ягоди (културни и диви сортове). Бели листни петна - Mycosphaerella fragariae. Гъбата презимува в заразените зимуващи растения и в растителните остатъци. Болестта започва развитието си напролет от конидиоспори, които презимуват върху заразените живи листа и по-рядко от аскоспори, образувани в перитеции след презимуване. През вегетацията масовите заразявания се осъществяват от образуващите се конидиоспори. Оптимални условия за инфекция има при температура 25^оС и 60-80 часа продължителност на листното навлажняване. 

Виолетово-кафяви листни петна - Diplocarpon earliana. Патогенът зимува като уплътнен мицел по окапалите листа и като асервули, от които през пролетта се отделят конидиоспори. Болестта се развива в хладно и влажно време, особено силно при условия на дъждуване. Масово се разпространява напролет, през лятото затихва и при възобновяване на валежите избухва отново.   Ветриловидни листни петна - Phomopsis obscurans. Патогенът зимува с пикнидии в заразените окапали листа. Болестта се благоприятства от умерено топлото и дъждовно време.  

ЛОЗЯ

 Бактериален рак   За предотвратяване появата и развитието на болестта трябва да бъдат засаждани лози, свободни от зараза. Полезни са практиките, ограничаващи повредите от измръзване, например загребване на младите лози и торене с калиеви торове през есента. В плододаващи лозя, където е установено заболяването, резитбата трябва да се извърши преди започване на сокодвижението, като първо се режат здравите лози, а след това болните. При установяване на нападнати растения, през първите 3 години след засаждане на насаждението, те трябва да бъдат изкоренявани и унищожавани. Директна борба по химичен път не е възможна. 

Екскориоза   Добрата растителнозащитна практика на този етап от развитието на културата включва използване на посадъчен материал, свободен от патогена. Заразените вдървесинени части са източник на инфекция и трябва да се отстраняват при резитбата, като растителните остатъци се унищожават. Поддържане на висока агротехника, която включва редовна обработка на почвата и торене. 

Лозова щитовка   При установено нападение от неприятеля нападнатите части със зимуващи ларви да се отстраняват при резитбите, ако това е възможно. Няма регистриран ПРЗ за извеждане на зимно пръскане срещу лозовата щитовка.