Растителна защита

Доматите произхождат от Централна и Южна Америка.В Европа са пренесени в началото на XVI век. Сега са разпространени и се отглеждат във всички страни на света, където климатичните условия позволяват това.

Рудолф Щайнер в своите земеделски лекции описва доматеното растение като „най-недружелюбното съ щество” в цялото растително царство. Доматът не желае да получава нищо отвън. В животинският и човешкият организъм аналог на домата е черния дроб. Ето защо се препоръчва консумация на домати при заболявания на този орган. От друга страна доматите стимулират растежа на тумори и карциноми, следовател но трябва да се избягват от хора предразположени към тези заболявания. Доматите са една от основните зеленчукови култури за българското градинарство. Те са едногодишни растения.

Имат силно развита коренова система. Стеблото е тревисто и след като израсне, поляга на земята. В пазва та на всеки лист се образуват разклонения – колтуци. При отглеждане на доматите привързани на притки или опорни конструкции, тези разклонения се отстраняват, докато са още малки /до 5см/. Тази практика се нарича колтучене на доматите.

Листата на доматите са разделно текоперести, цветовете са хермафродитни и се самоопрашват. За да под помогнем опрашването, препоръчително е сутрин леко да разтърсваме цветните главички. При отделните сортове домати, плодовете се различават по форма, големина, интензивност на оцветяването и вътрешна структура. Семената са дребни. Запазват кълняемостта си 4-5 години. Доматът е топлолюбиво растение оп тималната температура за правилно развитие на растението с 24-25″С. При температура под 15″С почти не се образува багрилно вещество в плодовете и те стават жълтеникави. Багрилно вещество не се образува и при температура над 42°С, когато плодовете стават жълти, лис тата дребни и по доматите се появяват пригори.

Към влагата доматеното растение е средно взискателно. Може да се отглежда и без напояване. Но при ре довно поливане, се получава обилна реколта. Ако влагата в почвата рязко се колебае, след като плодовете са оформени, те масово и силно се напукват. Важно значение има и въздушната влажност. При висока влажност се увеличава опасността от гъбични заболявания и се затруднява опрашването. Доматите могат да се отглеждат върху различни почви, стига те да са структурирани и плодородни. Предпочитани сортове домати са Триумф, Огоста и Балкан /за белени домати/, Хеброс и др.

Отглеждане на ранни домати на открито

Ранно полското отглеждане на домати се осъществява чрез пикиран разсад. Разсадът се отглежда в парни ци, като се използват специални сандъчета с решетка. За да се отгледа разсад за 1 дка, трябва да се засеят 25-30 грама семена. Разсадът се приготвя между 1 и 10 февруари като на 1 кв.м. се засяват 3 грама семена. Между 1 и 15 март, когато се образува първия чифт същински листа /фаза кръстосване/, разсадът се пики ра в почвата на парниците на разстояние 10х10см.

Две-три седмици преди пресаждането в парника, трябва да се направи подготовка на почвата. На местата, където ще се разположат доматените бразди, се изкопават легла с дълбочина 12см. Приблизително 7см от тази дълбочина се запълва със смес от полуугнил компост и дървесна пепел. Разсада се пикира и се оформят високи бразди. Непосредствено след тази операция се пръска с препарат 500, За укрепване на разсада се препоръчва подрязване на корена му с около 1/4 и накисване на младите растения в препарат SPS или препарат от Бял Равнец. Последния препарат се приготвя като 1 кг пресни цветове от Бял Равнец /или 300 грама сухи/ се накисват в 5 литра престояла дъждовна вода. В продължение на 2-3 дни препарата се разбърква периодически и накрая е готов за употреба.

Преди да бъдат засадени корените на доматения разсад се накисват 10 минути в SPS. Засаждането е препоръчително да се направи на ден ПЛОД, когато Луната е десцедентна. След засаждането на разсада браздите се покриват с тънък слой сухи листа или слама. Оформянето на висока бразда благоприятства затоплянето на „растителното легло”, за разлика от равната повърхност. Високата бразда стимулира работата на космическите сили. Топлата поч ва е необходима на младите растения и тя благоприятства вкореняването.

Много е важно „леглото”, в кое то сме насадили разсада да бъде топло, дори и в парника. Градинарите понякога преживяват разочарова ния, поради незнанието си, че растенията не обичат студена почва. В студено време се препоръчва в бъдещите легла на разсада да се поставят бутилки, които се напълват няколко пъти с вряла вода. Скоро след това да се засадят растенията в така затоплените легла.

Този метод за подготовка на почвата преди пресаждане, може да се използва и при отглеждане на домати на открито.

За да не прерасне, пикирания доматов разсад се отглежда при относително по-ниска температура /около 17°С/ и по-ограничена влажност на почвата. Важно значение за закаляването на растенията има засушава нето през последните 10 дни преди разсаждането им на открито. Разсаждането на открито, става когато първия цвят от първата цветна пъпка е цъфнал или е пред цъфтеж. Растенията са високи 20-25 см.

Пресадения домат скоро формира нови корени в плиткия почвен слой. За да се стимулира образуването на по-дълбоки корени се практикува вкопаване /на около 10 см дълбочина/ на празни кофички от кисело мля ко с предварително пробита дупчица на дъното. Кофичките се вкопават на равни разстояния между браздите. Периодически пълним кофичките с вода, така се осигурява напояване на по-дълбок почвен слой. Доматените растения с дълбоко оформена коренова система, са по-устойчиви на болести и на горещините през лятото.

Подготовката на почвата при отглеждане на ранни домати се състои в есенна оран на дълбочина 25-30 см, при която се внася цялото количество компост /около 4 тона на декар/ и двукратно култивиране и бранува не преди разсаждането.

Разсадът се засажда на ден ПЛОД, десцедентна Луна около 25-30 април и непосредствено след засаждане то се полива с малко вода. Третира се с препарат 500. Обикновено растенията се засаждат в едноредови ле хи на 25см едно след друго. Поставят се притки или телена конструкция и успоредно с израстването им доматите са привързват нагоре. През втората половина на юни, началото на юли могат да се направят 1 -2 поливки с размит във водата компост в съотношение вода – компост 1:1.

Преди да започване узряването на плодовете, доматите се поливат по-рядко, но се следи влажността на почвата да не спада под 70% от ППВ. Когато плода започне да се оформя, необходимо е допълнително подсилване на растенията чрез пръскане с препарат 501. Рано сутрин се третира с препарата. Ако в някои по-късен етап растенията не са достатъч но силни – операцията се повтаря.

В своя земеделски курс, Рудолф Щайнер препоръчва да си приготвим специален компост за доматите. На есен след като приберем реколта, събираме стеблата и листата на доматените растения на отделен куп. Добавяме оборска тор и приготвяме самостоятелен биодинамичен компост. Такъв компо ст можем да направим в неограничени количества, тъй като той е много ценен и винаги е нужен в градината.

Когато на следващата година, сме засадили новите домати и те вече са започнали да формират плодове, добавяме към браздата от специалния компост. По този начин стимулираме плододаването. След добавя не на компоста не бива да се забравя покриването на браздата отново със сухи листа или слама, за да може да се поддържа вътрешността й влажна и активна.

След като плодовете са напълно нараснали и започне зреенето и беритбата, влагата в почвата не бива да спада под 80% от ППВ. Поливките се извършват през 4-6 дни и се обръща сериозно внимание да не се до пуска голямо колебание на почвената влага, защото това причинява напукване на плодовете. Оранжерийната белокрилка е голям неприятел на парниковите домати. За прогонването на оранжерийната белокрилка се препоръчва засаждане на невен в лехите с домати.

Възможно е доматите в парника да се разболеят от вирус,