Растителна защита

Обикновената краставична мозайка - Cucumber mosaic virus (група Cucumovirus) е една от най- разпространените вирусни болести, която се наблюдава по над 800 вида от 34 ботанически семейства.

Симптоми на болестта обикновената краставична мозайка - Cucumber mosaic virus.

Те се различават в зависимост от вида на гостоприемника и щама на причинителя. При някои култури (напр. тикви) началните признаци на болестта обикновена краставична мозайка - Cucumber mosaic virus се проявяват след поникване на растенията, развили се от заразени семена. Техните семедели са жълти, а същинските листа са грапави и мозаично прошарени. Най-често признаците се забелязват по възрастните растения 6-8 седмици след поникване. По младите листа се наблюдават жълтеникави области  от 1-2 mm в диаметър, които обикновено са ограничени от нервите. В по-късен етап повърхността на листата придобива мраморно жълтеникав вид, а петурата се набръчква и деформира. Понякога само краищата на листа пожълтяват, без ясно изразена мраморовидност или се забелязва пълна хлоротичност на листата. Болните от болестта обикновена краставична мозайка - Cucumber mosaic virus, растения закържавяват, заради забавяне или спиране на растежа. Междувъзлията са къси, а листата се извиват постепенно надолу (епинастия).

По плодовете се забелязват тъмнозелени и бледозелени до жълти петна, които са с гладка или неравна повърхност. Такива плодове са дребни и с неправилна форма.

При някои много чувствителни сортове заразяването с болестта на обикновената краставична мозайка - Cucumber mosaic virus, води до бързо увяхване и преждевременно умиране на растенията, без да се наблюдават типичните признаци. В този случай кореновите власинки умират и по корените се забелязва гниене. Особено силно е това  поведение при внезапни застудявания. От тиквените култури по-устойчиви към на болестта обикновена краставична мозайка - Cucumber mosaic virus, са дините, докато пъпешите, тиквичките (С. реро var, giromonia) и тиквите (С. реро и С. maxina) са силно чувствителни. Някои тиквени сортове дори развиват некроза, което води до бързо изсъхване на листата.

Причинител на болестта обикновена краставична мозайка е Cucumber mosaic virus (CMV) (група Cucumovirus).

Вирусът се пренася с листните въшки по неперзистентен път. Индикаторни растения са: Chenopodium quinoa, Ch. amaranticolor, Ch. murale, Phaseolus aureus, върху които вирусът образува типични локални повреди. По тютюневия сорт Самсун, N. glutinosa и краставица вирусът предизвиква мозайка.

Cucumber mosaic virus (CMV) (група Cucumovirus) е с много на бройн щамове и вариетети: var. lycopersicovastans, некротични и латентни щамове, изолирани от пъпеши и др. Устойчиви линии и сортове са:

  • Беландо F1, Astrate, Arabel, Cora, Emily, Monarch;

  • всички съвременни сортове от тип Корнишони (Adonis, Alert, Alvira, Amanda, Anka и др.);

  • тип краставици с бодливи плодове (Belcanto, Bellendo, Prestige, Victory , Darina), както и оранжерийният сорт Ando.

Cucumber mosaic virus (CMV) (група Cucumovirus) изкарва зимата в редица многогодишни или двугодишни растения, като дървета, храсти, цветя, плевели, зеленчукови култури и др. Той не се пренася със семената на краставиците. Рядко вирусът се пренася със семената на бялата тиква, врабчовите чревца и лупината. По време на  вегетацията вирусът се пренася неперзистентно от над 80 вида листни въшки (най-вече Aphis gossypii и Myzus persicae), a също и от краставичния бръмбар Diabrotica duodecimpunctata.

Борба с болестта обикновена краставична мозайка - Cucumber mosaic virus.

Краставиците и другите податливи на  патогена култури трябва да се отглеждат изолирано от места със заразени плевели и други растения. По време на  вегетацията трябва  да се води редовна борба срещу векторите, като се употребяват подходящи за целта инсектициди. За намаляване на заразата от вируса е необходимо третиране на растенията с емулсии от масла (минерални или растителни), а също и използване на отблъскващи материали (алуминиево фолио) или химични вещества (репеленти). Добри резултати се наблюдават при използването на привличащи средства, като жълти полиетиленови платна, намазани с трудно съхнещо лепило. В практиката трябва да се употребяват по-устойчиви сортове.