Растителна защита

Растително защитни мероприятия през текущия месец - бюлетин по растителна защита.Бюлетин РЗ 2 2018 Грижи за есенниците през март.

 

ЗА ПОЯВАТА, РАЗВИТИЕТО, НАЧИНИТЕ И СРЕДСТВАТА ЗА БОРБА С ВРЕДИТЕЛИТЕ при
ЗИМНИТЕ ЗЪРНЕНО ЖИТНИ КУЛТУРИ И РАПИЦА

ГРИЖИ ЗА есeнните култури

Основни грижи при житните култури
Площите засети с есенници редовно се обследват и ако се открият поражения от СНЕЖНА ПЛЕСЕН (особено в прорасналите посеви), снегът се притъпква с валяци. На откритите площи се прави снегозадържане, а в нивите, където се задържа вода, тя се отвежда. Пшеницата не понася вода и ако посевът престои повече от десет дни под нея, то той напълно загива. За да се избегне това, през топлите дни т рябва да се направят отводнител ни канали.

При температура по-висока от 6-7 градуса през топлите часове да се извършва обследване на площите за ОБИКНОВЕНА ПОЛЕВКА.

ИПВ ( икономическият праг на вредност ) през пролетта е:
⦁ 1 активна колония / дка за зърнено-житни култури и
⦁ 2 колонии /дка за люцерна.
При установена плътност над ПИВ да се заложат примамки за борба с вредителя. Задължително е борбата срещу полевката да включва и колониите по крайпътните ивици и синорите – важно превантивно средство, което ограничава ù междинните местообитания на неприятеля. Борбата трябва да се изведе най-късно до края на месец март.
При достигане на ПИВ изведете химичната борба с разрешени родентициди – ФОСТОКСИН ПЕЛЕТИ – 2-5 пелети / обитаем ход. Залагането на отровни примамки е най-ефикасно да се извършва през есента или напролет до края на март.
Важно: Примамките задължително се поставят в ходовете на неприятеля. При работа с тях да се вземат всички мерки за опазване на полезния дивеч и птиците. Площното третиране е строго забранено!

ФОСТОКСИН ПЕЛЕТИ е ПРЗ от 1-ва професионална категория за употреба!
ЖИТЕН БЕГАЧ
Праг на икономическа вредност (ПИВ) : 5 броя ЛАРВИ / м2 при ПШЕНИЦАТА и 6 броя ЛАРВИ / м2при ЕЧЕМИКА
Обследвайте редовно по-слабите и късно поникнали посеви и особено повторките. Обследването на посевите със зимни житни култури се извършва по диагоналите или шахматно и се преглеждат пробни площадки. Отчитат се повредените растения.
При достигане на ПИВ да се изведе химична борба срещу вредителя.
За постигане на максимален ефект да се използва наземна техника, като препоръчваме количество работен разтвор на декар да е около 60-70 л/дка.
За постигане на оптимален ефект третирането да се извършва в дни с положителни, дневни температури.

Регистрирани за борба ПРЗ срещу обикновения житен бегач:

АКТАРА 25ВГ – 7г/дka; ВАЗТАК НОВ 100 ЕК – 30 мл/дka; ДУЕТ 530ЕК ( ТЕРАГАРД ПЛЮС ) – 70 мл /дka; ДУРСБАН 4Е – 150 мл /дka; МОСПИЛАН 20СП – 12,5г /дka; НУРЕЛЕ ДУРСБАН – 70 мл /дka; ПИРИНЕКС 48 ЕК – 150 мл /дka; ТЕРАГАРД ПЛЮС – 70 мл /дka; ЦИПЕРФОС 530 ЕК – 70 мл / дka

РАПИЦА
Късно есенно и ранно пролетно заплевеляване
Причинява се от три основни групи плевели: пролетно-есенни (целогодишни) ефемери, ранни пролетни и зимно-пролетни. Целогодишните ефемери поникват през пролетта и лятото, и почти през цялата вегетация се наблюдават растения в различни фенофази. Към тази група спадат: врабчови чревца, едногодишна метлица, персийско великденче, а с подобен жизнен цикъл са и някои от кръстоцветните плевели: овчарска торбичка, дива ряпа, див синап, попова лъжичка. Често заплевеляването с тях се вижда едва през пролетта, когато вече е невъзможно да се изведе борба с тях.

Ранните пролетни плевели поникват масово през април, цъфтят през май и до края на вегетационния си период формират семена. Представители на тази група са: дива ряпа, див овес, див синап, червена мъртва коприва, лепка и др. Трирогата лепка е най-опасният плевел сред тях. При рапицата трирогата лепка създава големи проблеми както при прибирането – „спъва комбайна”, така и със замърсяването на реколтата от рапица, защото нейните семена не могат да се отделят от тези на лепката. При това семената на лепката запазват кълняемост около 10 години.
Зимно-пролетните плевели са най-голямата група, широко разпространени в рапичните посеви у нас. По-голямата част от семената им покълват през есента, а останалите през пролетта. Между най-важните представители от тази група са:  ветрушка, полска лисича опашка, едногодишен райграс, обикновена синя метличина, полска овсига, див мак, врабчово семе, полско лютиче, лечебна лайка, видове глушина и др.  С особено висок вреден потенциал сред посочените плевели са дивият мак, лайката, подрумчето, ветрушката. Подобно на трирогата лепка стъблото на ветрушката се увива около работните органи на комбайна и причинява трудности при жътвата.
Самосевките от житни култури също могат да се обособят като вредни плевели за рапицата. Тяхното намножаване е свързано с времето на жътвата и до голяма степен с качествената основна и предсеитбена обработка на почвата.
От многогодишните плевели – паламидата е най-често представения плевел в рапицата. Известно, че полската паламида е изключително конкурестноспособен вид на културните растения, поради лесното й вегетативно размножаване с издънки. Контролът над този плевел е труден и за постигане на успех са необходими системни практики.
Правилно решение за борба с плевелите, засягащи рапицата може да се вземе, само ако те са картирани за отделните производствени полета, ако се познават и ако се спазва точно технологията.   Още през есента, паралелно с кампанията по сеитбата на културата, трябва да се направи информиран избор и посевите да се третират с хербициди, чиито активни вещества най-ефикасно ще очистят полетата. Използват се  почвени или ранно вегетационни хербициди. През този период плевелите са най-чувствителни към прилаганите хербициди.
При пролетно третиране на рапицата с хербициди има опасност да не се получи ефект, защото плевелите стават по-устойчиви към използваните химически средства.
Контрол на плевелите в рапичните посеви:

•Срещу широколистни плевели (полски синап, полско лютиче, дива ряпа, къклица, ралица и други) във фенофаза „братене” на пшеницата и ечемика може да се внесе един от хербицидите: Агроксон -200 мл/ дка; Аминопиелик 600 СЛ-150-200 мл/ дка; Валсамин-150 мл/ дка( само при пшеница); Диовид 60 СЛ- 150-200 мл/ дка (при пшеница); Санафен- 150-200 мл/ дка; Хербоксон 600 СЛ-150-200 мл/ дка; Матон 600 ЕК-120-150 мл/ дка; Лонтрел 300 СЛ- 40-50 мл/ дка (при пшеница) и други. Хирбицидът Гранстар Супер (Доза: 4 г/дка) контролира над 70 вида широколистни плевели, типични за житните култури, включително паламида, лепка, лобода и самосевка рапица и слънчоглед. Силно селективен за културата, без значение от фазата на приложение.

•Срещу широколистни плевели, в т.ч. слабо чувствителни към хормоноподобните хербициди (лепка, видовете пипериче, видовете лайка, див мак, подрумче, росопас и други), приложени във фенофаза „братене” на културата може да се внесе един от хербицидите: Арат – 10-20 г/ дка; Дерби супер -2,5 г/ дка или 3,3 г/ дка ( само при пшеница, като високата доза се прилага , , ако в посева има преобладаващо заплевеляване от паламида); Дифендър СЛ- 80-100 мл/ дка ( при пшеница); Лар