Растителна защита

Растително защитни мероприятия през текущия месец - бюлетин по растителна защита.Как да предпазим пшеницата и ечемика от болести през април – Бюлетин 6 – 2018. Как да

предпазим пшеницата от болести през април

Повишаването  на температурите  през март и първата половина на месец април активизира развитието на зърнено-житните култури.  В настоящия момент фенофазите  при зимните житни са:   братене – масово-край и  вретенене начало-масово. При обследванията в края на март се установи, че  в голяма  част от площите почвена влага  е много  висока и площите бяха заблатени.

 

Кафява листна ръжда

 

И през настоящата година е установена ранна поява на болестта  в част от посевите от пшеница в страната.  До  настоящия момент степента на нападение е ниска, но със затопляне на времето се очаква да се повиши. Болестта се развива през целия вегетационен период – от най-ранните фази през есента до узряването през лятото на следващата година. Гъбата зимува у нас под формата на мицел и уредосори в есенните посеви и самосевките. По листните петури  по-често от горната им страна се появяват елипсовидни или леко удължени, неравномерно разпръснати ръждивокафяви купчинки от уредосори. При благоприятни условия броят им силно нараства и те покриват значителна  част от листната петура, която се усуква и изсъхва преждевременно, а зърното остава дребно, спаружено и с влошени хлебопекарни качества. Към края на вегетационния период от долната стра на на листата се образуват също така дребни, но черни и покрити от епидермиса телиосори. С редовните  обследвания   трябва да   установите  степента на нападение и да

проследите   разпространението на болестта. Химична борба се провежда при следните

прагове на икономическа вредност (ПИВ):

5% нападната листна маса, във фенофаза 1-ви – 2-ри възел; 5% нападната листа маса под флагов лист, във фенофаза поява на флагелния лист –

цъфтеж.

 

Жълта  листна ръжда

Болестта е характерна за по-северните европейски страни, но при хладно и влажно време през пролетта заболяването се появява   и в България. През изминалата 2017 г. не беше установено силно нападение от болестта  в страната.

Отначало по нападнатите растения се наблюдават петна, подобни на тези от септориозите, но по-късно петната се покриват с дребни, лимоненожълти уредосори, които са разположени във вид на верижки. При силна проява на болестта растенията имат редуциран растеж, листата изсъхват, а зърното е спаружено и недохранено.

Оптимални условия за прорастване на уредоспорите на жълтата ръжда са температура 11-13°С и влажност на въздуха 100%. Развитието на патологичния процес

се задържа при температури над 20-25°С. Да се извършват ежедневни обследвания на посевите за своевременно установяване начало на поява на болестта. Борбата започва най-напред с агротехнически мероприятия, като спазване на сеитбообращение и използване на устойчиви сортове. За да се спре развитието на самосевки, върху които се поддържа жизнения цикъл на патогена е необходима своевременна жътва, както и унищожаване на растителните остатъци в края на вегетационния сезон.

При поява на болестта трябва да се проведе химично третиране на посевите с фунгициди,

като прагове на вредност са същите, както и при кафявата листна ръжда…

Регистрирани ПРЗ :

АКТИВНИ ВЕЩЕСТВА

ПРОДУКТИ ЗА

РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА

ДОЗА/ДКА

Концентрация

Биксафен + протиоконазол АВИАТОР ЕКСПРО 225 ЕК + брашнеста мана, ран листен пригор, жълта ръжда, фузариум по класа 80-125 мл
Ципроконазол + азоксистробин АМИСТАР ЕКСТРА СК 70 мл
Ципроконазол + пропиконазол АРТЕА 330 ЕК 50 мл
Пираклостробин + епоксиконазол ДИАМАНТ МАКС + брашнеста мана, ран листен пригор, петносване на плевите, жълта и кафява ръжда, фузариум по класа, мрежовидни петна по ечемик 120-150 мл
Тиофанат метил + епоксиконазол *ДУЕТ УЛТРА + брашнеста мана, ранен листен пригор, жълта и кафява ръжда, фузариум по класа 60 мл
Бензовиндифлупир ЕЛАТУС ПЛЮС+ 75 мл
Епоксиконазол + метконазол *ОЗИРИС + ранен листен пригор, жълта и кафява ръжда , фузариоза по класа, хелминтоспориоза, брашнеста мана 200-300 мл
Протиоконазол + тебуконазол ПРОЗАРО 250 ЕК+ брашнеста мана, листни петна, фузариум по класа ранен листен пригор, жълта и кафява ръжда,базично гниене/ фузариоза по стъблата 100 мл
Ципроконазол + пентиопирад СИЕЛЕКС + 80-133 мл
Протиоконазол + тебуконазол + спироксамин СОЛИГОР 425 ЕК + листни петна, жълта и кафява ръжда, брашнеста мана, мрежовидни листни петна, снежна плесен, фузариум по класа 70 мл
Пропиконазол + ципроконазол + хлороталонил *ЧЕРОКИ СЕ + 200 мл
     
и др. регистрирани ПРЗ

Брашнеста мана

Климатичните условия в началото на месец април бяха благоприятни за поява и развитие на болестта – превалявания и умерени температури. Не бива да се предприемат ранни и ненужни третирания срещу болестта, преди нейната поява и достигане на ПИВ. За получаване на нормален добив е необходимо да се запази последният лист и класа. Химична борба се провежда с разрешени срещу болестта продукти при следните ПИВ:

  • 10% нападната листна маса, във фенофаза 1-ви – 2-ри възел;
  • 10% нападната листа маса под флагов лист, във фенофаза поява на флагелния лист – цъфтеж.

Септориози – ран листен пригор и пролетен листен пригор

 


Още от есента и рано напролет са установени петна от болестта по долните листа на растенията, но степента на нападение е ниска. Благоприятни условия за развитие на болестта се създават при валежи и висока въздушна влажнаст. Химична борба се провежда с разрешени срещу болестта фунгициди при следните ПИВ:

  • 5% нападната листна маса, във фенофаза 1-ви – 2-ри възел;
  • 5% нападната листа маса под флагов лист, във фенофаза поява на флагелния лист – изкласяване.

 

Мрежести петна по ечемик

Установени са петна от болестта по долните листа на растенията, но степента на нападение е ниска. Валежите могат да създадат благоприятни условия за развитие на заболяването. Химична борба се провежда с разрешени срещу болестта фунгициди при следните ПИВ:

  • 5% нападната листна маса, във фенофаза 1-ви – 2-ри възел.

Житни Дървеници

Вредната житна дървеница и дървениците от род Aelia ca едни от най-опасните неприятели по житните култури. Хранят се и с други диви житни треви и плевелни растения. От културните житни предпочита най-много и най-силно повреждат пшеницата, по-слабо нападат ечемик, овес и ръж. Зимуват като възрастни индивиди под опадалата шума в покрайнините на горите, като Вредната житна дървеница предпочита разредените дъбови гори. Напролет тя се раздвижва при средна денонощна температура 8-9°С. Миграцията към житните посеви се извършва при тихо, топло и слънчево време. През пролетта възрастните смучат сок от стъблата на младите растения, вследствие на което централният лист пожълтява, усуква се и изсъхва. По-късно, когато времето се затопли, те смучат сок от връхните части на неизкласилите още растения. Над мястото на убождането класът побелява, не се образуват класчета, вретеното се изкривява, а осилите се накъдрят (частично белокласие). Непосредствено след изкласяването вредните житни дървеници смучат сок от стъблото над последното коляно – тогава целия клас побелява (пълно белокласие). Периодът на яйцеснасяне през различните години е различен – от 52 до 74 дни. Една женска снася до 150 яйца – през пролетта по растителните остатъци и по-рядко по бучките пръст и по камъните, а когато времето се затопли, и по долните засъхнали листа или по листата и класовете.

Повредите от вредната житна дървеница обхващат два етапа. През първия възрастните на дървеницата повреждат стъблата на житните, много от които загиват. През втория етап ларвите повреждат зърната, които имат по-ниско абсолютно и хектолитрово тегло, което се отразява на размера на добивите.

Борбата против вредната житна дървеница отначало е насочена срещу презимувалите възрастни, при приключване на пролетната миграция (съотношението между мъжките и женските в посевите трябва да е 1:1). Провежда се преди яйцеснасяне, като съгласно Общите принципи за интегрирано управление на вредителите е задължително да се спазват следните прагове на икономическа вредност (ПИВ):

  • 2 бр./ м2 при суха и топла пролет, слаби и редки посеви;
  • 4 бр./ м2 при нормална гъстота на посева;
  • 1 бр./ м2 за семепроизводните посеви.

Плътността се определя със стандартен ентомологичен сак в ти