Растителна защита

Торене на рапицата

rapitsa-2Препоръчителни торови норми за рапицата са:

  • Азот от 6 до 13 кг а.в./дка. (рапицата е зависима от азота култура);
  • Фосфор от 6 до 8 кг а.в./дка;
  • Калий от 5 до 8 кг а.в./дка.

Фосфорът и калият трябва да се внасят при подготовката на почвата за сеитба. Азотът може да се внесе на два пъти - половината заедно с фосфора и калия, а другата в края на зимата, при първа възможност за влизане в полето. По-широко застъпена е практиката цялото необходимо количество от азотни торове да се внася изцяло напролет при първа възможност за работа на полето, а не на два пъти. Бедните почви на микроелементи (молибден, манган, бор, магнезий) и калций трябва да се наторят със съответния тор, за да се избегнат повреди, причинени от недостиг на микро и макроелементи. На сиви горски почви и когато е внесен повече азот, добър ефект дава подхранването с молибден.

Растителна защита при рапицата

Непосредствено след сеитбата на рапицата почвата трябва да се валира. Ако се появи почвена кора или поникнат плевели, се прави брануване с лека брана или с ротационна мотика.

Борбата с плевелите започва още с подготовката на площта за сеитба. Правилната и адекватната подготовка подпомага до голяма степен борбата с плевелите. Пръскането може да се извърши преди сеитба или след сеитба преди поникване на културата, като се използват хербицидите (Бутизан S - 300-350 мл/дка – след сеитба преди поникване; Бутизан 400 СК - след сеитба преди поникване или веднага след поникване на рапицата; Девринол 4Ф - 300-350 мл/дка – внася се преди сеитба с плитко инкорпориране и др.). ????

Рапицата е бързо растяща култура, която развива голяма листна маса, а големите листа на розетката по-късно през вегетацията потискат развитието на плевелите. В такива случаи не са нужни допълнителни мерки за унищожаването им. По-късно през вегетацията срещу едногодишни и многогодишни житни плевели може да се използува Фузилад супер в дози-150 мл/дка (едногод.) и 200-250 мл/дка (многогод.). Селективност към рапицата имат и хербицидите на база Клопиралид – Лонтрел ЕК, Лонтрел 300 ЕК и др. - ефективни срещу плевели като - паламида, лайка, подрумче, пипериче и др. Така или иначе при употреба на който и да е от регистрираните при тази култура хербициди, е нужно строго спазване на инструкциите за употреба на съответния продукт.

За да има по-добро опрашване на рапицата трябва в близост до посева да се поставят пчелни кошери по 2 бр. на декар.

Рапицата се развива рано на пролет. Тя съдържа много захари и се напада от различни неприятели, които се хранят с всички нейни органи.

Неприятели по рапицата:

  • кръстоцветна зелева бълха, рапична листна оса, рапичен бръмбар, рапичен цветояд, светлокрака зелева бълха, рапична стъблена бълха, малка рапична стъблена бълха, обикновена вълнистоивичеста бълха,черна зелева бълха, мъхнат бръмбар, миризлив бръмбар, скритохоботници, кръстоцветни дървеници, нощенки, ливадна пеперуда, скакалци, миниращи мухи.

За да бъде успешна борбата с тях е небходимо прилагането на интегрирана растителна защита. Правилната агротехника позволява дружно поникване и растеж на жизнени и устойчиви на повреди растения.

За да стане това факт трябва да се налице:

  • подходящ предшественик, позволяващ унищожаването на кръстоцветни плевели-за нашите условия са чисти житни посеви;
  • навременна обработка на почвата - подметка, последвана от лятна културна оран на дълбочина 15-20 см или 2-3 кратно дискуване при засушливи условия;
  • подравняване на почвата с валиране преди сеитба;
  • балансирано торене; сеитба в оптимални срокове и норми;
  • успешна борба с плевелите.

Конвенционалната растителна защита трябва да се прилага след преминаване на приетите прагове на вредност на неприятелите по рапицата. През различните фенофази на зимната рапица (покълнване, поникване, розетка, бутонизация, цъфтеж и узряване) вредят различни неприятели. Нужно е да се знаят икономическите прагове на вредност (ИПВ) на различните насекоми. ИПВ на рапичния бръмбар е 2-3 бр./кв.м. през есента (фенофаза- покълнване- поникване) и 5-6 ларви/кв.м. през пролетта (фенофаза-розетка-бутонизация). ИПВ на рапичната листна оса е 5-6 лъжегъсеници/кв.м. през есента и респ. 1-2 бр/кв.м. през пролетта. През пролетта се води борба и срещу кръстоцветни бълхи, различни видове зелеви дървеници, скритохоботници, гъсениците на зелеви пеперуди и др.

Инсектициди, които са подходящи за употреба срещу различните неприятели по рапицата са:

  • Актелик 50 ЕК, Дурсбан 4Е, Регент 800 ВГ, Томбел 32 ЕК, Падан 50 ВП, Пилот 48 ЕК и др.

Най трудна е борбата през фенофазите - цъфтеж и узряване, с тъй като трябва да се опазят опрашителите и най-вече медоносната пчела. В тази връзка най-добре е да се използуват през този период следните пиретроиди:

  • Вазтак 10 ЕК в доза 12,5-15 мл за дка, Карате голд - 12,5 - 20 мл за дка, Банкол 50 ВП - 150 г за дка, Родео 50 ВП - 150 г за дка и др. срещу рапичния цветояд (ИПВ - 1-2 бръмбара на растение), дървеници, листни въшки, мъхнатия и миризливия бръмбар.

Рапицата се нарада и от редица неинфекциозни и инфекциозни болести. При недостиг на хранителни елементи (калий, калций, магнезий, бор) се проявяват различни признаци - хлороза, преминаваща в некроза по листата от различните етажи (недостиг на калий, магнезий) редукция на растежа и скъсяване на междувъзлията (недостиг на бор), епинастия - клюмване на върховете на цветоносите - последвано от некротиране (недостиг на калций).

Инфекциозни болести по рапицата.

Гуша

Когато заразяването е в началото на развитето на културата, рано заразените растения на рапицата започват да жълтеят, завяхват и загиват. При по-късно нападение растежът и развитието са редуцирани. По корените се наблюдават образувани по-светли или по-тъмни, гладки или грапави тумори. Добивите са много ниски.

Борба с гушата по рапицата:

  • при поява трябва да се спазва 7-8 год. сеитбообращение;
  • на полето в огнищата на разпространение киселите почви трябва да се варуват с хидратизирана вар - 100-150 г/кв.м.;
  • своевременно унищожаване на кръстоцветните плевелни видове.

Мана

При появата на мана по рапицата хипокотилът, семеделите и вегетационния връх на младите растения са обхванати от хлоротични петна, покрити от долната страна с белезникав налеп. Растенията бързо загиват. При по-късна проява се наблюдават локални хлоротични напетнявания, семената са спаружени и покрити с тъмносиви петна.

Борба с маната по рапицата:

  • използване на семена от здрави растения;
  • при силна проява в посева - пръскане с Дитан М 45 - 0.2% , Алиет 80 ВП - 0.25%, Ридомил МЦ 72 ВП – 0.3% и др. Към препаратите се добавя прилепител- универсал 50 - 0.05% или Ело. Третирането се повтаря след около 2 седмици.

Брашнеста мана по рапицата

При нападение от брашнеста мана по всички зелени части на рапицата се появяват петна, покрити с налеп, постепенно петната разрастват и обхващат цялата повърхност - растителните тъкани жълтеят и прегарят преждевременно.

Борба с брашнестата мана по рапицата:

  • спазване на 3-4 год. сеитбообръщение;
  • при много силно нападение (особено в семепроизводствените посеви) се пръска с - Алто 320 ЕК - 20 мл/дка, Байлетон 25 ВП - 0.02%, Пънч 40 ЕК - 20 мл/дка и др.

Бяла ръжда по рапицата

При появата на бяла ръжда по рапицата нападнатите части (нарастващи тъкани, върхове на цветоноси, съцветия) са хлоротични, хипертрофирани и изприщени от брадавичковидни белезникави сори, които по-късно се разпрашяват. Подобни са проявите и по листата при локалната форма. При силно нападение посевите трябва да се третират със същите фунгициди както срещу маната.

Чернилка по рапицата

При нападение от чернилка по рапицата по стъблата и семеделите се образуват многобройни черни петна и пониците загиват. При по-късна поява се наблюдават едри жълтеникави, после черни петна с концетрична структура по най-външните листа. Тъканите в петната бързо некротират и често се разкъсват. Върховете на цветоносите се покриват с тъмен кадифен налеп. Шушулките се деформират и изсъхват. Семената са спаружени и с ниска кълняемост.

Борба чернилка по рапицата:

  • чернилката е полифаг и е в състояние да предизвика епифитотии;
  • при силно развитие на болестта се използват фунгицидите като при маната.

Листни петна по рапицата

При поява на листни петна по рапицата по двете страни на листата се появяват белезникави петна с концентрична структура, които бързо разрастват. Постепенно петната некротират и образуват в периферията рехав налеп. При силно нападение листата прегарят. Петна се образуват и по стъблата. При висока степен на нападение да се пръска с Беномил 50 ВП - 0.1%

Сухо стъблено гниене - сечене по младите поници на рапицата

При нападение от сухо стъблено гниене по стъблата се развива кафява засъхнала ивица, която започва от подземната част - растенията жълтеят и завяхват.

Борба сухо стъблено гниене:

  • спазване на 4-5 год сеитбообръщение;
  • при необходимост - пръскане с Купроцин - 0.4%, Дитан М 45 - 0.2%, Бенлейт 50 ВП - 0.1% и др.

Бяло гниене по рапицата

Болестта бяло гниене по рапицата се развива по всички кръстоцветни култури, като обикновено се проява на хармани. Характерно за болестта е, че младите растения не се нападат. При по възрастните растения се появяват воднист