Растителна защита

Еска или апоплексия по лозата е болест с нарастващо значение основно в топ­лите и умерените зони на Европа. Дълго вре­ме се смяташе, че болестта се причинява от базидиомицетните гъби - причинители на дървесинно гниене Stereum hirsutum и/или Phellinus igniarius, но впоследствие бе устано­вено, че първичният патоген е един или ня­колко вида гъби, обединени в род Phaeoacremonium (основно Phaeomoniella chlamydospora и Phaeoacremonium aleophilum).

Заразяването с болестта еска или апоплексия по лозата се осъществява от спорите на тези гъби, навлизащи през рани и отрези. Ко­гато те инфектират активно растящи лози (на възраст между 8-10 години), причиняват ивичесто покафеняване на дървесината и смолоотделяне в проводящите съдове на стъблата и чепките (гроздовете). Това може да бъде съпроводено от симптоми по листна­та маса през лятото, започващи от основата на растенията. В зависимост от сорта по лис­тата се откриват жълтеникави (за белите сортове) или червеникави (за червените сор­тове) петна.

Симптомите по зърната могат да бъдат различни: зърната имат намален тургур и не узряват добре или са покрити с кафеникаво-виолетови петна, напукват се и изсъхват. Тези симптоми са индикатори за откриване на болестта еска или апоплексия по лозата, но може да не се наб­людават всяка година. Тази фаза на болестта е известна като „хронична" еска или „млада" еска.

Ако лозите едновременно с това са заразе­ни от базидиомицетни гъби (причинители на дървесинно гниене), в миналото погрешно определяни като Phellinus igniarius, а сега из­вестни като Fomitoporia punctata, то те могат внезапно да влошат състоянието си и да за­гинат. Това може да бъде определено като „акутна" еска. Листната маса и гроздовете внезапно изсъхват, започвайки от върха на леторастите, често по време на дълги перио­ди с горещо време или след гръмотевични бури. Видът на дървесината е много типичен за болестта еска или апоплексия по лозата. Централната зона е видоизмене­на, със светъл цвят и разрушена структура, заобиколена от по-тъмна и по-твърда дърве­сина. Не са редки и вторичните заразявания с Eutypa lata.

Борба с болестта еска или апоплексия по лозата

Фитосанитарните мерки са най-добрият начин за борба с болестта. По възможност да се избягва нараняването на лозите, да се пра­вят по-малък брой отрези и заразените рас­тения да бъдат отстранявани и унищожавани (напр. чрез изгаряне).

, 'script', 'facebook-jssdk'));