Листата, развили се от заразени пъпки от брашнеста мана по ябълката-Podosphaera leucotricha са дребни, удължени, светлозелени и изцяло покрити с брашнест налеп от мицел и спори на гъбата. Такива листа са чупливи. По-късно покафеняват и окапват още в сре­дата на месец юли.

Върху вторично заразе­ните листа се появяват първоначално дреб­ни, неправилни, светлозелени до бледожълти петна, които по-късно се покриват с брашнест (сивобял) налеп. Листата се изкривяват, тъканите под налепа покафеняват и по-силно нападнатите окапват преждевре­менно. Леторастите от заразени пъпки са със скъсени междувъзлия, дребни и покрити със сивобял мицел. Кората се напуква и леторастите изсъхват. Върху тях се образуват дребни, черни лъскави плодни тела на гъ­бата (клейстотеции). Върху леторастите, за­разени през вегетацията се появяват продълговати петна, покрити със сивобял мицел. Петната се разрастват постепенно, като обхващат и пъпките. Тъканите под ми-цела на гъбата са вкорковени и се напукват. Признаците на болестта върху цветовете най-добре са изразени върху цветните чаш­ки, които са сивозелени и са покрити със сивобял брашнест налеп. От заразените цвето­ве не се развиват плодове. Те покафеняват, изсъхват и окапват преждевременно. По младите завръзи се появяват неправилни петна, покрити със сивобял брашнест налеп. Силно нападнатите завръзи изсъхват и окапват преждевременно. При по-слабо на­паднатите налепът изчезва, а при оформяне на плодовете се наблюдава мрежовидна ръждивост. У нас такава ръждивост се по­лучава по плодовете на сорта Джонатан и Мойра, които са много силно чувствителни на болестта.

Причинителят е Podosphaera leucotricha (Ell and Ev.) Salmon от клас Ascomycetes с анаморф (конидиален стадий ) Oidium farinosum Cooke.

Гъбата презимува като мицел в заразе­ните пъпки, инфектирани през вегетация­та. Мицела на гъбата може да загине заед­но със заразената пъпка при температура под - 25°С. През пролетта при разпукване на пъпките мицела образува конидионосци с конидии, които причиняват нови заразя­вания. Най-благоприятни условия за зара­зяване се създават при температура между 20-22°С и относителна влажност на въздуха 96-100%. Установено е, че конидиоспорите могат да покълват и върху листната повъ­рхност при относителна влажност под 70 %. Температури над 30°С и интензивни дъждове ограничават развитието на боле­стта. Конидиоспори се образуват както върху зимуващия мицел, така и върху вторично заразените листа и леторасти. Масовото за­разяване на цветните и листни пъпки става до един месец след формирането им или преди покривните люспи да са се втвърди­ли. Клеистотециите нямат значение за пре­зимуване на болестта.

Стратегия за борба с брашнеста мана по ябълката -Podosphaera leucotricha

Санитарни мерки - резитба за отстраня­ване на заразените клонки. Извършва се ед­новременно със зимната резитба за форми­ране и плододаване. При силно чувствител­ните сортове се провежда и резитба по вре­ме на вегетацията за отстраняване на силно-заразените леторасти.

Химичната борба е насочена към пред­пазване на листата, леторастите и плодове­те от заразяване. За опазване на силно чувствителните сортове се провеждат пръс­кания в интервал от 8 до 12 дни в зависи­мост от последействието на използувания фунгицид и динамиката на растежа на дър­ветата. Първото пръскане се провежда при разпукване на пъпките. ДРЗП е използване­то на продукти със системно действие при благоприятни условия за развитие на боле­стта.

Активни вищества за борба с брашнеста мана по ябълката -Podosphaera leucotricha

Хексаконазол, триадимефон, триадименол, бромуконазол, трифлоксистробин, динокап, сяра, флузилазол, фенаримол, трифо-рин, миклобутанил, дифенконазол, крезоксин метил, диниконазол, трифлумизол, тебуконазол.

Забележка: Борбата срещу брашнестата мана трябва да се води едновременно с та­зи срещу струпясването. Повечето от изб­роените фунгициди са ефикасни срещу две­те болести . При сортовете устойчиви на струпясване трябва да се води борба срещу брашнестата мана, тъй като повечето от тях са чувствителни на болестта, но в раз­лична степен. Сортовете Брайтголд, Кооп 10, Прима, Присила, Приам, Флорина и Фрийдъм през първите четири години мо­гат да се отглеждат без фунгицидни трети­рания, но трябва да се прави резитба за отстраняване на първичната зараза. След това се налага да се провеждат от 4 до 7 третирания. Сортовете Мойра и Джонафрий са много силно чувствителни на брашнеста мана.